Пловдивчани искат справедливост за малкия Адриан: Когато мълчим, насилието ще се повтори!
На 26-ти Март 2025г магистратите от Районен Съд - Пловдив гледаха делото на измъчвания 5-годишен Адриан. Веднага по-късно обществото изригна в неодобрение от несправедливите присъди.
В Петък, 28-ми Март се проведоха спонтанни митинги в София и Варна.
Протеста в Пловдив, ще бъде в Сряда, 02.04.2025 от 17:00 до 19:00 - на паркинга до страничния вход на Съдебната Палата - Пловдив, бул. Шести Септември 167, под прозорците на съдиите произнесли присъдата
Събието във Facebook:
21-ви век. Най-старият град в Европа. Европейска Столица на Културата. Беззащитно дете на 5 години се моли да бъде убито с цел да се постави завършек на тъгите му. Изверг записва изтезанията върху детето с телефона си. Майката е там само че не се намесва. В продължение на месеци. Ден след ден. Мълчи и гледа личното си дете, на ръба сред живота и гибелта. Смърт която самото дете се моли да го показа, тъй като ще е освобождение. Ден след ден.
Отдел Закрила на Детето не откриват проблем.
Съдиите вземат решение че няма потребност от оптималната присъда в тази ситуация. Изверга не е задоволително изрод.
За майката пък е отсъдена административна санкция. По-голяма от санкция за погрешно паркиране, само че със същия смисъл. Несъществено престъпление. Административно. Като просрочено време в Синя Зона.
Тя обаче е непокътната. Няма следи от удари. Няма синини. Косъм не е паднал от главата и. Дали я е било боязън и за нейния живот? Разбира се! Но какво от това!? Кой родител би избрал да пожертва личното си дете с цел да остане недокоснат? Да го гледа по какъв начин е бито. Малтретирано. Изтезавано. Ден след ден. Собственото си дете. От позицията на майка. Майка, която сама е избрала да живее с изверга който тормози нейната плът и кръв.
Адриан е петгодишно дете, което вместо любов е получавало удари. Вместо обятия – болежка. Вместо протекция – боязън. Малкият Адриан е бил измъчван, давен, заливан с вряла вода, унижаван. Страдал е в тишина, тъй като вместо отбрана, майка му е гледала безучастно в профил.
Няма по-жестоко изменничество!
Този който би трябвало да те закриля, да те бутне в ръцете на изрод, да гледа по какъв начин горят главата ти, по какъв начин те удрят, по какъв начин те давят, по какъв начин се молиш да умреш. Безучастно. Бездушно.
Обръщам се към всички всички родители, баби, дядовци, лели, чичовци, братя, сестри, другари, познати и непознати, всички хора с душа и най-малко капка човещина.
Когато стоим безучастни, ставаме съучастници. Когато премълчим, насилието ще се повтори – с друго дете, в различен дом, в различен град. Насилието ражда принуждение, само че нашето деяние може да постави край!
Днес ви апелирам – не стойте по домовете си! Излезте и покажете, че желаеме правдивост! Че желаеме съответни закони! Че желаеме действителна помощ за потърпевшите деца! Че повече няма да мълчим!
Ако единствено едно дете бъде избавено поради нашите дейности, значи не сме на вятъра вдигнали глас. Но какъв брой още деца страдат в този миг? Колко още ще страдат, в случай че ни няма там?
Детството би трябвало да бъде любов, сигурност и топлота – а не боязън, болежка и сълзи. Нека не позволим още едно дете да изгуби детството си. Нека бъдем гласът на тези, които не могат да се защитят сами!
Излезте! Бъдете там! Покажете, че ни има!
Сряда, 02.04.2025 от 17:00 до 19:00 - на паркинга до страничния вход на Съдебната Палата - Пловдив, бул. Шести Септември 167
В допълнение, Адриан към този момент е добре и на несъмнено място при татко си в Германия. Таткото, Венислав Алексиев има предпочитание да показа повече информация. През деня е ангажиран с грижите за детето, с цел да запазим спокойствието му и да не отвличаме вниманието от най-важното сега, оставям не телефон, а негов email за връзка [email protected] .
Владимир Ненов,
Бащите на Пловдив
В Петък, 28-ми Март се проведоха спонтанни митинги в София и Варна.
Протеста в Пловдив, ще бъде в Сряда, 02.04.2025 от 17:00 до 19:00 - на паркинга до страничния вход на Съдебната Палата - Пловдив, бул. Шести Септември 167, под прозорците на съдиите произнесли присъдата
Събието във Facebook:
21-ви век. Най-старият град в Европа. Европейска Столица на Културата. Беззащитно дете на 5 години се моли да бъде убито с цел да се постави завършек на тъгите му. Изверг записва изтезанията върху детето с телефона си. Майката е там само че не се намесва. В продължение на месеци. Ден след ден. Мълчи и гледа личното си дете, на ръба сред живота и гибелта. Смърт която самото дете се моли да го показа, тъй като ще е освобождение. Ден след ден.
Отдел Закрила на Детето не откриват проблем.
Съдиите вземат решение че няма потребност от оптималната присъда в тази ситуация. Изверга не е задоволително изрод.
За майката пък е отсъдена административна санкция. По-голяма от санкция за погрешно паркиране, само че със същия смисъл. Несъществено престъпление. Административно. Като просрочено време в Синя Зона.
Тя обаче е непокътната. Няма следи от удари. Няма синини. Косъм не е паднал от главата и. Дали я е било боязън и за нейния живот? Разбира се! Но какво от това!? Кой родител би избрал да пожертва личното си дете с цел да остане недокоснат? Да го гледа по какъв начин е бито. Малтретирано. Изтезавано. Ден след ден. Собственото си дете. От позицията на майка. Майка, която сама е избрала да живее с изверга който тормози нейната плът и кръв.
Адриан е петгодишно дете, което вместо любов е получавало удари. Вместо обятия – болежка. Вместо протекция – боязън. Малкият Адриан е бил измъчван, давен, заливан с вряла вода, унижаван. Страдал е в тишина, тъй като вместо отбрана, майка му е гледала безучастно в профил.
Няма по-жестоко изменничество!
Този който би трябвало да те закриля, да те бутне в ръцете на изрод, да гледа по какъв начин горят главата ти, по какъв начин те удрят, по какъв начин те давят, по какъв начин се молиш да умреш. Безучастно. Бездушно.
Обръщам се към всички всички родители, баби, дядовци, лели, чичовци, братя, сестри, другари, познати и непознати, всички хора с душа и най-малко капка човещина.
Когато стоим безучастни, ставаме съучастници. Когато премълчим, насилието ще се повтори – с друго дете, в различен дом, в различен град. Насилието ражда принуждение, само че нашето деяние може да постави край!
Днес ви апелирам – не стойте по домовете си! Излезте и покажете, че желаеме правдивост! Че желаеме съответни закони! Че желаеме действителна помощ за потърпевшите деца! Че повече няма да мълчим!
Ако единствено едно дете бъде избавено поради нашите дейности, значи не сме на вятъра вдигнали глас. Но какъв брой още деца страдат в този миг? Колко още ще страдат, в случай че ни няма там?
Детството би трябвало да бъде любов, сигурност и топлота – а не боязън, болежка и сълзи. Нека не позволим още едно дете да изгуби детството си. Нека бъдем гласът на тези, които не могат да се защитят сами!
Излезте! Бъдете там! Покажете, че ни има!
Сряда, 02.04.2025 от 17:00 до 19:00 - на паркинга до страничния вход на Съдебната Палата - Пловдив, бул. Шести Септември 167
В допълнение, Адриан към този момент е добре и на несъмнено място при татко си в Германия. Таткото, Венислав Алексиев има предпочитание да показа повече информация. През деня е ангажиран с грижите за детето, с цел да запазим спокойствието му и да не отвличаме вниманието от най-важното сега, оставям не телефон, а негов email за връзка [email protected] .
Владимир Ненов,
Бащите на Пловдив
Източник: plovdiv24.bg
КОМЕНТАРИ