На Балканите се въоръжават все по-усилено
На 26 юли Румъния заяви, че е спряла на Дунава ескорт с съветска военна техника за Сърбия - 10 употребявани, само че осъвременени бронирани машини от типа БРДМ-2. Това бе единствено част от един необикновен подарък за Сърбия, включващ 30 танка и още толкоз бронирани автомобила - подарък от съветския народ за сръбския.
Румъния блокира доставката поради глобите на Европейския съюз против Русия, наложени поради анексията на Крим. След което руснаците изпратиха машините в Сърбия по въздушен път през Унгария, чийто министър председател Виктор Орбан постоянно се е стремил към поддържането на положителни връзки с съветския президент Путин. На 29 юли сръбският президент Александър Вучич особено благодари на Путин за приноса му в " увеличението на бойната мощност на сръбските въоръжени сили ".
Новината единствено удостовери упоритостите на Сърбия да модернизира войската си и да построи своя мощна отбранителна промишленост, разчитайки на Русия, което е доста рисково, написа Борис Калноки в " Ди Велт ". Тъй като - от една страна - Русия към този момент показва в Украйна желанието си за увеличение на сферата си на въздействие посредством военна мощ. От друга - известието на сръбското държавно управление, че би нападнало Косово при положение, че страната сътвори своя лична войска, звучи извънредно заплашително. Решението за основаване на косовска войска бе взето предишния декември от Народното събрание в Прищина - не на последно място, тъй като и Сърбия се въоръжава, напомня Борис Калноки.
Страните от НАТО - в обединен строй
Процесът е част от общото въоръжаване на Източна Европа. Най-вече новите членки на Европейския съюз, от Полша и Унгария до България, бързат да модернизират своите безнадеждно остарели арсенали от руски вид. Тези страни са и членки на НАТО. И купуват новите си оръжия, спазвайки финия политически баланс сред Съединени американски щати и Европейски Съюз. Полша, да вземем за пример, всеобщо усилва военните си разноски и е една от дребното страни-членки на НАТО, чиито разноски за защита към този момент са достигнали контрактуваните със Съединени американски щати два % от брутния вътрешен артикул (БВП). И не е единствено това - до 2030-а година Варшава желае да надвиши тази цифра и да похарчи 2,5 % от своя Брутният вътрешен продукт за въоръжение, най-много за закупуването на супермодерните и извънредно скъпи американски изтребители F-35.
Унгария също обмисля закупуването на F-35 и счита още веднъж да усили военния си бюджет за идната година с 20 %. Сред унгарските желания са немските танкове " Леопард " и хеликоптерите " Еърбъс ". И Румъния е нараснала разноските си за защита: единствено през 2017-а ги удвои от два на четири милиарда $. Хърватия желае да купи американски изтребители F-16 допустимо най-скоро, с цел да размени остарелите МиГ-21. Всичко това значи подсилване на НАТО в района, акцентира Калноки, тъй че опълчването на Русия не е изненадващо.
Сърбия разчита на Русия и на Беларус
Тъй като сърбите са стопански по-слаби от членовете на Европейски Съюз в района, Москва ги доставя с оръжие: с изключение на упоменатите нагоре танкове, Сърбия получи като подарък и шест бомбардировача от вида МиГ-29, Беларус изпрати още осем. Щом завърши модернизацията на самолетите, Сърбия ще се трансформира в най-голямата военновъздушна мощ в района.
Самолетите и танковете са дарове, само че и те костват пари: по известия на медиите Белград ще би трябвало да заплати 185 милиона $ за модернизацията на самолетите. А след тях - и за системите за противовъздушна защита " Бук ".
От страните от някогашна Югославия Сърбия харчи най-вече пари за въоръжение - 731 милиона $ през 2017-а година. Албания е на второ място със 168 милиона $. Ако се отчетат и проектите на Косово да похарчи 98 милиона $ през идната година за плануваната си войска (от 5000 войници), албанският фактор би натежал много мощно във военния баланс на Балканите, предвижда Борис Калноки.
Размяна на територии?
Новата конкуренция във въоръжаването е преплетена с политически причини. Албания и Косово са сключили митнически съюз и стопански се развиват дружно. В Сърбия това се преглежда като опит да се сътвори " Велика Албания " - термин, с който албанското държавно управление обича да предизвика. От една страна, с цел да упражнява напън върху Европейски Съюз за ускорение на процеса на присъединение, от друга - тъй като острата изразителност постоянно се възприема добре от аудиторията в страната.
Освен това към момента съществува концепцията на сръбския президент Вучич и на косовския Хашим Тачи да разрешат спора в Косово посредством замяна на територии. Това на собствен ред би могло да докара до резултата на доминото - като да вземем за пример разединение на Босна посредством присъединението на нейната хърватска и сръбска част към съответната родина-майка. Или даже до разединение на Македония, където живеят доста албанци.
Европейски Съюз се пробва да смекчи този спор, точно тъй като сходни хрумвания имат огромен капацитет за спорове. В момента тематиката към този момент не е на дневен ред. Съединени американски щати обаче наподобява биха възприели размяната на територии, в случай че това би довело до непоклатимост в дълготраен проект. Едно е несъмнено - колкото повече се въоръжават страните, толкоз по-опасни стават политическите спорове в района, заключава Борис Калноки в " Ди Велт ". /money.bg
Румъния блокира доставката поради глобите на Европейския съюз против Русия, наложени поради анексията на Крим. След което руснаците изпратиха машините в Сърбия по въздушен път през Унгария, чийто министър председател Виктор Орбан постоянно се е стремил към поддържането на положителни връзки с съветския президент Путин. На 29 юли сръбският президент Александър Вучич особено благодари на Путин за приноса му в " увеличението на бойната мощност на сръбските въоръжени сили ".
Новината единствено удостовери упоритостите на Сърбия да модернизира войската си и да построи своя мощна отбранителна промишленост, разчитайки на Русия, което е доста рисково, написа Борис Калноки в " Ди Велт ". Тъй като - от една страна - Русия към този момент показва в Украйна желанието си за увеличение на сферата си на въздействие посредством военна мощ. От друга - известието на сръбското държавно управление, че би нападнало Косово при положение, че страната сътвори своя лична войска, звучи извънредно заплашително. Решението за основаване на косовска войска бе взето предишния декември от Народното събрание в Прищина - не на последно място, тъй като и Сърбия се въоръжава, напомня Борис Калноки.
Страните от НАТО - в обединен строй
Процесът е част от общото въоръжаване на Източна Европа. Най-вече новите членки на Европейския съюз, от Полша и Унгария до България, бързат да модернизират своите безнадеждно остарели арсенали от руски вид. Тези страни са и членки на НАТО. И купуват новите си оръжия, спазвайки финия политически баланс сред Съединени американски щати и Европейски Съюз. Полша, да вземем за пример, всеобщо усилва военните си разноски и е една от дребното страни-членки на НАТО, чиито разноски за защита към този момент са достигнали контрактуваните със Съединени американски щати два % от брутния вътрешен артикул (БВП). И не е единствено това - до 2030-а година Варшава желае да надвиши тази цифра и да похарчи 2,5 % от своя Брутният вътрешен продукт за въоръжение, най-много за закупуването на супермодерните и извънредно скъпи американски изтребители F-35.
Унгария също обмисля закупуването на F-35 и счита още веднъж да усили военния си бюджет за идната година с 20 %. Сред унгарските желания са немските танкове " Леопард " и хеликоптерите " Еърбъс ". И Румъния е нараснала разноските си за защита: единствено през 2017-а ги удвои от два на четири милиарда $. Хърватия желае да купи американски изтребители F-16 допустимо най-скоро, с цел да размени остарелите МиГ-21. Всичко това значи подсилване на НАТО в района, акцентира Калноки, тъй че опълчването на Русия не е изненадващо.
Сърбия разчита на Русия и на Беларус
Тъй като сърбите са стопански по-слаби от членовете на Европейски Съюз в района, Москва ги доставя с оръжие: с изключение на упоменатите нагоре танкове, Сърбия получи като подарък и шест бомбардировача от вида МиГ-29, Беларус изпрати още осем. Щом завърши модернизацията на самолетите, Сърбия ще се трансформира в най-голямата военновъздушна мощ в района.
Самолетите и танковете са дарове, само че и те костват пари: по известия на медиите Белград ще би трябвало да заплати 185 милиона $ за модернизацията на самолетите. А след тях - и за системите за противовъздушна защита " Бук ".
От страните от някогашна Югославия Сърбия харчи най-вече пари за въоръжение - 731 милиона $ през 2017-а година. Албания е на второ място със 168 милиона $. Ако се отчетат и проектите на Косово да похарчи 98 милиона $ през идната година за плануваната си войска (от 5000 войници), албанският фактор би натежал много мощно във военния баланс на Балканите, предвижда Борис Калноки.
Размяна на територии?
Новата конкуренция във въоръжаването е преплетена с политически причини. Албания и Косово са сключили митнически съюз и стопански се развиват дружно. В Сърбия това се преглежда като опит да се сътвори " Велика Албания " - термин, с който албанското държавно управление обича да предизвика. От една страна, с цел да упражнява напън върху Европейски Съюз за ускорение на процеса на присъединение, от друга - тъй като острата изразителност постоянно се възприема добре от аудиторията в страната.
Освен това към момента съществува концепцията на сръбския президент Вучич и на косовския Хашим Тачи да разрешат спора в Косово посредством замяна на територии. Това на собствен ред би могло да докара до резултата на доминото - като да вземем за пример разединение на Босна посредством присъединението на нейната хърватска и сръбска част към съответната родина-майка. Или даже до разединение на Македония, където живеят доста албанци.
Европейски Съюз се пробва да смекчи този спор, точно тъй като сходни хрумвания имат огромен капацитет за спорове. В момента тематиката към този момент не е на дневен ред. Съединени американски щати обаче наподобява биха възприели размяната на територии, в случай че това би довело до непоклатимост в дълготраен проект. Едно е несъмнено - колкото повече се въоръжават страните, толкоз по-опасни стават политическите спорове в района, заключава Борис Калноки в " Ди Велт ". /money.bg
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ