Димитровден е! Почитаме Свети Великомъченик Димитър Мироточец
На 26-ти октомври българската православна черква уважава паметта на Св. Великомъченик Димитрий Мироточец. Празникът е именуван от народа Димитровден.
Димитрий се е родил в трети век в Солун. Баща му е бил градоначалник. Когато Димитрий поотраснал и можел да схваща истината, родителите го въвели в молитвената стая и почнали да го учат на вярата в Господ Исус Христос. Повикали духовник и кръстили Димитрий.
След гибелта на родителите си, Димитрий наследил огромно благосъстояние. Той скрито вярвал в Христа, само че не смеел намерено да изповядва вярата си, защото по това време имало огромно гонение против християните. Една от стаите в дома си бил трансформирал в молитвена, поставяйки иконите на Спасителя и на Св. Богородица.
Св. Димитрий доста пъти спасявал Солун от противников набези. Той бил уважаван още от тези времена в Тракия и в Македония. По-късно българи и гърци почнали разпалено да си оспорват " покровителството на небесния пълководец Св. Димитрий от Солун ". Заради славянския му генезис от антични времена всички славянски нации празнуват светеца.
Българи и сърби го почитат като патрон на цялото славянство. Предполага се, че светецът е бил проконсул на Солун и е умрял страдалчески за Христовата религия на 26 октомври 306 година.
Народният фетиш към Св. Димитър го показва като по-голям брат-близнак на Св. Георги. Широко публикувана е поговорката " Св. Георги лято носи, а Св. Димитър - зима ". Като предвестител на зимата и на студа, светецът се свързва със света на мъртвите. Затова към празника е една от най-големите Задушници.
В националния календар празникът на Св. Димитър бележи поврата в годишното време и началото на зимата. Според поверията в среднощ против празника на Св. Димитър небето се отваря, след което се чака и първият сняг.
Светецът се счита за настойник на зимата, студа и снега. На 26 октомври приключва обичайният интервал - от Гергьовден до Димитровден, за наетите сезонни служащи - пастири и ратаи. Работодателите се разплащат с служащите си. Затова и празникът на Св. Димитър се назовава още Разпус.
На Димитровден се подготвят различниястияот птици и зеленчуци.
На този денимен денпразнуват: Димитър, Димитрина, Деметра, Димо, Дима, Димка, Димитричка, Димчо, Димана, Драган, Митко, Митка, Митра, Митрана, Мита.
Димитрий се е родил в трети век в Солун. Баща му е бил градоначалник. Когато Димитрий поотраснал и можел да схваща истината, родителите го въвели в молитвената стая и почнали да го учат на вярата в Господ Исус Христос. Повикали духовник и кръстили Димитрий.
След гибелта на родителите си, Димитрий наследил огромно благосъстояние. Той скрито вярвал в Христа, само че не смеел намерено да изповядва вярата си, защото по това време имало огромно гонение против християните. Една от стаите в дома си бил трансформирал в молитвена, поставяйки иконите на Спасителя и на Св. Богородица.
Св. Димитрий доста пъти спасявал Солун от противников набези. Той бил уважаван още от тези времена в Тракия и в Македония. По-късно българи и гърци почнали разпалено да си оспорват " покровителството на небесния пълководец Св. Димитрий от Солун ". Заради славянския му генезис от антични времена всички славянски нации празнуват светеца.
Българи и сърби го почитат като патрон на цялото славянство. Предполага се, че светецът е бил проконсул на Солун и е умрял страдалчески за Христовата религия на 26 октомври 306 година.
Народният фетиш към Св. Димитър го показва като по-голям брат-близнак на Св. Георги. Широко публикувана е поговорката " Св. Георги лято носи, а Св. Димитър - зима ". Като предвестител на зимата и на студа, светецът се свързва със света на мъртвите. Затова към празника е една от най-големите Задушници.
В националния календар празникът на Св. Димитър бележи поврата в годишното време и началото на зимата. Според поверията в среднощ против празника на Св. Димитър небето се отваря, след което се чака и първият сняг.
Светецът се счита за настойник на зимата, студа и снега. На 26 октомври приключва обичайният интервал - от Гергьовден до Димитровден, за наетите сезонни служащи - пастири и ратаи. Работодателите се разплащат с служащите си. Затова и празникът на Св. Димитър се назовава още Разпус.
На Димитровден се подготвят различниястияот птици и зеленчуци.
На този денимен денпразнуват: Димитър, Димитрина, Деметра, Димо, Дима, Димка, Димитричка, Димчо, Димана, Драган, Митко, Митка, Митра, Митрана, Мита.
Източник: darik.bg
КОМЕНТАРИ