На 26 март 1913 г. (нов стил) Втора българска армия,

На 26 март 1913 година (нов стил) Втора българска войска, подпомагана от две сръбски дивизии, завладява турската цитадела Одрин. Тя е една от най-устойчивите замъци в Европа. Реките Марица, Тунджа и Арда са спомагателни трудности към инженерните уреди, строени по немски фортификационен план.

Операцията се организира под командването на генерал-лейтенант Никола Иванов. Обсадата на крепостта стартира през октомври 1912 година, при започване на Балканската война като доникъде на ноември е обкръжена. Реките Марица, Тунджа и Арда разделят обръча на обкръжението на четири бранша - Източен, Южен, Западен и Северозападен. Основните сили са съсредоточени на Източния бранш с главнокоманващ военачалник Георги Вазов, брат на Иван Вазов и военачалник Владимир Вазов. След сполучливата офанзива на 25 март 1913 година (н. ст.) следва и решителният пробив на Източния бранш, който настава след изненадващи нощни дейности, вследствие на което на 26 март (н. ст.) крепостта капитулира и Шукри паша (ръководи потушаването на Илинденско-Преображенското въстание в Странджанско през 1903 г.) дружно с целия гарнизон се предава.

В Одринската опeрация са приложени редица новости в българското военно изкуство, като бойна авиация, щурмови команди, огневи вал и други

Превземането на Одрин е решителният удар против Османската империя, който води до края на Балканската война. Обсадата и щурмът са с цената на общо 18 282 убити, ранени, безследно изчезнали. На 12 април е подписано помирение, а на 30 май 1913 година Лондонският кротичък контракт.

Снимка: БТА

Българската телеграфна организация оповестява в своя бюлетин за офанзивата и завладяването на Одринската цитадела:

13 март 1913 година (26 март н. ст.), гр. Димотика

Официален бюлетин по офанзивата на Одринската маневрена цитадела:

Димотика, 19 март 1913 година /БТА/ Крепостта Одрин напоследък бе обърната в съвременна цитадела, с съвременно въоръжение. Течението на трите реки: Арда, Марица и Тунджа, разделя крепостта на 4 естествени вектори: източен, южен, западен и северен. В източния бранш са въздигнати 14 форта и 25 дълговременни батареи; в южния - 4 форта и 13 батареи, в западния - 2 форта и две батареи и в северозападния бранш - 7 форта и 36 батареи. Тъй щото фортовият пояс на крепостта има 26 форта и 74 дълговременни батареи. Броят на гарнизона, по всички данни, наподобява, че не е бил по-малък от 75 000 души, с 200 крепостни и към 450 - 500 полски оръдия.

Против крепостта, изначало и до край, действаше Втората войска на военачалник Иванов. След цялостното обграждане на крепостта и организирането на блокадната линия, частите от Втората войска бяха разпределени сред секторите, въз основа на следната оценка: Поради достъпността към фортовата линия, по близостта на последната до вътрешността на крепостта, по сравнителната леснота за приготовлението и осъществяването на офанзивата, източният фронт на Одринската цитадела бе определен за фронт на офанзивата, а североизточния му ъгъл (форта Айвазбаба и прилежащите два на юг до Кестенлик и на запад до Таш-Табия) за пункт на решителна офанзива. Тази оценка се сложи като основа за разпределението на войските сред секторите, а изключително на обсадната артилерия.

На второ място следваше южния бранш, а на трето - западния и северозападния.

Източен бранш (Генерал Вазов). В момента на офанзивата, този бранш, поради на неговото предопределение да играе решителната роля, беше интензивен до 7 наши пехотни бригади или 14 пехотни полка, с 22 полски скорострелни батареи (83 оръдия). Независимо от това, тук се инсталираха трите огромни обсадни батареи от нашите обсадни оръдия.

Първата група (северната) имаше 34 крепостни оръдия; втората група (североизточната) имаше 34 оръдия и третата (източната) - 30 оръдия, или всичко 98 обсадни оръдия. Всичките обсадни батареи бяха сложени на разстояние от по 4 километра - което прекомерно улесни задачата на батареите, без да става потребност да сменяват в следствие позициите си.

Южен бранш (Генерал Кирков). През всичкото време на обсадата, този фронт се заемаше от 2 наши пехотни бригади, с 12 полски скорострелни батареи. Независимо от това, на този фронт бяха инсталирани сръбските обсадни оръдия, на брой 28.

Западния бранш бе завзет от 3 полка от сръбската дунавска дивизия 2-ри апел, под началството на военачалник Рашич - със своята полска артилерия. Обсадната артилерия на този бранш не е дадена поради третостепенното му значение.

Северозападния бранш се завземаше от Тимошката сръбска дивизия, 1-ви апел, под началството на военачалник Кондич, в състав: 4 пехотни полка, с артилерия, и 6 обсадни оръдия. Съвместно с Тимошката дивизия, на крайния ляв фланг на бранша действаше нашия 55 полк, с едно артилерийско поделение от 11 дивизия.

Снимка: БТА

Двете сръбски дивизии бяха сложени под началството на командващия Втората сръбска войска, военачалник Степанович, а последния - под началството на командващия обсадната войска, военачалник Иванов. Така щото, обсадната войска се състоеше от 120 000 наша армия с 330 наши оръдия и 40 000 сръбска армия, с 98 сръбски оръдия. На 10 март (23-ти по н. ст.), 7 часа вечерта, се даде по телеграфа от Главната квартира следната инструкция на командващия Втората войска: " Втора войска, на следващия ден 11 март, с войските от източния бранш, да нападна и заеме предните позиции на съперника в този бранш. Всички останали браншове да поддържат тая офанзива с едно пламенно нахлуване. Командващият Втората войска от своя страна, същия ден в 11 часа и половина вечерта, издаде следующата заповед по втора войска: " На поверената ми войска се разпорежда задачата да заеме предните позиции на съперника и да го отблъсне зад фортовата линия, за което повелявам: 1-во. Утре, 11 март, 1 часа след пладне, да се почне артилерийската подготовка, с всичката обсадна и полска артилерия във всички браншове. 2-ро. През нощта на 11 против 12 март, пехотата, под отбраната на обсадната и полска артилерия, да настъпи и призори да заеме предните позиции на съперника, съгласно както е указано в директивата ми от 1 март т.г. "

Операциите

На 11 март в 1 часа след пладне се почна общата артилерийска подготовка от всичките браншове, с всичките обсадни и полски артилерии. Подготовката се продължи до 8 часа вечерта. Противника отвръщаше с всичката си крепостна артилерия. Прекратяването на бомбардировката от източния и южния браншове към 8 часа вечерта е направено за да се даде опция на нашите атакуващи колони да заемат по-спокойно и в ред своето изходно състояние. За офанзивата на предните позиции и да вкарат в подвеждане съперника, изобщо, артилерийският дуел през този ден се води с цялостна сила, в течение на 7-8 часа.

12 март. През нощта на 11 против 12 март, към 3 часа и половина нашите пехотни елементи от източния бранш начеват настъплението си към Кум-дере, което минават в 4 ч. и 15 м. сутринта. Противника посрещна настъпващите колони със мощен пушечен и артилерийски огън. В същото време, нашата артилерия откри огън против предните турски позиции. Под отбраната на артилерийския огън, пехотата настъпи самоуверено напред и призори, нападна съперника на нож и завзе предните му позиции. Турците отстъпиха на основната си фортова линия, а нашите войски от източния бранш заеха предните турски позиции...На предните позиции, нашите войски заловиха 12 оръдия и 300 пленници.(...)

Поставената задача - завладяването на предните позиции пред източния бранш и отхвърлянето на съперника зад фортовата му линия, бе реализирана и частите от източния бранш захващат да се затвърдяват на тези позиции. Със завладяването на предните позиции се начева систематическа битка за извличане превъзходство над артилерията и за разрушаването на фортовете. През целия ден, артилерийския дуел се води с най-голяма активност. По един пояс от 50 километра към Одрин, се пръскаха ежеминутно с хилядни снаряди, които разрушаваха укрепленията и оръжията деморализираха бранителите им и предвещаваха близкия завършек на крепостта. Под този пъклен артилерийски огън, пехотата бодро крачи напред и към 10 часа вечерта се стопира на 200-300 крачки пред фортовата линия на източния бранш. Последния миг, момента на щурма, настава. Артилерийското превъзходство на нашата артилерия се усеща към този момент защото доста турски батареи прекратиха защитата си. Нашата пехота залавя още 1000 пленници и 20 оръдия, от които 7 незабавно обръща с гърлата към съперника.

Артилерията продължава да гърми и унищожава дефинитивно поколебания бранител на крепостта. Пехотата реже и унищожава всички направени трудности с цел да си отвори свободен достъп до фортовата линия. При този хладнокръвен порив напред, освен това геройско държане на нашата храбра пехота и разрушителната дарба на могъщата артилерия, в 4 часа след пладне, на 12 март, се даде идната къса заповед: " Фортовата линия на източния бранш да се нападне и завладей. "

На смелата заповед на главнокомандващият, нашите войски дадоха отговор с една смела офанзива, която ще остане паметна в нашата история и с която заслужено ще се гордее армията ни. И така: на 12 март вечерта, ситуацията беше следното: На източния бранш войските се намират на разстояние 200 - 300 крачки от фортовата линия; в южния бранш се води една яростна битка, гърди в гърди, за завладяването на Токат-баир; сръбската дунавска дивизия през целия ден възобновява напъните си за завладяването на Папаз-тепе, а Тимошката сръбска дивизия остава в същото състояние, което заемаше и сутринта.

13 март. През цялата нощ се води една жива артилерийска пукотевица от двете страни нашата пехота след унищожаваното на изкуствените трудности и с изгряването на месечината, под отбраната на своята могъща артилерия, се хвърля на нож и последователно превзема фортовете на целия източен бранш.(...)

В това време, когато пехотата настъпваше напред, съпътстващите я полски батареи следваха директно подире й, а на 100 - 200 крачки по-назад - гаубичните батареи, които със завладяването на фортовата линия, незабавно се затвърждават на нея и зачеват една яростна пукотевица срещу отстъпващите към града турски войски. Към 7 и половина часа сутринта, цялата фортова линия на източния бранш бе превзета от българските войски, които наченаха да преследват пламенно отстъпващите турци към северозападния бранш, който още се държеше. Към 9 часа преди пладне се стартира обстрелването в гръб и на този бранш от нашите гаубични батареи. Шукри паша, виждайки безизходното си състояние, дава заповед за подпалването на складовете в югозападния бранш. Към 10 часа преди пладне, нашите войски от източния бранш превземат града по левия бряг на Тунджа и към 12 часа по пладне топовната пукотевица по цялата линия стартира да утихва.

В южния бранш, боят продължава до 11 часа преди пладне, а в западния бранш до 12 часа по пладне. Към 1 часа след пладне не се чуваха към този момент никакви гърмежи. В 1 и половина часа Шукри паша се съобщи на командващия обсадната войска, военачалник Иванов.

И по този начин, в 1 часа след пладне на 11 март, бе дадена първия изстрел, сигнала за офанзивата. Към 1 часа след пладне на 13 март, се дава последния изстрел. Тъкмо 43 часа се води една яростна битка, битка на живот и гибел, сред обсадители и обсадени, когато към 1 часа след пладне, над гордата Одринска цитадела, се издигна българското трицветно знаме. Този миг историята ще запише като миг от който Одрин принадлежи на България.

Атаката на Одрин коства 10 - 11 хиляди храбри български синове и 1200 такива на съюзната сръбска войска.

В Одрин българската войска плени към 14 паши, 2000 офицери, 60 000 долни чинове, залови 16 флагове, 600 оръдия, доста бойни муниции и прочие

***

Специалният делегат на организация Хавас в Одрин оповестява с вчерашна дата:

Париж, 19 март 1913 година /Хавас/ Колкото повече популацията се окопитва и успокоява, живота захваща да тече толкова по-нормално. Спомените от обсадата се проясняват и оформят. Между тях има такива, които поотделно взети наподобяват маловажни, само че групирани, дават разбиране за възприятията, вълненията и живота на популацията през 5-месечната блокада. Ето някои инцидентни мемоари на безпристрастни и достоверни очевидци, някои от разказите, които слушах.

Още при започване на военните дейности, след първите несполуки последвало общо отчаяние и обезсърчение в Одрин. Ако това е проекта на фон дер Голц (Колмар фон дер Голц, немски офицер, консултант на османската войска - бел.ред.), казвали офицерите, доста прекрасен план; още един подобен и можем да си съберем багажите за Багдад. Материалът бил прекомерно лош; всички немски хирургически принадлежности били негодни за ползване...за зашиване на рани. Иглите от турските лечебни заведения се чупели. Гарнизона напълно не бил, както въобще се мислеше в Европа, формиран от положителни елементи; изключително пристигналите от Гюмюрджинско бойци били недисциплинирани и страхливи. Военната администрация напълно не била на висотата на задачата си.

Узнало се, че 70 вагона сол и 150 вагона захар, които били подготвени в Дедеагач за изпращане тук сега на войсковото концентриране, били напълно забравени.(...)

Гръцкото население в Одрин почнало още от началото да работи срещу турците. Последните желали да обесят четирима жандари-християни, които бележели какъв брой коли и какви товари минават по моста на Марица, с цел да уведомят за това обсадителите. Други кореспондирали с обсадителите, чрез светли знаци; други, зачислени принудително във войската, отказвали да стрелят против своите братя, а стреляли във въздуха.

Други евреи и мюсюлмани, които не били в никакъв случай упражнявани във военното изкуство и не умеели да си служат с оръжие, били уволнени от самите турци.(...)

В самия Одрин бойците трябвало да чакат по две денонощия до момента в който си получат хляба. Много офицери, признавайки качествата на Шукри паша, който работил доста и водел прекомерно постоянен живот, упреквали го, че не надзирава задоволително интендантската работа и не следи персонално бойците. Шукри паша бил прекомерно запазен и не съобщавал никому своите планове. " Ако узная, че ризата ми научава тайните на сърцето ми, ще я изгоря ", споделил той един ден. А различен път: " Града няма да се съобщи, докато остане резен самун и конска нога. " Направен бил два-три пъти опит за протест срещу него. Шукри бивал постоянно предупреждаван и дори заповядал да гръмнат трима офицери, последователи на концепцията за предаването на града.

Пуснатите от български самолети прокламации, произвели мощно усещане. Също и речта на Поанкаре през декември. Младотурците били по едно и също време обезверени и разярени; някои казвали, че на тази тирада щели да отговорят след войната с покачване на въстание в Алжир; други - че в случай че нямало тука френски лечебници, щели на часа да отговорят.

Най-уморително за гарнизона било примирието. Под претекст, че през туй време бойците нямали толкоз тежка работа, дажбата им била намалена; а през това време, българските влакове натоварени с хранителни запаси за Чаталджа минавали около гарата и гладните турски солдати ги гледали. Мнозина запазили за това подобен спомен и такова настървение, че по-късно, когато се разболели, желали в трескавото си бълнуване да скачат от леглата във френската амбулатория, с цел да спрат българския влак. Българските бойци, които придружавали влаковете отправяли от време на време към обсадените цивилни и военни, които ходели да ги гледат смешки, от които турците се чувствали оскърбени. Станало било закачлив бит да се канят на обяд на гарата от миризмата на българска сланина... Това непрекъснато и постепенно минаване на тренове, които вървели с бързината на пешеходец, точно най-вече деморализирало войската и популацията в обсадения град. Покрай това, из града се разказвали и някои смешни завършения с тогоз-оногоз. Например, един арменец, който криел муниции вкъщи си, застрашен от обиск, заповядал на прислужникът си да хвърли в герана 2 чувала с картофи. Слугата, по простъпка, вместо картофи, хвърлил два чувала сол. Дохождат сеймените, намират картофите и ги вземат. Арменецът обезверен. След като си отиват стражарите, той желае пояснение от прислужникът и последният му споделил, че хвърлил два чувала в герана. Ала, ново обезсърчение и нов яд: оказало се, че в герана били хвърлени 2 чувала сол. Гневни крясъци и рев. Отведнъж, обаче, арменеца се успокоява, тича до герана, изважда една кофа вода, сръбва малко, направя една мимика и на часа се утешава; събира всички съдове от къщи, изпълня ги със солена вода и продава на съседите. Тъй като солта била към този момент необичайност в града, той си продавал солената вода по три гроша оката.

Между бойците насмалко щял да избухне протест, тъй като не им давали тютюн, въпреки че имало, само че не бил нарязан. Тогава режията (тютюнева монополна администрация - бел. ред), която имала единствено четири машини тютюно-резачки, оповестила, че заплаща по 30 гроша на ден и дала и други облаги на контрабандистите, които дойдат със своите ножове да работят за нейна сметка. Три часа след издаването на туй съобщение, служителите от режията се слисали, като видели 80 машини, донесени от стеклите се от всички краища на града контрабандисти, които се надварвали да й ги оферират.

Но най-интересен е описа за двама евреи, които зачислени принудително във войската и откакто плакали доста при раздялата със фамилиите си, полека-лека се успокоили и най-накрая намерили да си изберат пушка, като казвали, че всички, които им давали не били положителни, с тях било към този момент гърмяно: " Ние желаеме положителни пушки, напълно нови, с цел да бъдем сигурни против тези кучета-българите ". Обсипани били с похвали. Извадени били от един сандък две нови, лъскави пушки за тези " газии " и " арслани " (храбреци и лъвове). Тръгва войската в пердах. Двамата храбри евреи, при един благоприятен миг, се втурват против българите, хвърлят се в краката им и викат: " Ето, ето, господа, нашите пушки са напълно нови! Ние не сме желали да стреляме ни един патрон против братята българи, нашите храбри освободители. Ето, вижте, в случай че не е истина, убийте ни. "

Това бе узнато от един български офицер, през време на примирието.

***

Телеграфират от Цариград

Ето текста на връчената от посланиците на силите нота на турското държавно управление:

Виена, 19 март 1913 година /БТА/ Долуподписаните посланици имат достойнството да уведомят Императорското Отоманско Правителство, че силите, чиито ходатайство Турция е приела, са се съгласили да предложат на воюващите страни следните предварителни условия:

1/ Границата на Отоманската империя в Европа ще бъде теглена по права линия от Енос до Мидия. Всички територии на запад от тази линия остават на съюзните страни, без Албания, разграничението и ръководството на която силите си резервират да дефинират

2/ Решението на въпроса за Беломорските острови се дава на силите.

3/ Турция да се дезинтересира изцяло от о. Крит.

4/ Силите не могат да погледнат удобно на настояването за военно обезщетение. Те позволяват щото воюващите страни да вземат присъединяване в разискванията на интернационалната комисия в Париж за заслужено присъединяване на съюзните страни в отоманския обществен дълг и във финансовите тегоби на териториите, които ще им бъдат дадени.

5/ Тутакси след приемането на тези предварителни условия за мира, на военните дейности би трябвало да се тури край.

Министерският съвет, призован нощес късно в Портата, се занима с нотата и отговора й.

Одрин е под контрола на България четири месеца. Избухването на Втората балканска (Междусъюзническа) война и нейният процес принуждават българската администрация да изостави Одрин без пердах. Последните български представители напущат града с трен сутринта на 22 юли 1913 година