На 26 октомври Православната църква чества паметта на един от

На 26 октомври Православната черква празнува паметта на един от най-почитаните светии - великомъченик Димитър Солунски Чудотворец. Мъдър и смел боец, подложен на висок пост в управата на Солун, Димитър непоколебимо приел мъченическа гибел за вярата през 306 година. Църквата го назовава Мироточиви поради благовонното миро от мощите му, засвидетелствани и с чудотворна мощ. Св. Димитър Солунски, прочут като Димитрий Мироточиви, е роден през III век в Солун в семейство на върховен римски шеф, който скрито изповядва християнската религия, макар рисковите гонения против християните. Възпитан с полезностите на християнството, Димитър от ранна възраст приема с чисто сърце и мощна лоялност тази религия.
 
След гибелта на родителите си, той наследява освен благосъстоянието им, само че и високата им позиция – император Максимиан го назначава за шеф на Солун със заповед да преследва християните. Вместо да извърши тази заповед, Димитър намерено стартира да проповядва християнството и предизвиква жителите на Солун да се извърнат към Христос, като за тях става нов деятел Павел. Когато императорът схваща, че шефът му е скришен християнин, Димитър е задържан и хвърлен в тюрма. Дори в пандиза той не стопира да се моли и намира разтуха във привидение, в което Ангел го твърди, че ще получи страдалчески венец.
 
Вдъхновен от неговата религия, младият християнин Нестор взема решение да се опълчи на фамозния императорски гладиатор Лий, който убива християни на арената за забавление на императора. Нестор желае благословията на Димитър и с думите " - Боже Димитриев, помилвай ме! ", побеждава гладиатора. Разгневен, императорът подрежда Нестор да бъде погубен, а скоро по-късно Димитър също е осъден със гибел - прободен е с копие на 26 октомври 306 година Верният Димитриев прислужник Луп става очевидец на мъченическата гибел на св. Димитър. Той взима дрехата и пръстена му, обагрени с кръв, и ги предава на вярващите, които посредством тях намират излекуване и чудеса.
 
Тялото на светеца стартира да отделя благоуханно миро, лекуващо болните. В негова чест е повдигнат храм в Солун, а през днешния ден мощите му се съхраняват в базиликата на града, където не престават да притеглят поклонници от целия православен свят. Св. Димитър се уважава като покровител на Солун и знак на непоклатима религия. Името на св. Димитър е обвързвано и с историята на българския народ. На 26 октомври 1185 година, на храмовия празник на новопостроената черква " Св. Димитър " в Търновград, болярите Асен и Петър афишират въстание против византийската власт. Закриляни от светеца, въстаниците реализират триумф и довеждат битката за самостоятелност до сполучлив край.
 
През 1187 година Византия признава тяхната власт над Северна България, поставяйки началото на Второто българско царство. Едновременно с това националната традиция смята този ден за алегоричен завършек на стопанската година и началото на зимата. Както при доста празници с дълбоки корени, съществуват освен обичаи и наслади, само че и остарели забрани — дейности, които по вярвания са трябвало да се заобикалят, с цел да се резервира благоденствието и хармонията в дома и стопанството.
 
Какво е неразрешено да се прави на Димитровден? Ето някои от обичайно спазваните забрани на Димитровден, основани на национални вярвания и фолклорни източници:
Не се прави домакинска работа — дамите не би трябвало да перат, чистят, шият, тъкат или плетат;Не се стартират нови каузи или инициативи — вярвало се е, че в случай че човек стартира нещо ново на този ден, то ще бъде обречено на трудности;Не се дава нищо назаем и не се изнасят предмети от вкъщи — с убеждението, че по този начин благоденствието няма да " излезе " от дома;Не се прави полска работа, тежки физически действия или работа с годишна продукция — защото денят се счита за временен към " зимния " период;Не се изважда жито от хамбара и не се рони царевица — вярвало се е, че това може да докара до настъпление на мишки или загуба на плодородие;Не се местят или продават животни — за да не се " разпръсне " благоденствието на дома. 
Забраните на Димитровден се явяват като самобитни " стражи " на дома, стопанството и благоденствието — алегорични дейности, посредством които се резервира редът, уважението към времето и сезона, свързани с вярванията в националната памет. Спазването им не е единствено обред, а част от надълбоко вкорененото чувство за връзка сред индивида, природата и годишните цикли. На този ден – с изключение на насладата от празника – е значимо и да се уважи спокойствието, завършекът на едно " стопанско " време и подготовката за новия сезон.