На 26 декември се навършват 32 години от разпадането на

32 години след края на Съветския съюз! Наистина няма такава държава

На 26 декември се навършват 32 години от разпадането на Съветския съюз. Историци от целия свят несъмнено ще проучват аргументите, публицисти ще задават въпросите – по какъв начин се стигна до това, беше ли неизбежно, можеше ли да не стане.
Но стана.

Официално прекратяването на съществуването на Съюз на съветските социалистически републики като индивид на интернационалното право е оповестено с декларация на Върховния съвет на Съюз на съветските социалистически републики на 26 декември 1991 година С нея се признава независимостта на 15-те съюзни републики и се афишира основаването на Общността на самостоятелните страни (ОНД). Ден по-рано президентът Михаил Горбачов подава оставка и отстъпва пълномощията си на Борис Елцин, който от няколко месеца е президент на Руската федерация, новооснован пост. От тези дни е популярната му фраза към водачите на съюзните републики: „ Вземете си толкоз суверенитет, колкото може да изнесете! “
Още същата вечер аленото знаме на Съветския съюз е свалено от Кремъл и на него е повдигнат трицветният дореволюционен байрак на Русия.

Приживе в искрено изявление за ТАСС последният руски началник се изрече за Борис Елцин напълно не в духа на поговорката „ за мъртвите положително или нищо “. „ Елцин бе безпределно деспотичен човек! “, съобщи Михаил Горбачов, индивидът, който на Запад със благосклонност назоваха Горби, а вкъщи още ругаят за разпадането на „ единния и могъщия “. В изявлението Михаил Сергеевич напомня дните към срещата в Беловежката пуща. „ Той пристигна и ми сподели, че отпътува за Беловежката гора по покана на локалните, на Шушкевич (б.р. - началник на Белорусия). И че украинският президент също би трябвало да пристигна. Върви, сподели му, приказва с тях, изключително с Кравчук, Украйна е значима, без нея е невероятно да има Съюз. А освен това Елцин е взел участие в създаването на новия съюзен контракт, взел участие е, там е неговият автограф, той се е съгласил с всичко. Но се е преструвал... “, не крие затаената засегнатост Горбачов.

Всъщност процесите на разпад към този момент са в ход. Първи афишират, че са самостоятелни трите прибалтийски страни (Естония – на 16 ноември 1988 година, Литва – на 26 май 1989 година, Латвия – на 28 юли 1989 г.). Независимост, такава е била и главната цел на основаните още при започване на перестройката национални фронтове в тези руски републики. По-късно оповестеният към този момент суверенитет е завършен юридически. На 11 март 1990 година Върховният съвет на Литовската руска социалистическа република издава акт за възобновяване на независимостта на Литва. На 4 и на 8 май това вършат и висшите препоръки на Латвия и Естония. Следват ги останалите руски републики. Самата Русия афишира суверенитет на 12 юни 1990 година

Има журналисти, които настояват, че разпадането на Съветския съюз е заложено още при подписването на съюзния контракт през 1922 година
Тогава се сблъскват две визии за бъдещата страна – на Сталин и на Ленин. Ленин, въпреки и болен, съумява да се наложи. Все отново, през 1922 година той към момента не е Баща на народите. И по тази причина отстъпва, нищо че намерено подлага на критика вижданията на Ленин, смятайки ги за „ народен демократизъм “. Проектът на Сталин предвиждал да се подписа контракт сред руските републики Украйна, Белорусия, Азербайджан, Грузия, Армения и Руската федерация за официално встъпване на първите в състава на Руската федерация при даване на автономност. Според плана на Ленин посочените страни би трябвало да се обединят в Съюз на руските социалистически републики (СССР), като всяка от тях резервира правото си свободно да напусне Съюза.

Интересен е фактът, че хард разновидността за Съюз на съветските социалистически републики не е дело на етнически руснаци. Пише го грузинецът Сталин, който тогава към момента е по-популярен не с псевдонима си, а с същинското си име - Джугашвили. Когато се разисква сталинският вид Армения и Азербайджан незабавно го одобряват, след къс размисъл, Белорусия – също. Украинците декларират, че ще се управляват от ползите на своята самостоятелност. Грузинците са изрично срещу. Може би като доказателство на приказката, че никой не е оракул в личното си село.
Всъщност, когато стартира разпадането, всичко се повтаря – Грузия е хард, Армения – не, с Украйна нещата са комплицирани... и до през днешния ден.

Защо въпреки всичко се разпадна Съветският съюз – този въпрос продължава да мъчи феновете на теориите на конспирацията. Заради загубата на стратегическа визия? Заради изтощителната гонка във въоръжаването? Заради умората от това да се прави на международен стражар в половината свят? Заради цените на петрола?

„ Съветският съюз унищожи самичък себе си поради своята непроизводителна и неефективна икономическа система “, счита някогашният руски отстъпник Владимир Буковски, професор в Кеймбриджския университет. „ Съветската империя струваше ужасно доста – написа той. – Само кубинският социализъм излизаше на Кремъл по 10 милиарда $ годишно. Държавите с национална народна власт, просъветските диктатури, терористите и задграничните комунистически партии изискваха големи средства. Когато през 1984 – 1985 година цените на петрола паднаха съвсем три пъти, сибирският петрол се оказа недоходоносен. Съветският съюз загуби две трети от приходите си в конвертируема валута. “

Сигурно по малко от всичките тези фактори е било налице. И по тази причина историкът Андрей Зубов разказва руската действителност от 80-те години на ХХ век по този начин: „ В необятни пластове от обществото царяха незаинтересованост, безнаказаност и цялостно неявяване на самодейност. Почти всички копираха властимащите и се опитваха да живеят единствено за себе си. “

Горбачов се опита да реформира системата, само че на процедура привеждането в практиката на лозунгите за преустрояване, ускоряване и публичност единствено отслабват страната. Още повече, че реформаторските му старания не срещат схващане в необятните пластове на комунистическата партия. Нещо, което наподобява дълго мъчи Михаил Сергеевич. „ Искам да припомня, че Беловежките споразумения бяха утвърдени от депутатите на Върховния съвет на Русия с голямо болшинство, в това число и от комунистите, които през днешния ден повече от всички крещят, че това е довело до пагубни последствия и упрекват за всичко Горбачов “, споделя той в изявление за ТАСС, обещано във връзка 25-годишнината от разпадането на Съюз на съветските социалистически републики.

Разпадането на Съветския съюз не е спокойно, съпроводено е с етнически спорове, които не престават да тлеят. Засетите още преди 80-те години на предишния век „ зъби на дракона “ не престават да раждат раздори. Защото в действителност сепаратистките трендове още по руско време се поддържат от локалните елити. Ясно е за какво – от елементарни „ губернатори “, те стават независими „ владетели “. Едуард Шеварднадзе да вземем за пример от пръв руски посланик става президент на самостоятелна Грузия и дълго остава подобен. Гайдар Алиев, някогашен вицепремиер на Съюз на съветските социалистически републики, се отдръпва от дейната политика през 1987 година, само че се връща още веднъж и през 1993 година става президент на Азербайджан. Днес страната е ръководена от негония наследник Илхам Алиев. Първият секретар на Комунистическата партия на Казахстан Нурсултан Назърбаев става президент на страната и дълго беше подобен.

Затова и етническата страна на разпада участва в анализите на доста специалисти. Политологът Сергей Кургинян счита, че в Съюз на съветските социалистически републики съществували два елитни клана, на които съюзът във типа, в който съществувал, бил омръзнал. И желали да се отърват от него. Основната роля за разпадането на Съюз на съветските социалистически републики обаче имала така наречен от него „ съветска партия “, която желала да се отдели от националните околности. Но съгласно различен анализатор, Иван Фьодоров, тъкмо националните околности са съдействали за разпадането на Съветския съюз, като са организирали „ церемониал на суверенитетите “.

Но може би най-вече почитатели има теорията на заговора в двете й проявления – унищожаването на Съюз на съветските социалистически републики било замислено от „ проклетите америкоси “, а кликата на Горбачов свършила тази работа. Неслучайно във всички допитвания до публичното мнение, свързани с годишнини от разпадането на съюза, участва въпросът за ролята на външния фактор. Някога, когато се отворят архивите на Централно разузнавателно управление на САЩ, да вземем за пример, ще стане ясно дали идеологът на перестройката Александър Яковлев, в действителност е бил сътрудник на американското разузнаване. Както настойчиво се твърди.
А що се отнася до Горбачов, в съветските обществени мрежи е известна шегата, че той е вечен, тъй като дяволите не го желали - щял да затрие пъкъла.

Много съветски анализатори считат, че ликвидацията на Съюз на съветските социалистически републики била планувана от горната страна. От вездесъщия Комитет за Държавна сигурност (на СССР). И настояват, че Кантората (както назовават в Русия КГБ) е разработвала разновидности за евентуално раздробяване на Съветския съюз още от 1953 година, въз основата на събития в останалите социалистически страни.
Ветеранът от руското разузнаване Виталий Шликов пък показва, че военните разноски на Съюз на съветските социалистически републики в действителност били колосални и неведнъж превишавали нужното за обезпечаването на защитата, само че сами по себе си не биха могли да доведат до икономическо раздробяване на страната. Затова откриватели като Александр Шевякин, Олег Греченевский, Иван Фьодоров, Сергей Кургинян, Максим Калашников и Сергей Кугушев считат, че същинската причина за разпадането на Съюз на съветските социалистически републики е авансово плануваната разпродажба от горната страна, готова в недрата на Комитет за Държавна сигурност (на СССР). Те напомнят, че в огромната политика последният руски водач Михаил Горбачов е доведен не от различен, а от Юрий Андропов, който преди да оглави Съюз на съветските социалистически републики, дълги години бе началник на Комитет за Държавна сигурност (на СССР). Застъпниците на ликвидацията от горната страна обръщат внимание на такива моменти като подмолния разговор сред елитите на Комунистическа партия на Съветския съюз и спецслужбите с техните западни сътрудници и изключително на тайните връзки с така наречен Римски клуб. Според Максим Калашников и Сергей Кугушев, Юрий Андропов и неговото обграждане стигнали до извода, че Съюз на съветските социалистически републики не може да остане в този тип, и поели курс на доближаване със Запада. И привеждат като доказателство на изказванията си обстоятелството, че по времето на Андропов е основана мрежа от задгранични бизнес структури. В самия Съюз на съветските социалистически републики пък почнала подготовката на бъдещите реформатори, които трябвало да преведат стопанската система на буржоазен релси.