На 26 юни 1875 г. Ботев пише на приятеля си

На 26 юни 1875 година Ботев написа на приятеля си Иван Драсов , с което му изяснява за какво не е дал отговор на четири негови писма:

Сичко се беше струпало на моята глава: и процеси, и фамилни несгоди, и кавги с доброжелатели, и хайдутлук, и битка за печатницата, и вървене по всички страни за пари, и доста, доста още други.

След това прибавя:

Безпаричието ще ме принуди да се оженя, с цел да мога да работя, само че недей мисли, че моята шия влиза в хомота. Само един ярем съм можал да нося, и това е хомотът на Каравелова, с разбиране, че аз придавам някаква изгода на народа…

Още идващия месец, през юли 1875-а, той се събира с Венета , която му оказва помощ да си купи печатница и да издава своя вестник „ Знаме “, финансира изпадналите в неволя негови приятели, носи им храна и облекла.

Грижи се и за свекърва си Иванка и тримата й невръстни синове, които тя довежда със себе си в Букурещ след гибелта на брачна половинка си даскал Ботьо Петков през 1869 г. 

С една дума, Венета споделя напълно извънредно мизерния живот на мъжа си. Живот, който Захари Стоянов разказва по този начин:

За да не би да стане затлъстял човек, да не му влязат в ръката благосъстояния и други богатства /а той е имал такава опция около богатите си сродници като Евлоги и Христо Георгиеви/, т.е. с цел да не би да стане нему добре, той спял с кучетата по пустите воденици, не ял по три деня, помагал на всички презрени, само че не и на себе си. Той търсел такова ужасно средство, с което да унищожи всички ония, които мъчат народите и най-вече неговото родно място.

Пак Захари Стоянов разказва много картинно сватбата на поета и Венета :

Тя се направила през юли 1875 година, когато вуйчо й – владиката Панарет Рашев, отсъствал от Европа. Венета просто избягала от него, оставила богатата софра и отишла да живее по бордеите. Със сълзи на очи желаела, щото венчавката да стане по остарялата мода, със духовник. Ботев я уверил, че той умира, само че отново не приема да му чете поп на главата и… би трябвало да направи цивилен брак с нея. Венета била към този момент в клопката. Вечерта станало и нещо като забавление, гдето участвали всички хъшляци. Играло се хора, пели се песни и прочие…

Така двамата поставят началото на една от най-красивите и тъжни любовни истории, срещана по нашите земи.

Тъжна история, тъй като е белязана с доста недоумение, ругатни и клюки по техен адрес.

Венета и Димитър

Венета преди време прави нещо, което не могат да одобряват нито околните й, нито обществото: желае бракоразвод от деспотичния си мъж – богатия търновски сарафин Дончо Стефанов Петров , за който е омъжена принудително. Тя сграбчва сина си Димитър , който е единствено на три години, и бяга в Румъния при вуйчо си – владиката Панарет Рашев . Там се грижи за семейството му и последователно се откъсва от предишното. По гледище на владиката дребният е записан в румънско учебно заведение, само че на долния етаж на същата постройка се обитава българско учебно заведение и детето все по-често стартира да поддържа връзка със своите сънародници.

Точно тогава в българското школо стартира работа нов даскал – Христо Ботев . Владиката е нащрек – той към този момент знае името на българския хъш от писанията му в „ Тъпан “, „ Будилник “ и „ Независимост “, които българските революционери в Букурещ издават. На всичкото от горната страна самият епископ постоянно е „ воин “ на публикации в тези вестници и нееднократно техен създател е точно Ботев . Затова, когато схваща, че хъшът е завъртял главата на племенницата му, реагира гневно: 

Никога няма да разреша този да влезе в къщата ми!

Близките на Венета също въстават против нея. Как може да загърби добре уредения си живот и да избере бедността?

Близките на Ботев – все хъшове и революционери, също са изумени: Как може той, борецът против богатите, да си вземе жена от тези среди, още повече пък и племенница на епископ?

Панарет й не разрешава да се среща с него. Но когато тя се оплаква на Ботев от този тормоз, той й споделя:

Иди вземи Димитър и тръгвай с мен още в този момент!

И Венета потегля.

След време тя ще опише на внучката си, кръстена на нея:

В едно ковчеже си сложих единствено най-необходимото; всички копринени облекла, кадифета, фистани и гиздила оставих, тъй като знаех къде отивам и нямах потребност от такива разкоши… Домъчня ми единствено за едно контошче от кадифе, гарнирано с кожи от белка. Много ми приличаше това контошче, и топло ми държеше, само че и него оставих… След години, когато отново се върнах при дядо епископ, то беше още там, добре запазено… Натоварих на една каручка сандъка си, поведох за ръка Димитър и обърнах глава на владишкия дом.

Иванка Ботева

Докато мъжът й провежда прекосяването на четата през Дунава, Венета чака да се роди детето им. Иванка се появява на бял свят на 13 април 1876-а. На 16 май Ботев отпътува.

Дотогава пази в загадка всичко и даже в последния миг не събира сили да каже на Венета къде отива. Вече на кораба „ Радецки “ й написа писмо, само че отново не споделя, че потегля за България.

Мила ми Венето, Димитре и Иванке! Простете ми, че аз ви не споделих къде отивам. Любовта, която имам към вас, ме кара да направя това…

И най-после: Ако умра, то знай, че след това Отечеството си съм обичал най-вече тебе, по тази причина гледай Иванка и помни любящия те Христа.

17 квас 1876, „ Радецки “

Венета остава да го чака да се върне, само че вместо това я застига страшната новина за неговата гибел.

Из „ Големите любови на българските поети и писатели “, Венелин Митев