26 ноември 1855 г. Умира Адам Мицкевич
На 26 ноември 1855 година умира Адам Мицкевич. Той е полски стихотворец и деятел на национално-освободителното движение; класик на полската литература.
Той е роден на 24 декември 1798 година в Заосие, до гр. Новогрудок, Литовска губерния, в този момент в Белорусия, в семейство от шляхтата. Баща му Миколай Мицкевич е юрист.
Майка му Барбара Маевска е покръстена еврейка, от почитателите на Яков Франк. От 9-годишен учи в доминиканско учебно заведение в Новогрудок. Дебютира със стихотворението „ Градска зима” през 1818 година във вилнюски вестник. Завършва историко-филологическия факултет на Вилнюския университет (1819), след това 4 година е преподавател в гр. Ковно (сега Каунас). Изгонен от Литва за основаването на тайното студентско общество на филоматите (1824). През 1822 и 1823 издава първите си поетични сборници, озаглавени „ Поезия”. В Русия издава книгите „ Сонети”, включваща „ Кримски сонети” (1826), епичната поема „ Конрад Валенрод” (1828) и други Изгонен от Русия за присъединяване в полски организации, живее в Одеса, Москва, Санкт Петербург, от 1829 - в Западна Европа: Германия, Швейцария, Италия, Франция. В интервала 1830-1831 година живее в Рим, от 1832 година - в Париж, където прекарва по-голямата част от живота си.
През 1839-1840 преподава латинска литература в Лозана. Написва поемата „ Пан Тадеуш” през 1832-1834 година в Париж. Друго известно негово произведение е поемата „ Задушница”. Представител на политическия полски месианизъм. Първият професор по славянска литература в парижкия Колеж дьо Франс, чете лекции (1840-1845, в оставка от 1852). Библиотекар при Арсенала в Париж (1852).
През 1855 година отпътува за Константинопол, с цел да провежда полски и еврейски легиони, които да подкрепят англичаните и французите - интервенти против Русия по време на Кримската война (1853-1856). Посещава България през 1855 година - отбива се в Бургас, намира се с българи. Умира от холера в Константинопол, тялото му заровено в парижкото гробище Монморанси. Българи отдават респект в последния му път.
Прахът му е пренесен от Париж в Краков през 1890 година - в катедралата във Вавел.
Той е роден на 24 декември 1798 година в Заосие, до гр. Новогрудок, Литовска губерния, в този момент в Белорусия, в семейство от шляхтата. Баща му Миколай Мицкевич е юрист.
Майка му Барбара Маевска е покръстена еврейка, от почитателите на Яков Франк. От 9-годишен учи в доминиканско учебно заведение в Новогрудок. Дебютира със стихотворението „ Градска зима” през 1818 година във вилнюски вестник. Завършва историко-филологическия факултет на Вилнюския университет (1819), след това 4 година е преподавател в гр. Ковно (сега Каунас). Изгонен от Литва за основаването на тайното студентско общество на филоматите (1824). През 1822 и 1823 издава първите си поетични сборници, озаглавени „ Поезия”. В Русия издава книгите „ Сонети”, включваща „ Кримски сонети” (1826), епичната поема „ Конрад Валенрод” (1828) и други Изгонен от Русия за присъединяване в полски организации, живее в Одеса, Москва, Санкт Петербург, от 1829 - в Западна Европа: Германия, Швейцария, Италия, Франция. В интервала 1830-1831 година живее в Рим, от 1832 година - в Париж, където прекарва по-голямата част от живота си.
През 1839-1840 преподава латинска литература в Лозана. Написва поемата „ Пан Тадеуш” през 1832-1834 година в Париж. Друго известно негово произведение е поемата „ Задушница”. Представител на политическия полски месианизъм. Първият професор по славянска литература в парижкия Колеж дьо Франс, чете лекции (1840-1845, в оставка от 1852). Библиотекар при Арсенала в Париж (1852).
През 1855 година отпътува за Константинопол, с цел да провежда полски и еврейски легиони, които да подкрепят англичаните и французите - интервенти против Русия по време на Кримската война (1853-1856). Посещава България през 1855 година - отбива се в Бургас, намира се с българи. Умира от холера в Константинопол, тялото му заровено в парижкото гробище Монморанси. Българи отдават респект в последния му път.
Прахът му е пренесен от Париж в Краков през 1890 година - в катедралата във Вавел.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ