На 26 април историята сякаш има навика да си избира

На 26 април историята като че ли има навика да си избира изключително жестоки уроци. Две разнообразни столетия, две разнообразни нещастия, само че и двете оставят белег върху цели генерации – бомбардировката на Герника през 1937 година и повредата в Чернобилска атомна електроцентрала през 1986 година

Разлика: тъкмо 49 години. Човечеството обича да повтаря злополуките си с съвсем календарна акуратност

Герника е дребен баски град в Испания, само че името му става знак на смут. На 26 април 1937 година, по време на Испанската революция, немският легион „ Кондор “ и италианската авиация, подкрепящи силите на Франко, правят масирана въздушна бомбардировка над града. Това не е просто боен удар, а една от първите огромни офанзиви против цивилно население от въздуха.

Градът е съвсем срутен. Загиват стотици, а съгласно някои оценки – и над хиляда души. Хора, пазари, домове, животни, всичко е смляно под бомбите. Герника се трансформира в предизвестие за това по какъв начин ще наподобяват войните на ХХ век: не фронт против фронт, а небе против хора.

Тази покруса въодушевява Пабло Пикасо да сътвори фамозната картина Guernica – голямо черно-бяло платно, което не демонстрира борба, а чист вик. Кон, майка с мъртво дете, раздрани тела, лампа като око на ориста. Не картина, а обвинителен акт.

После идва 26 април 1986 година

В 1:23 през нощта избухва реактор №4 в Чернобил. Няма самолети, няма сирени от бомбардировачи, няма публично оповестена война. Само човешка неточност, надменност, неприятна система и радиация, която не пита за паспорт.

Експлозията изхвърля голямо количество радиоактивни субстанции в атмосферата. Облакът минава над Украйна, Беларус, Русия, а след това и над огромна част от Европа, в това число България. Хиляди ликвидатори са изпратени съвсем на сляпо да овладяват пъкъла. Мнозина заплащат с живота си.

И в двата случая има една обща нишка: властта първо мълчи

При Герника се пробват да омаловажат мащаба. При Чернобил руската система дни наред прикрива случилото се. Хората живеят, ядат, работят, децата играят на открито, до момента в който заплахата към този момент е там.

Едната покруса идва с войната, другата с „ мирния атом “. Но и двете демонстрират какъв брой елементарно цивилизацията се трансформира в руини, когато гордостта е по-голяма от разсъдъка.

Герника е от тези събития, които не крещят в ежедневните вести, само че ехото им не стопира и след съвсем век.

Испанската революция (1936–1939) е била нещо като генерална подготовка за Втората международна война. От едната страна са републиканците – ляво държавно управление, социалисти, комунисти, анархисти и всевъзможен политически безпорядък, както хората обичат. От другата са националистите на военачалник Франсиско Франко – консервативни, военни, монархисти, подкрепени от фашистка Италия и нацистка Германия.

Герника е баски град, а баските са хора с доста мощна еднаквост и много лимитирано самообладание към това някой да им споделя по какъв начин да живеят. Градът няма огромна военна стойност, само че има голямо алегорично значение за баската просвета.

На 26 април 1937 година, пазарен ден, когато градът е цялостен с хора, идват самолетите. Германският легион „ Кондор “, изпратен от Адолф Хитлер в помощ на Франко, стартира бомбардировка, последвана от картечен огън по бягащите хора. Представи си не просто удар, а проява: „ Ето по този начин ще наподобява модерната война “.

Това е потрес за света, тъй като до тогава сходно редовно заличаване на цивилни от въздуха не е било толкоз показно. Герника става знак, не просто град.

И след това идва Пабло Пикасо

Той рисува „ Guernica “, която безусловно трансформира нещастието в безсмъртно обвиняване. Не е красива картина. И не би трябвало да бъде. Тя е счупена, мъчителна и преднамерено те кара да се чувстваш зле. Изкуството от време на време има възпитателната функционалност на пестник.

Много хора знаят Чернобил, тъй като е по-близо до нас и тъй като радиацията е предходна и през нашите маси, мляко и нерви. Герника обаче е едно от тези събития, които изясняват за какво Европа по-късно влиза във Втората международна война с чувството, че чудовището към този момент е посочило зъби.

26 април не е просто дата. Той е записка под линия в учебника по човешка самонадеяност. И, несъмнено, хората рядко четат бележките под линия.

Димитър Димитров/ SafeNews