На 26 август 1944 г. Шарл дьо Гол влиза в

На 26 август 1944 година Шарл дьо Гол влиза в Париж. Пред парижани той произнася тирада: „ Париж е обезпокоен, Париж е разрушен, Париж е изстрадал - само че Париж е освободен!

Но, кой е Шарл де Гол?

Шарл-Андре-Жозеф-Мари дьо Гол се появява на бял свят на 22 ноември 1890 година. Ражда се в Лил, в фамилията на аристократи католици. Баща му е професор по философия и преподава литература в локалното йезуитско учебно заведение.

Младият Дьо Гол е повлиян доста от татко си. Още от ранните си години се увлича по военното дело. Обучава се във Военното учебно заведение Сен-Сир, което приключва на 22-годишна възраст.

Във Военната академия, поради сухостта си и непрекъснатия си фасон да „ си вири носа “, началството дава на Дьо Гол подигравателен прякор – „ кралят в заточение “. За арогантността си той самичък по-късно написа по този начин: „ Истинският водач държи останалите на разстояние. Няма власт без власт и няма власт без разстояние. ”

За характера и високия му растеж другарите му го назовават „ дългата аспержа “. През 1913 година втори лейтенант Шарл дьо Гол е изпратен да служи в пехотен полк. Веднага след началото на войната той е ранен два пъти, хванат е от германците, при което прави пет несполучливи опита за бягство и е освободен единствено три години по-късно, след подписването на примирието през 1918 година

След това

Дьо Гол взе участие в интервенцията на Антантата в Русия като инструктор на полските войски,

по-късно служи във войските, окупирали Рейн, и е измежду войските, нахлули в Рур.

През 1925 година маршал Петен, спечелилият от Вердюн и неоспорим престиж измежду френските военни, притегля вниманието към младия дьо Гол, назначавайки го за собствен адютант. И скоро бъдещият военачалник е инструктиран да направи отчет за набор от отбранителни ограничения, подхванати при положение на бъдеща война. Дьо Гол, несъмнено, приготвя тази работа, само че за Петен тя идва като цялостна изненада, защото фундаментално опонира на възгледите, съществуващи в централата на армията. Въз основа на стратегическите и тактическите уроци от „ позиционната “ Първа международна война, маршалът и неговите поддръжници натъртват на основаването на линии на укрепена защита, прословутата „ линия на Мажино “, напомня уеб сайтът " Поглед ".

Независимо от тези настройки, дьо Гол твърди за нуждата от образуване на мобилни тактически единици, доказвайки безполезността на отбранителните структури с модерното развиване на технологиите и отчитайки обстоятелството, че френските граници минават основно по открити равнини. В резултат на избухналия спор връзките му с Петен са нарушени. Още първите дни на Втората международна война обаче потвърдиха правотата на Шарл дьо Гол.

През юни 1940 година Пол Рейно назначава Шарл дьо Гол на висок пост в Министерството на защитата.

Шарл се концентрира напълно, с цел да продължи борбата, само че към този момент е прекомерно късно.

През Втората международна война военачалник Шарл дьо Гол последователно стартира да се трансформира от боен в политик. Той идва в Лондон със съидейници, които се бунтуват против Петен и съдействието с германците и основават Свободните френски сили, което среща мощна поддръжка от съдружниците.

Създава се и Свободният френски народен съвет, държавно управление в заточение, отпред с Дьо Гол. В него се включват от консервативни католици до комунисти.

Разбира се, хората на Морис Торез са правилни на Сталин, до лятото на 41-ва те са съдружници с германците и кротуват, влизат в Съпротивата, чак откакто Хитлер нападна Русия.

В този интервал речите на Дьо Гол звучат по Би Би Си и апелите му срещат възходяща поддръжка във Франция. Въпреки това, за левицата един боен от кариерата и практикуващ католик не е допустим политически водач. Десницата пък не го харесва, тъй като е срещу националния воин маршал Петен.

Дьо Гол мъчно се постанова и измежду съдружниците. Доказва го историята със Сенегал. През 1940-та Чърчил разисква с дьо Гол опцията да се отнеме от режима във Виши контрола над Сенегал - столицата Дакар е значимо пристанище.

Британците откарват с кораби до брега френските елементи, само че никой не ще да се бие, губернаторът на Сенегал пък отхвърля да се причисли непринудено към Свободна Франция, остава правилен на режима във Виши, а Дьо Гол, вместо да нападна, се прибира безславно в Лондон.

Подобни епизоди са малко, само че въпреки всичко не подкрепят така и така сложните връзки с англо-саксонците, както той назовава съдружниците.

През 1943-та съдружниците прогонват немците от Северна Африка и дьо Гол се мести в Алжир. Там той среща обаче различен настоящ военачалник - Анри Жиро, който се причислява към съдружниците. Създава се обединен Френски комитет за национално избавление, напомня БНР.

Рузвелт постанова Жиро за водач, само че Дьо Гол с поредност политически ходове го неодобрява и поема властта еднолично.

В Алжир той се сближава с Айзенхауер, който му дава обещание щом съдружниците стъпят в Европа, да пусне френски елементи първи в Париж. Два дни преди денят Д Чърчил осведоми Дьо Гол и го моли да призове французите за съдействие със съдружниците.

Шарл дьо Гол обаче е гневен и отхвърля. Първо, отново му споделят за проектите късно и десантът ще е без негово присъединяване. Второ, Рузвелт продължава да не признава държавното управление му за законно и счита да назначи боен губернатор на Франция, до момента в който се проведат избори. На апела да вразуми Рузвелт, Чърчил декларира, че в случай че Лондон би трябвало да избира сред Франция и Съединени американски щати, ще избере Съединени американски щати, а Дьо Гол в никакъв случай не не помни тези думи.

Трето, той е недоверчив към концепцията Франция след освобождението да има времена валута, тъй като счита, че по този начин съдружниците ще управляват френската стопанска система. Освен всичко се тормози, че изтеглянето на немците и дейностите на бъдещата военна администрация ще доведат до безпорядък и бандитизъм, а евентуално и до комунистическо въстание. Така че отхвърля речта и се стига до необикновен скандал. В него Дьо Гол назовава Чърчил „ разбойник ”, а Чърчил го упреква в изменничество и заплашва да го постави в окови. Не се стига чак до такава степен, само че отношението на де Гол към англо-саксонците, остават комплицирани и в следвоенния интервал.

Дни след десанта в Нормандия, там идва и военачалник Дьо Гол. Той незабавно стартира да се разпорежда от името на краткотрайното държавно управление, а след месец получава и нещо като публично самопризнание - поканен е в Съединени американски щати на среща с Рузвелт. Тогава за съдружниците завладяването на Париж е второстепенна задача, само че за Дьое Гол е съществена цел. Там се приготвя въстание и са действителни опасенията, че комунистите ще вземат властта. Айзенхауер позволява към града да тръгне танковата дивизия на френския военачалник Леклерк, Париж е освободен, Дьо Гол влиза в него и произнася популярна тирада:

Париж! Париж е обезпокоен, Париж е разрушен, Париж е изстрадал, само че Париж е освободен! Освободен е от самия себе си, освободен е от своите поданици с поддръжката на френската войска, с поддръжката на цяла Франция…..

Ситуацията е такава, че на процедура няма кой да се опълчи на генерала. През септември той застава отпред на съдружно държавно управление на националното единодушие. То е изправено пред големи проблеми. Това, което съумява да направи Шарл дьо Гол, по никакъв начин не е малко, само че най-важното е, че, макар нежеланието на Сталин, Франция получава статут на съюзническа страна и своя окупационна зона в Германия, а също – че става една от петте страни, основателки на Организация на обединените нации, които имат право на несъгласие в Съвета за сигурност.