И свободата съм я чувствал най-добре след болка от раздяла
На 27 април 1935 година е роден един от огромните ни лирици - Любомир Левчев (починал на 25.09.2019). Той е създател на над 30 стихосбирки. Издавал е прозаичност, есеистика, записки. Носител на голям брой наши и интернационалните литературни награди. По негови стихотворения са написани песни, вечно останали в сбирката от златни шлагери на българската известна музика. Нека си спомним три от най-нежните му експресии в мерена тирада.
Някога срещнахедна малолетна магьосница.Толкова хубавадруга не може да бъде.Ти беше тази...Ти нещо ми даде да пия,за да остана завинагиверен,обречени твой.Помниш ли по какъв начин играехмедвамата на целувки?Помниш ли по какъв начин играехмедвамата на обич?И до момента в който разберем,че това сабили същинските целувки,и до момента в който разберем,че това ебила същинската обич,играта,мила,свърши!Свършииграта, мила!И стана ръката ми единствено ръка.Престана да бъде крило.И стана леглотосамо легло.Небето -небитие...Но какво е тогава това,коетосега ни съединява,сега ни опиянява,сега ни опожарява?Как се назовава?Кажи!Може би следлюбов...Чувам едно сърце.То бие ужасно и бясно.Но ние сме толкоз близо,че не зная дали е моетоили е твоето,мила.
Колко е елементарно да бъдеш влюбенНа двадесет години..И какъв брой е леснода бъдеш разлюбен…Прегръщах ветрища.Целувах дъждове.Търкалях се в ливадите от влажна деликатност.А когато пък ме блъсвахав бездънното “сбогом ”,мислех си, че загивам.
Но ме спасяваха тези мрежиот млади слънчеви лъчи.Подскачах върху тях,тъй кактодецата скачат по пружинени кревати.И смееше се моето лице,студено от изсъхнали сълзи.
Момичетакато магиисе виеха към мен.И свободата съм я чувствал най-добреслед болежка от разлъка.
А какъв брой е ужасно да бъдеш влюбенна четирсет години.И какъв брой е страшнода бъдеш разлюбен.Без „ довиждане ”.Без вълшебства.Без сълзи,
Раздялата не носи свобода…И мисля си, че не загивам.
Да те копнея аз,да те копнея!А ти от ден на ден да се отдалечаваш.И аз от ден на ден да съм отговорен...Това е толкоз неприемливо!Защото въпреки всичко ти ще ме помилваш.Главата ми ще падне на гърдите ти –отсечена от меча на въздишките.Ще се стопят китарите,догдетоостане единствено оня тон,наподобяващзвънтежа на пружинено легло...Това е толкоз неприемливо!Защото аз не съм подготвен да те загубякато ключе от пощенска кутияи като календарче с телефони.Не съм подготвен!Не съм подготвен!Затуй минавам всяка вечерпод фосфорната загадка на прозорецаи под влудяващия вопъл на гълъби ревностни...Минавам аз.Минавам самичък.Недопустим като горест.
Песента " Гълъбът " от 1977 година, в осъществяване на Лили Иванова, е по стихотворението на Л.Левчев " И ето... ". Музиката е на Александър Йосифов.
Следлюбоов
Някога срещнахедна малолетна магьосница.Толкова хубавадруга не може да бъде.Ти беше тази...Ти нещо ми даде да пия,за да остана завинагиверен,обречени твой.Помниш ли по какъв начин играехмедвамата на целувки?Помниш ли по какъв начин играехмедвамата на обич?И до момента в който разберем,че това сабили същинските целувки,и до момента в който разберем,че това ебила същинската обич,играта,мила,свърши!Свършииграта, мила!И стана ръката ми единствено ръка.Престана да бъде крило.И стана леглотосамо легло.Небето -небитие...Но какво е тогава това,коетосега ни съединява,сега ни опиянява,сега ни опожарява?Как се назовава?Кажи!Може би следлюбов...Чувам едно сърце.То бие ужасно и бясно.Но ние сме толкоз близо,че не зная дали е моетоили е твоето,мила.
Без сълзи
Колко е елементарно да бъдеш влюбенНа двадесет години..И какъв брой е леснода бъдеш разлюбен…Прегръщах ветрища.Целувах дъждове.Търкалях се в ливадите от влажна деликатност.А когато пък ме блъсвахав бездънното “сбогом ”,мислех си, че загивам.
Но ме спасяваха тези мрежиот млади слънчеви лъчи.Подскачах върху тях,тъй кактодецата скачат по пружинени кревати.И смееше се моето лице,студено от изсъхнали сълзи.
Момичетакато магиисе виеха към мен.И свободата съм я чувствал най-добреслед болежка от разлъка.
А какъв брой е ужасно да бъдеш влюбенна четирсет години.И какъв брой е страшнода бъдеш разлюбен.Без „ довиждане ”.Без вълшебства.Без сълзи,
Раздялата не носи свобода…И мисля си, че не загивам.
Недопустимост
Да те копнея аз,да те копнея!А ти от ден на ден да се отдалечаваш.И аз от ден на ден да съм отговорен...Това е толкоз неприемливо!Защото въпреки всичко ти ще ме помилваш.Главата ми ще падне на гърдите ти –отсечена от меча на въздишките.Ще се стопят китарите,догдетоостане единствено оня тон,наподобяващзвънтежа на пружинено легло...Това е толкоз неприемливо!Защото аз не съм подготвен да те загубякато ключе от пощенска кутияи като календарче с телефони.Не съм подготвен!Не съм подготвен!Затуй минавам всяка вечерпод фосфорната загадка на прозорецаи под влудяващия вопъл на гълъби ревностни...Минавам аз.Минавам самичък.Недопустим като горест.
Песента " Гълъбът " от 1977 година, в осъществяване на Лили Иванова, е по стихотворението на Л.Левчев " И ето... ". Музиката е на Александър Йосифов.
Източник: spisanie8.bg
КОМЕНТАРИ