Азербайджан: Виновните за геноцида да бъдат изправени пред съда
На 26 февруари 2021 година се навършват 29 години от геноцида в Ходжалъ, осъществен от въоръжените сили на Армения по време на арменската експанзия против Азербайджан. Баку прикани отговорните да бъдат изправени пред съда. Това се споделя в изказване на Министерството на външните работи на Република Азербайджан във връзка на 29-ата годишнина от геноцида в Ходжалъ.
Едно от най-тежките закононарушения, осъществени против цивилното население през десетилетията на арменската експанзия против Азербайджан и най-трагичната страница от първата Карабахска война, беше окупацията на град Ходжалъ. Преди спора 7000 души са живеели в този град, ситуиран в района Нагорни Карабах в Азербайджан. От октомври 1991 година градът е напълно обсаден от въоръжените сили на Армения. През нощта на 25 против 26 февруари 1992 година, след масиран артилерийски обстрел на Ходжалъ, въоръжените сили на Армения, благодарение на 366-ти пехотен полк на някогашния Съюз на съветските социалистически републики, Ходжалъ е високомерен. Нашествениците унищожават Ходжалъ и с особена свирепост правят всеобщото ликвидиране на спокойно население.
В резултат на геноцида в Ходжалъ 5379 поданици на града са принудително изгонени, 1275 са хванати, взети за заложници и изтезавани (съдбата на 150 от тях, в това число 68 дами и 26 деца, остава незнайна към днешна дата), а 487 са ранени, 8 фамилии са изцяло унищожени, 130 деца са изгубили един родител и 25 деца са изгубили и двамата си родители, 613 души, в това число 63 деца, 106 дами и 70 възрастни, са грубо убити. Всички налични обстоятелства от трагичните събития в Ходжалъ потвърждават изрично, че закононарушенията, осъществени в този град в Азербайджан, не са били елементарен и инцидентен акт, а неразривна част от политиката на Армения за редовно принуждение. Целенасоченото изтребване на цивилни в Ходжалъ е закононарушение, произлизащо от политиката на етническа ненавист и расова дискриминация против азербайджанците на държавно равнище в Армения, и е ориентирано към всеобщото ликвидиране на хора просто заради тяхната етническа принадлежност.
Масовото ликвидиране в Ходжалъ и други военни закононарушения, закононарушения против човечеството и геноцид, осъществени от Армения в хода на експанзията против Република Азербайджан, съставляват съществено нарушаване на интернационалното филантропично право и правата на индивида, по-специално Женевските конвенции от 1949 година, Конвенцията за попречване и наказване на закононарушението геноцид, Международния пакт за цивилен и политически права, Международния пакт за стопански, обществени и културни права, Конвенцията срещу изтезанията и други жестоки, безчовечен или унизителни връзки или санкции, Международната спогодба за унищожаване на всички форми на расова дискриминация, Конвенцията за правата на детето и Конвенцията за отбрана на правата на индивида и главните свободи.
Понастоящем националните законодателни органи на 17 страни, както и 23 щата на Съединени американски щати, са приели резолюции и решения, осъждащи всеобщото ликвидиране на цивилни в Ходжалъ, като го правят оценка като закононарушение против човечеството. По същото време Организацията за ислямско съдействие и Съветът за съдействие на тюркоезичните страни одобриха резолюции и изказвания, изрично осъждащи геноцида в Ходжалъ. В решението си от 22 април 2010 година Европейският съд по правата на индивида стига до значим извод във връзка с закононарушението, осъществено в Ходжалъ, като квалифицира държанието на тези, които реализират нападението като „ актове с особена тежест, които може да бъдат избрани като военни закононарушения или закононарушения против човечеството “.
Наред с отговорността на Република Армения като страна, по силата на нормите на интернационалното наказателно право такива действия, осъществени в подтекста на въоръжен спор, в това число и тези в град Ходжалъ, се преглеждат като интернационалните закононарушения и отговорността за тях също се поема на самостоятелна основа от тези, които са взели участие в тези действия, техните съучастници и помощници. До през днешния ден обаче никой от директно забърканите в нещастието в Ходжалъ и други свързани с нея действия като военни закононарушения и закононарушения против човечеството не е преследван в Армения. В свое цинично признание на виновността тогавашният министър на защитата на Армения и някогашен президент Серж Саркисян е представен от английския публицист Томас де Ваал да споделя: „ преди Ходжалъ азербайджанците смятаха, че... арменците са хора, които не могат да вдигнат ръка против цивилното население. Ние успяхме да се пречупим този [стереотип] “ (Томас де Ваал, „ Черната градина: Армения и Азербайджан през мира и войната “ (Ню Йорк и Лондон, New York University Press, 2003 г.), стр. 172.)).
Целенасоченото нахлуване над азербайджанското цивилно население и закононарушенията против човечеството продължи по време на военните интервенции, извършени от Армения от 27 септември до 10 ноември 2020 година Армения целеустремено нападна цивилното население и гражданската инфраструктура на азербайджански градове като Гянджа, Барда, Тертер, ситуирани на доста разстояние от военната зона, през 2020 година, както и през 1992 година, прибегна до същата тактичност на гнет, а този път към този момент с потреблението на модерни типове бронирани машини и ракетни установки, което докара до ликвидиране на мирни азербайджанци. Както геноцидът в Ходжалъ през 1992 година, по този начин и бомбардировките над цивилното население през 2020 година ясно демонстрират целенасочената политика на Армения за принуждение над азербайджанци.
Република Азербайджан има вяра, че непрекъснатите ограничения, подхванати на национално равнище, както и в границите на съществуващото интернационално законодателство, ще послужат за преустановяване на безнаказаността и изправяне пред съда на отговорните за тежките закононарушения, осъществени по време на експанзията на Армения против Азербайджан.
Едно от най-тежките закононарушения, осъществени против цивилното население през десетилетията на арменската експанзия против Азербайджан и най-трагичната страница от първата Карабахска война, беше окупацията на град Ходжалъ. Преди спора 7000 души са живеели в този град, ситуиран в района Нагорни Карабах в Азербайджан. От октомври 1991 година градът е напълно обсаден от въоръжените сили на Армения. През нощта на 25 против 26 февруари 1992 година, след масиран артилерийски обстрел на Ходжалъ, въоръжените сили на Армения, благодарение на 366-ти пехотен полк на някогашния Съюз на съветските социалистически републики, Ходжалъ е високомерен. Нашествениците унищожават Ходжалъ и с особена свирепост правят всеобщото ликвидиране на спокойно население.
В резултат на геноцида в Ходжалъ 5379 поданици на града са принудително изгонени, 1275 са хванати, взети за заложници и изтезавани (съдбата на 150 от тях, в това число 68 дами и 26 деца, остава незнайна към днешна дата), а 487 са ранени, 8 фамилии са изцяло унищожени, 130 деца са изгубили един родител и 25 деца са изгубили и двамата си родители, 613 души, в това число 63 деца, 106 дами и 70 възрастни, са грубо убити. Всички налични обстоятелства от трагичните събития в Ходжалъ потвърждават изрично, че закононарушенията, осъществени в този град в Азербайджан, не са били елементарен и инцидентен акт, а неразривна част от политиката на Армения за редовно принуждение. Целенасоченото изтребване на цивилни в Ходжалъ е закононарушение, произлизащо от политиката на етническа ненавист и расова дискриминация против азербайджанците на държавно равнище в Армения, и е ориентирано към всеобщото ликвидиране на хора просто заради тяхната етническа принадлежност.
Масовото ликвидиране в Ходжалъ и други военни закононарушения, закононарушения против човечеството и геноцид, осъществени от Армения в хода на експанзията против Република Азербайджан, съставляват съществено нарушаване на интернационалното филантропично право и правата на индивида, по-специално Женевските конвенции от 1949 година, Конвенцията за попречване и наказване на закононарушението геноцид, Международния пакт за цивилен и политически права, Международния пакт за стопански, обществени и културни права, Конвенцията срещу изтезанията и други жестоки, безчовечен или унизителни връзки или санкции, Международната спогодба за унищожаване на всички форми на расова дискриминация, Конвенцията за правата на детето и Конвенцията за отбрана на правата на индивида и главните свободи.
Понастоящем националните законодателни органи на 17 страни, както и 23 щата на Съединени американски щати, са приели резолюции и решения, осъждащи всеобщото ликвидиране на цивилни в Ходжалъ, като го правят оценка като закононарушение против човечеството. По същото време Организацията за ислямско съдействие и Съветът за съдействие на тюркоезичните страни одобриха резолюции и изказвания, изрично осъждащи геноцида в Ходжалъ. В решението си от 22 април 2010 година Европейският съд по правата на индивида стига до значим извод във връзка с закононарушението, осъществено в Ходжалъ, като квалифицира държанието на тези, които реализират нападението като „ актове с особена тежест, които може да бъдат избрани като военни закононарушения или закононарушения против човечеството “.
Наред с отговорността на Република Армения като страна, по силата на нормите на интернационалното наказателно право такива действия, осъществени в подтекста на въоръжен спор, в това число и тези в град Ходжалъ, се преглеждат като интернационалните закононарушения и отговорността за тях също се поема на самостоятелна основа от тези, които са взели участие в тези действия, техните съучастници и помощници. До през днешния ден обаче никой от директно забърканите в нещастието в Ходжалъ и други свързани с нея действия като военни закононарушения и закононарушения против човечеството не е преследван в Армения. В свое цинично признание на виновността тогавашният министър на защитата на Армения и някогашен президент Серж Саркисян е представен от английския публицист Томас де Ваал да споделя: „ преди Ходжалъ азербайджанците смятаха, че... арменците са хора, които не могат да вдигнат ръка против цивилното население. Ние успяхме да се пречупим този [стереотип] “ (Томас де Ваал, „ Черната градина: Армения и Азербайджан през мира и войната “ (Ню Йорк и Лондон, New York University Press, 2003 г.), стр. 172.)).
Целенасоченото нахлуване над азербайджанското цивилно население и закононарушенията против човечеството продължи по време на военните интервенции, извършени от Армения от 27 септември до 10 ноември 2020 година Армения целеустремено нападна цивилното население и гражданската инфраструктура на азербайджански градове като Гянджа, Барда, Тертер, ситуирани на доста разстояние от военната зона, през 2020 година, както и през 1992 година, прибегна до същата тактичност на гнет, а този път към този момент с потреблението на модерни типове бронирани машини и ракетни установки, което докара до ликвидиране на мирни азербайджанци. Както геноцидът в Ходжалъ през 1992 година, по този начин и бомбардировките над цивилното население през 2020 година ясно демонстрират целенасочената политика на Армения за принуждение над азербайджанци.
Република Азербайджан има вяра, че непрекъснатите ограничения, подхванати на национално равнище, както и в границите на съществуващото интернационално законодателство, ще послужат за преустановяване на безнаказаността и изправяне пред съда на отговорните за тежките закононарушения, осъществени по време на експанзията на Армения против Азербайджан.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ