16 юни 1963 г. Ich bin ein Berliner
На 26 юни 1963 година в тирада в Западен Берлин президентът на Съединени американски щати Джон Ф. Кенеди произнася знаменателната фраза: Ich bin ein Berliner („ Аз съм берлинчанин “).
В нея той акцентира поддръжката на Съединените щати за либерален Западен Берлин скоро откакто подкрепяната от Съветския съюз комунистическа Източна Германия издига Берлинската стена като преграда против прекосяването от Източен в Западен Берлин.
Считана за една от най-хубавите на Кенеди, речта е незабравим миг от Студената война. Тя повдига духа на западноберлинчани, които живеят в анклав, надълбоко в територията на Източна Германия и се притесняват от допустима източногерманска окупация. От балкона на Ратхаус Шьонеберг (Районното Кметство Шьонеберг) Кенеди споделя:
„ Преди две хиляди години най-гордата похвала била civis romanus sum. Днес, в света на свободата, най-гордата похвала е „ Ich bin ein Berliner “... Всички свободни хора, където и да живеят, са жители на Берлин и затова, като свободен човек, аз изпитвам горделивост от думите „ Ich bin ein Berliner! “ “
Кенеди измисля фразата в последния миг, както и концепцията да я изрече на немски. Той желае от преводача си Робърт X. Локнър да преведе „ Аз съм берлинчанин “, качвайки се по стълбите на Кметството. С негова помощ Кенеди изрича фразата в служебния кабинет на кмета Вили Бранд и си прави „ пищов “.
Предизвикателното обръщение е предопределено както за Съветите, по този начин и за берлинчани. Речта на Кенеди за пръв път признава действителността, че Берлин не е под обща окупация, а е трайно разграничен на Източна и Западна зона.
Площадът пред Градската зала е наименуван "Джон Ф. Кенеди плац ", прецизира "Уикипедия ".
Пет месеца по-късно президентът е погубен в Далас.
Реч на президента Джон Кенеди в Западен Берлин през 1963 година
„ Скъпи жители на Берлин,
Горд съм, че съм във Вашия град като посетител на Вашия незабравим кмет, който символизира във всички елементи на света духа на битката и съпротивата на Западен Берлин. Горд съм, че направих това пътешестване във Федерална република Германия дружно с Вашия незабравим канцлер, който определяше дълги години политиката на федералното държавно управление съгласно правилата на демокрацията, свободата и напредъка.
Горд съм с това, че дойдох във Вашия град в компанията на един американски съгражданин, военачалник Клей, който работеше тук във времето на най-тежката рецесия, през която мина този град, и който ще пристигна още веднъж в Берлин, в случай че това стане належащо. Преди две хиляди години най-гордата фраза, която можеше да изрече един човек беше: „ Аз съм жител на Рим”. Днес най-гордата фраза, която може да каже човек в свободния свят е: „ Аз съм берлинчанин”. (Благодарен съм на преводача, че той преведе още по-добре моя немски.)
Ако има хора по света, които не схващат или се преструват, че не схващат, защо през днешния ден става дума в разногласието сред свободния свят и комунизма, тогава можем единствено да им кажем, че би трябвало да дойдат в Берлин.
Има хора, които споделят, че на комунизма принадлежи бъдещето. Те би трябвало да дойдат в Берлин. А има и други в Европа и в други елементи на света, които настояват, че с комунизма може да се сътрудничи. Те също би трябвало да дойдат в Берлин. Но има и малко на брой, които споделят, правилно е, че комунизмът е една зла, една неприятна система, само че той разрешава на хората да реализират стопански прогрес. Но дано и те дойдат в Берлин.
Животът в независимост не е елементарен и демокрацията не е съвършена. Но ние в никакъв случай нямахме потребност да изградим стена, с цел да държим хората си при нас и да ги стопираме да отидат някъде другаде.
Искам да Ви кажа от името на народа на Съединените щати, който живее на хиляди километри надалеч от Вас, от другата страна на Атлантическия океан, че моите съграждани са горди, доста горди с това, че дружно с Вас, въпреки и от разстояние, могат да споделят историята на последните 18 години. Защото аз не знам в миналото град да е бил обсаден 18 години и все пак да живее с несломима жизнеспособност, с непоколебима вяра, със същата мощ и същата увереност, както в наши дни Западен Берлин.
Стената е най-отблъскващата и най-силна проява за неуспеха на комунистическата система. Целият свят вижда потвърждението на този неуспех. Ние ни минимум не сме щастливи от това. Защото, както сподели Вашият настоящ кмет, стената е в блестящо несъгласие освен с историята, тя е в цялостно несъгласие с човечността. Стената разделя фамилии, мъж от жена, брат от сестра, принудително се разделят хора, които желаят да живеят дружно.
Това, което се отнася за Берлин, важи и за Германия. Не може да бъде обезпечен същински мир в Европа, до момента в който на всеки четвърти германец се лишава главното право на свободен избор. За 18 години в мир и честност, предходна през тествания, това потомство немци си завоюва правото да бъде свободно, в това число и правото да вижда фамилиите и нацията още веднъж обединени в дълготраен мир, с благосклонност по отношение на всеки.
Вие живеете в един предпазен остров на свободата. Но Вашият живот е обвързван с този на сушата. И по тази причина най-после Ви приканвам, преодолявайки заплахите на днешния ден, да отправите взор към вярата на утрешния ден. Поглед оттатък свободата на град Берлин и оттатък свободата на Вашата страна към похода на свободата на всички места по света, издигайки се над стената с взор към деня на справедливия мир. Свободата е неделима и даже единствено един човек да е пленен, тогава не всички са свободни.
Но когато ще е настъпил денят, когато всички са свободни, и Вашият град и Вашата страна са още веднъж обединени, когато Европа е обединена и е съставка от един кротичък и цялостен с учредения за най-големи очаквания континент, тогава, когато този ден ще е пристигнал, тогава със удовлетворение ще можете да кажете за себе си, че берлинчани и този град Берлин 20 години не се огънаха.
Всички свободни хора, където и да живеят, са жители на града Западен Берлин и по тази причина като свободен човек съм горделив, че мога да кажа: „ Ich bin ein Berliner” – „ Аз съм берлинчанин”.
Превод: Господин Тонев/ Ценности и общественост
В нея той акцентира поддръжката на Съединените щати за либерален Западен Берлин скоро откакто подкрепяната от Съветския съюз комунистическа Източна Германия издига Берлинската стена като преграда против прекосяването от Източен в Западен Берлин.
Считана за една от най-хубавите на Кенеди, речта е незабравим миг от Студената война. Тя повдига духа на западноберлинчани, които живеят в анклав, надълбоко в територията на Източна Германия и се притесняват от допустима източногерманска окупация. От балкона на Ратхаус Шьонеберг (Районното Кметство Шьонеберг) Кенеди споделя:
„ Преди две хиляди години най-гордата похвала била civis romanus sum. Днес, в света на свободата, най-гордата похвала е „ Ich bin ein Berliner “... Всички свободни хора, където и да живеят, са жители на Берлин и затова, като свободен човек, аз изпитвам горделивост от думите „ Ich bin ein Berliner! “ “
Кенеди измисля фразата в последния миг, както и концепцията да я изрече на немски. Той желае от преводача си Робърт X. Локнър да преведе „ Аз съм берлинчанин “, качвайки се по стълбите на Кметството. С негова помощ Кенеди изрича фразата в служебния кабинет на кмета Вили Бранд и си прави „ пищов “.
Предизвикателното обръщение е предопределено както за Съветите, по този начин и за берлинчани. Речта на Кенеди за пръв път признава действителността, че Берлин не е под обща окупация, а е трайно разграничен на Източна и Западна зона.
Площадът пред Градската зала е наименуван "Джон Ф. Кенеди плац ", прецизира "Уикипедия ".
Пет месеца по-късно президентът е погубен в Далас.
Реч на президента Джон Кенеди в Западен Берлин през 1963 година
„ Скъпи жители на Берлин,
Горд съм, че съм във Вашия град като посетител на Вашия незабравим кмет, който символизира във всички елементи на света духа на битката и съпротивата на Западен Берлин. Горд съм, че направих това пътешестване във Федерална република Германия дружно с Вашия незабравим канцлер, който определяше дълги години политиката на федералното държавно управление съгласно правилата на демокрацията, свободата и напредъка.
Горд съм с това, че дойдох във Вашия град в компанията на един американски съгражданин, военачалник Клей, който работеше тук във времето на най-тежката рецесия, през която мина този град, и който ще пристигна още веднъж в Берлин, в случай че това стане належащо. Преди две хиляди години най-гордата фраза, която можеше да изрече един човек беше: „ Аз съм жител на Рим”. Днес най-гордата фраза, която може да каже човек в свободния свят е: „ Аз съм берлинчанин”. (Благодарен съм на преводача, че той преведе още по-добре моя немски.)
Ако има хора по света, които не схващат или се преструват, че не схващат, защо през днешния ден става дума в разногласието сред свободния свят и комунизма, тогава можем единствено да им кажем, че би трябвало да дойдат в Берлин.
Има хора, които споделят, че на комунизма принадлежи бъдещето. Те би трябвало да дойдат в Берлин. А има и други в Европа и в други елементи на света, които настояват, че с комунизма може да се сътрудничи. Те също би трябвало да дойдат в Берлин. Но има и малко на брой, които споделят, правилно е, че комунизмът е една зла, една неприятна система, само че той разрешава на хората да реализират стопански прогрес. Но дано и те дойдат в Берлин.
Животът в независимост не е елементарен и демокрацията не е съвършена. Но ние в никакъв случай нямахме потребност да изградим стена, с цел да държим хората си при нас и да ги стопираме да отидат някъде другаде.
Искам да Ви кажа от името на народа на Съединените щати, който живее на хиляди километри надалеч от Вас, от другата страна на Атлантическия океан, че моите съграждани са горди, доста горди с това, че дружно с Вас, въпреки и от разстояние, могат да споделят историята на последните 18 години. Защото аз не знам в миналото град да е бил обсаден 18 години и все пак да живее с несломима жизнеспособност, с непоколебима вяра, със същата мощ и същата увереност, както в наши дни Западен Берлин.
Стената е най-отблъскващата и най-силна проява за неуспеха на комунистическата система. Целият свят вижда потвърждението на този неуспех. Ние ни минимум не сме щастливи от това. Защото, както сподели Вашият настоящ кмет, стената е в блестящо несъгласие освен с историята, тя е в цялостно несъгласие с човечността. Стената разделя фамилии, мъж от жена, брат от сестра, принудително се разделят хора, които желаят да живеят дружно.
Това, което се отнася за Берлин, важи и за Германия. Не може да бъде обезпечен същински мир в Европа, до момента в който на всеки четвърти германец се лишава главното право на свободен избор. За 18 години в мир и честност, предходна през тествания, това потомство немци си завоюва правото да бъде свободно, в това число и правото да вижда фамилиите и нацията още веднъж обединени в дълготраен мир, с благосклонност по отношение на всеки.
Вие живеете в един предпазен остров на свободата. Но Вашият живот е обвързван с този на сушата. И по тази причина най-после Ви приканвам, преодолявайки заплахите на днешния ден, да отправите взор към вярата на утрешния ден. Поглед оттатък свободата на град Берлин и оттатък свободата на Вашата страна към похода на свободата на всички места по света, издигайки се над стената с взор към деня на справедливия мир. Свободата е неделима и даже единствено един човек да е пленен, тогава не всички са свободни.
Но когато ще е настъпил денят, когато всички са свободни, и Вашият град и Вашата страна са още веднъж обединени, когато Европа е обединена и е съставка от един кротичък и цялостен с учредения за най-големи очаквания континент, тогава, когато този ден ще е пристигнал, тогава със удовлетворение ще можете да кажете за себе си, че берлинчани и този град Берлин 20 години не се огънаха.
Всички свободни хора, където и да живеят, са жители на града Западен Берлин и по тази причина като свободен човек съм горделив, че мога да кажа: „ Ich bin ein Berliner” – „ Аз съм берлинчанин”.
Превод: Господин Тонев/ Ценности и общественост
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ