Истински човек е оня, който се грижи по-малко за себе си, а повече за народа си ♥ Панайот ВОЛОВ
На 26 май 1876 година след изменничество, раненият Апостол на Четвърти Панагюрски революционен окръг и един от учредителите и основни дейци на Гюргевския революционен комитет, Панайот Волов намира гибелта си във водите на река Янтра край град Бяла. С него умират и другарите му Георги Икономов и Стоян Ангелов.
„ Волов - апостол на въстанието на 1876, и други двама още въстаници след провалянето на придвижването, като им се отказало на всички места леговище и гонени от турската потеря, пристигнали на брега на Янтра, която била пришла буйна и огромна. Там, с цел да не паднат в ръцете на гонителите си, по предложение на Волова предпочели гибелта и се хвърлили в реката. “
~ Бележка на Иван Вазов към стихотворението му „ Волов “ (1883 г.)
Панайот Волов (23 януари 1850 ~ 26 май 1876 )
„ …Ти разбра, драги ми вуйчо, че аз ти насочвам тая молба не за своя изгода. Нашият народ е още елементарен и той има потребност от учени люде, които да го изведат на правия път. Без тях още дълго ще се лута из мъглите на живота, без да види скоро явен ден над себе си… Защото знаеш, че същински човек е оня, който се грижи по-малко за себе си, а повече за народа си. Такъв същински човек искам да бъда и аз. Но тъй като нямам богатства – да разпределям от тях, желая да разпределям душата си… “
Из писмо на Панайот Волов до вуйчо му Маринчо Бенли, състоятелен търговец и родолюбец, член на Добродетелната тайфа, политическа организация на така наречен „ остарели “ в българското революционно придвижване
...
„ Слагам Панайот Волов в цифрата на четиримата най-велики българи. Слагам го, тъй като единствено той, подчертайте това, единствено той, единствен човек в българската история се отхвърли от поста си, от правата си, от славата, от суетата, от всичко – за Отечеството си, за България. Когато го избират за Апостол, за основен деятел на Четвърти революционен окръг в Гюргево, през зимата на 1875г., той взема за асистент Георги Бенковски – един елементарен кара-абаджия от Копривщица. И след това, като вижда, че този елементарен кара-абаджия е талант, че е роден за лидер, за военачалник, че е по-добър и по-достоен от него, предава нему своите компетенции, той минава на втора линия, а Бенковски излиза отпред. Такъв случай в международната история няма. Това е един-единствен случай. И това прави българинът от Шумен – Панайот Волов... Баща ми е търгувал с татко му – Вичо Волов. Къщата им бе на основната улица. Знам целия му жанр. Шумен даде на България едно име – и то му стига – Волов... “
Думи на Атанас БУРОВ (из „ Срещи с Буров “, Михаил Топалов-Памукчиев, 1990 г.)
...
ВОЛОВ ♥ Иван ВАЗОВ, „ Епопея на забравените “
Те бягаха бледни пред дивата паплач.
И Волов, юнакът, цялостен в кърви облян,
извика: „ О, боже! О, адска машинация!
подвигът пропадна и вяра няма!
къде да се скрием от безславната смрът? “
Балканът
Аз нямам за вази ни завет, ни път.
Градът
Аз имам бесила.
Хижата
Аз имам проклятья.
Янтра
Елате, нещастни, във мойте обятья!
Пловдив, ноември, 1883
...
Снимка: Панайот Волов (23 януари 1850 –-26 май 1876 ), wikipedia.org
