26 юни 1984 г. Умира Мишел Фуко
На 26 юни 1984 година умира Мишел Фуко. Той е роден на 15 октомври 1926 година в Поатие, Франция. Баща му бил прочут хирург, който желал синът му да тръгне по неговия път. Мишел обаче бил замислено и затворено дете, с пристрастености към закононарушения. Затова бащата го изпраща на образование в колежа „ Св. Станислав “ – католическо учебно заведение, известно със строгата си дисциплинираност и стоманени порядки.
След това Мишел Фуко постъпва в влиятелния парижки колеж „ Анри ІV-ти “. Когато е на 20 години, го одобряват в Педагогическия институт, където се подрежда на четвърто място измежду най-хубавите випускници. Той изучавал философия и знанията му били високо оценени. Младият Фуко посочил удивителен разсъдък. Само за няколко години той минава през катедрите по философия, логика на психиката и психотерапия. След това преподава френски в университетите на Упсала, Варшава и Хамбург.
През 1960 година Фуко се завръща във Франция и става декан на факултета по философия в университета Клермон-Ферар. През същата година е оповестен трудът му „ Лудостта и цивилизацията “, за който Мишел Фуко получава докторска степен. По това време се среща със студента по философия Даниел Дефер, с 10 години по-млад от него. Политическата интензивност на Дефер оказва съществено въздействие върху Фуко. В едно изявление самият той споделя: „ 18 години от своя живот аз прекарах в положение на буйно въодушевление към един човек. В един миг тази пристрастеност прерасна в обич. Но, в случай че би трябвало да кажа истината, това буйно въодушевление ние преживявахме дружно “.
Книгата „ Редът на нещата “ донася на Фуко популярност във Франция, изключително в средите на интелектуалците. Особено постоянно се цитирало изявлението в края на книгата за това, че индивидът – това е последната спорна групировка, станала допустима през последните 150 години с помощта на коренните промени в систематизирането на знанията, и той, индивидът, се доближава към своя край: не е надалеч денят, в който той ще бъде премахнат, като портрет, нарисуван върху пясъка на брега на морето “. Ако интелектуалният предходник на Фуко – Фридрих Ницше, е провъзгласил гибелта на Бога, то Мишел Фуко предсказва гибелта на индивида.
Когато Даниел Дефер непринудено отпътува на работа в Тунис, Фуко отпътува с него. Там той се посвещава на преподавателска активност. Според някои изказвания, пристратява се към опиатите. Когато двамата се завръщат в Париж, Фуко оглавява катедрата по философия в Парижкия университет, а Дефер преподава социология.
През май 1968 година студентските безредици доближават своя разцвет. Безпорядките оказват голямо влияниу върху Фуко. Той се включва в Групата за информация за ситуацията в пандизите. Стремежите на тази организация били да се дава опция на пандизчиите да описват за проблемите, с които се сблъскват в пандизите. Последните 10 години от живота си Мишел Фуко посвещава на труда си „ История на сексуалността “ – колосален труд, който остава недовършен и провокира голям брой разногласия. Работата му в Сан-Франциско, където Фуко преподава в университета в Бъркли, се трансформира в преломен миг от неговото развиване. Там той е изумен от половата разкрепостеност на хората и счита това за свободно самоизразяване.
През идващите няколко години той неведнъж се връща в Сан-Франциско – последният път е през 1983 година Тогава, когато там бушува СПИН и когато самият той евентуално е болен от СПИН, без да подозира това.
Години след гибелта на Мишел Фуко концепциите му за еволюцията на западната цивилизация през последните три века не престават да имат голямо значение. Никой до момента не е изложил по този начин фундаментално и обосновано научната си мисъл. Възгледите му са известни като доктрина на обществената структура. Според нея сексуалността се схваща като културен модел, който се трансформира според от времето и мястото. Фуко предлага силата й да се разисква от всички – от позиция на медицината, психиатрията, религията и закона: и от учения, който се занимава с проучването на тези проблеми, и от работещия човек, и от деятеля на придвижването за битка със СПИН.
Революционната мисъл на Фуко в последните години от живота му е ориентирана към направление, което самият той назовава „ песимистична интензивност “. Влиянието на това направление непрестанно нараства.
След това Мишел Фуко постъпва в влиятелния парижки колеж „ Анри ІV-ти “. Когато е на 20 години, го одобряват в Педагогическия институт, където се подрежда на четвърто място измежду най-хубавите випускници. Той изучавал философия и знанията му били високо оценени. Младият Фуко посочил удивителен разсъдък. Само за няколко години той минава през катедрите по философия, логика на психиката и психотерапия. След това преподава френски в университетите на Упсала, Варшава и Хамбург.
През 1960 година Фуко се завръща във Франция и става декан на факултета по философия в университета Клермон-Ферар. През същата година е оповестен трудът му „ Лудостта и цивилизацията “, за който Мишел Фуко получава докторска степен. По това време се среща със студента по философия Даниел Дефер, с 10 години по-млад от него. Политическата интензивност на Дефер оказва съществено въздействие върху Фуко. В едно изявление самият той споделя: „ 18 години от своя живот аз прекарах в положение на буйно въодушевление към един човек. В един миг тази пристрастеност прерасна в обич. Но, в случай че би трябвало да кажа истината, това буйно въодушевление ние преживявахме дружно “.
Книгата „ Редът на нещата “ донася на Фуко популярност във Франция, изключително в средите на интелектуалците. Особено постоянно се цитирало изявлението в края на книгата за това, че индивидът – това е последната спорна групировка, станала допустима през последните 150 години с помощта на коренните промени в систематизирането на знанията, и той, индивидът, се доближава към своя край: не е надалеч денят, в който той ще бъде премахнат, като портрет, нарисуван върху пясъка на брега на морето “. Ако интелектуалният предходник на Фуко – Фридрих Ницше, е провъзгласил гибелта на Бога, то Мишел Фуко предсказва гибелта на индивида.
Когато Даниел Дефер непринудено отпътува на работа в Тунис, Фуко отпътува с него. Там той се посвещава на преподавателска активност. Според някои изказвания, пристратява се към опиатите. Когато двамата се завръщат в Париж, Фуко оглавява катедрата по философия в Парижкия университет, а Дефер преподава социология.
През май 1968 година студентските безредици доближават своя разцвет. Безпорядките оказват голямо влияниу върху Фуко. Той се включва в Групата за информация за ситуацията в пандизите. Стремежите на тази организация били да се дава опция на пандизчиите да описват за проблемите, с които се сблъскват в пандизите. Последните 10 години от живота си Мишел Фуко посвещава на труда си „ История на сексуалността “ – колосален труд, който остава недовършен и провокира голям брой разногласия. Работата му в Сан-Франциско, където Фуко преподава в университета в Бъркли, се трансформира в преломен миг от неговото развиване. Там той е изумен от половата разкрепостеност на хората и счита това за свободно самоизразяване.
През идващите няколко години той неведнъж се връща в Сан-Франциско – последният път е през 1983 година Тогава, когато там бушува СПИН и когато самият той евентуално е болен от СПИН, без да подозира това.
Години след гибелта на Мишел Фуко концепциите му за еволюцията на западната цивилизация през последните три века не престават да имат голямо значение. Никой до момента не е изложил по този начин фундаментално и обосновано научната си мисъл. Възгледите му са известни като доктрина на обществената структура. Според нея сексуалността се схваща като културен модел, който се трансформира според от времето и мястото. Фуко предлага силата й да се разисква от всички – от позиция на медицината, психиатрията, религията и закона: и от учения, който се занимава с проучването на тези проблеми, и от работещия човек, и от деятеля на придвижването за битка със СПИН.
Революционната мисъл на Фуко в последните години от живота му е ориентирана към направление, което самият той назовава „ песимистична интензивност “. Влиянието на това направление непрестанно нараства.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ