На 26 май българите ще отидат до урните, за да

На 26 май българите ще отидат до урните, с цел да излъчат своите 17 представители в новия състав на Европейския парламент, съобщи кореспондент на БГНЕС.

Европарламентът е единствената институция на Европейския съюз, чиито членове се избират директно от жителите на членуващите в него страни, а мандатът им е 5-годишен. Всяка страна има свои правила за осъществяване на изборите, само че съществуват и някои общи за съюза разпореждания.

У нас европейски избори се организират за четвърти път. След подписването на Договора за присъединение в Люксембург на 25 април 2005 година, тогавашният ръководител на Екологичен потенциал Ханс-Герт Пьотеринг предложения парламентите на България и Румъния да дефинират всред своите народни представители наблюдаващи в Европейския парламент, които да се причислят към работата на институцията от 26 септември 2005 година С формалното ни приемане в Съюза на 1 януари 2017 година, 18-те наблюдаващи бяха сменени от 18 членове на Екологичен потенциал, назначени от Българския парламент до провеждането на постоянни избори на 20 май 2007 година, когато страната за първи път избра директно своите евродепутати. Впоследствие броя на българските представители беше понижена от 18 на 17, а от този момент до момента са се провеждали още два избора – през 2009 година и 2014 година

След като Англия публично напусне Европейски Съюз пък се чака някои страни да усилят броя си депутати, които излъчват в Европейски Съюз, само че България няма да бъде измежду тях.

Важно е да знаем, че евродепутатите заседават на групи, които не са проведени на народен принцип, а съгласно тяхната политическа принадлежност. Те могат и да се отхвърлят от мястото си на евродепутати. В предходния мандат от българската страна това направиха Мария Габриел, която бе определена за еврокомисар и Илияна Йотова, която стана вицепрезидент на България.

У нас тези избори ще бъдат малко по-различни, тъй като според последните промени в Изборния кодекс ще има машинно гласоподаване в най-малко 3000 изборни секции в страната, които към този момент са избрани от Централната изборна комисия (ЦИК). За одита на машините се погрижиха експерти от Българска академия на науките и Софийския университет „ Св. Климент Охридски “ и макар политическите разногласия за тях, на идващите локални избори броят им ще бъде подсилен на 6000, а по-късно страната ни ще поеме по пътя на цялостното въвеждане на машинно гласоподаване.

То несъмнено не анулира гласуването с хартиени бюлетини, като изборът за метода на отразяване на вота ще бъде напълно на гласоподавателя. В бюлетината също има промени, като най-важното от тях е, че към номерата на преференциите е прибавено цифрата 100. Така да вземем за пример, преференция номер 1 към този момент става 101, а задачата на тази мярка е да бъде избегнат т. нар „ феномен 15/15 “. За да бъде бюлетината годна, тя би трябвало да бъде попълнена със знак „ X ” или „ V “, наложително със наследник химикал.

За тези избори изборните бумаги и бюлетините бяха отпечатани в печатницата на Българска народна банка, а техният брой е 7 048 000 за страната и 200 000 за секциите в чужбина.

В дните директно след оповестяването на резултатите от изборите, новите членове на европарламента ще би трябвало да основат политическите групи, а на своето първо пленарно съвещание ще бъде определен и негов ръководител. След това Народното събрание ще избере нов ръководител на Европейската комисия, а на по-късен стадий депутатите ще изслушат претендентите за комисари и ще вземат решение дали утвърждават състава на цялата комисия. /БГНЕС