39 години от Чернобилския ужас
На 26 април 2025 година се навършват 39 години от най-голямата нуклеарна злополука - експлоадирането на Чернобил.
В ранните часове на 26 април през 1986 година, 4-ти реактор в атомната електроцентрала в Чернобил претърпява пагубна детонация, изхвърляйки облаци от радиоактивен материал. Аварията има опустошителни последици за човечеството. По време на злополуката през 1986 година Украйна е част от Съветския съюз, а припят е град, издигнат за служащите в атомната електроцентрала и техните фамилии.
Ядрената злополука става факт, откакто инженери в завода правят тест, с цел да видят какво ще се случи при спиране на тока. След спиране на зареждането на някои системи, инженерите не знаят, че реакторът към този момент е неустойчив. Намалената мощ забавя турбините, които тласкат охлаждаща вода към реактора. С по-малко вода за изстудяване на системата, това, което остава, се трансформира в пара, създавайки голямо налягане. Когато операторите схващат какво се случва, към този момент е прекомерно късно.
Експлозията е толкоз мощна, че огненото кълбо изхвърля 1000-тонния железен похлупак на реактора - същото тегло като три пътнически аероплан Боинг 747. Взривът провокира неконтролируем пожар в ядрото на графитния реактор, като стартират да се изпускат огромни количества радиоактивен материал в атмосферата, Ипратени са „ ликвидатори “ - името, обещано на служащите, които оказват помощ да се овладее детонацията и изложеното нуклеарно ядро. В резултат на дейностите им доста от служащи получават тежки здравословни проблеми от радиацията.
На 27 април 30 000 поданици на Припят са евакуирани, а в идващите дни близо 200 000 хиляди души.
В дните след бедствието управлението на Съветския съюз се пробва да прикрие случая, само че на 28 април шведските станции за мониторинг оповестяват за извънредно високи равнища на пренасяна от вятъра радиоактивност и упорстват за пояснение. Съветското държавно управление признава, че е имало повреда в Чернобил. Последствията имат големи политически и стопански последствия.
Радиоактивният облак доближава България на 1 май 1986 година, само че българските управляващи, под въздействие на Съюз на съветските социалистически републики, също не предизвестяват популацията за действителната заплаха. Не са въведени незабавни ограничения за отбрана на хората, като ограничение на потреблението на нечисти плодове, зеленчуци и мляко. Това води до повишение на риска от болести за огромна част от популацията.
За разлика от България, в Германия ограниченията са доста по-бързи и строги. Веднага след достигането на облака там са подхванати незабавни дейности: не разрешава се продажбата на свежо мляко, зеленчуци и плодове от инфектираните региони. Хората са предупреждавани всекидневно за степента на заплаха и получават ясни указания по какъв начин да се предпазят от радиацията.
След политическите промени в България през 1989 година стартира правосъден развой против високопоставени държавни ръководители поради мълчанието и бездействието им по време на повредата. Делото оказва се като „ Делото Чернобил “. Тогавашният вицепремиерът Григор Стоичков и зам.-министърът на опазването на здравето Любомир Шиндаров са наказани надлежно на 2 години затвор и 2 години условна присъда, тъй като умишлено са скрили информация и не са защитили здравето на хората. До през днешния ден делото в България остава единственото по рода си в света, при което държавни ръководители са наказани за дейностите и бездействията си след повредата в Чернобил.
Бедствието оставя след себе си нечисти милиони акри гори и аграрни земи. През идващите години доста животни се раждат деформирани, а измежду хората се чакат няколко хиляди радиационно-индуцирани болести и смъртни случаи от рак в дълготраен проект.
Според отчет на Greenpeace от 2006 година, Чернобилската злополука е довела до над четвърт милион случая на рак, от които съвсем 100 хиляди са се оказали съдбовни. През 2011 година неправителствената организация Съюз на загрижените учени, допусна, че броят на смъртните случаи в резултат на Чернобил, ще варира към 25 хиляди – шест пъти над прогнозата на Организация на обединените нации. А съгласно Международната организация за ракови проучвания, случаят ще отнеме живота на 16 хиляди европейци до 2065 година
През 2016 година куполът на 4-ти реактор е затрупан със железен саркофаг. Очаква се голямата стоманена арка да издържи към 100 години и да разреши безвредното разглобяване на реактора от вътрешната страна.
В ранните часове на 26 април през 1986 година, 4-ти реактор в атомната електроцентрала в Чернобил претърпява пагубна детонация, изхвърляйки облаци от радиоактивен материал. Аварията има опустошителни последици за човечеството. По време на злополуката през 1986 година Украйна е част от Съветския съюз, а припят е град, издигнат за служащите в атомната електроцентрала и техните фамилии.
Ядрената злополука става факт, откакто инженери в завода правят тест, с цел да видят какво ще се случи при спиране на тока. След спиране на зареждането на някои системи, инженерите не знаят, че реакторът към този момент е неустойчив. Намалената мощ забавя турбините, които тласкат охлаждаща вода към реактора. С по-малко вода за изстудяване на системата, това, което остава, се трансформира в пара, създавайки голямо налягане. Когато операторите схващат какво се случва, към този момент е прекомерно късно.
Експлозията е толкоз мощна, че огненото кълбо изхвърля 1000-тонния железен похлупак на реактора - същото тегло като три пътнически аероплан Боинг 747. Взривът провокира неконтролируем пожар в ядрото на графитния реактор, като стартират да се изпускат огромни количества радиоактивен материал в атмосферата, Ипратени са „ ликвидатори “ - името, обещано на служащите, които оказват помощ да се овладее детонацията и изложеното нуклеарно ядро. В резултат на дейностите им доста от служащи получават тежки здравословни проблеми от радиацията.
На 27 април 30 000 поданици на Припят са евакуирани, а в идващите дни близо 200 000 хиляди души.
В дните след бедствието управлението на Съветския съюз се пробва да прикрие случая, само че на 28 април шведските станции за мониторинг оповестяват за извънредно високи равнища на пренасяна от вятъра радиоактивност и упорстват за пояснение. Съветското държавно управление признава, че е имало повреда в Чернобил. Последствията имат големи политически и стопански последствия.
Радиоактивният облак доближава България на 1 май 1986 година, само че българските управляващи, под въздействие на Съюз на съветските социалистически републики, също не предизвестяват популацията за действителната заплаха. Не са въведени незабавни ограничения за отбрана на хората, като ограничение на потреблението на нечисти плодове, зеленчуци и мляко. Това води до повишение на риска от болести за огромна част от популацията.
За разлика от България, в Германия ограниченията са доста по-бързи и строги. Веднага след достигането на облака там са подхванати незабавни дейности: не разрешава се продажбата на свежо мляко, зеленчуци и плодове от инфектираните региони. Хората са предупреждавани всекидневно за степента на заплаха и получават ясни указания по какъв начин да се предпазят от радиацията.
След политическите промени в България през 1989 година стартира правосъден развой против високопоставени държавни ръководители поради мълчанието и бездействието им по време на повредата. Делото оказва се като „ Делото Чернобил “. Тогавашният вицепремиерът Григор Стоичков и зам.-министърът на опазването на здравето Любомир Шиндаров са наказани надлежно на 2 години затвор и 2 години условна присъда, тъй като умишлено са скрили информация и не са защитили здравето на хората. До през днешния ден делото в България остава единственото по рода си в света, при което държавни ръководители са наказани за дейностите и бездействията си след повредата в Чернобил.
Бедствието оставя след себе си нечисти милиони акри гори и аграрни земи. През идващите години доста животни се раждат деформирани, а измежду хората се чакат няколко хиляди радиационно-индуцирани болести и смъртни случаи от рак в дълготраен проект.
Според отчет на Greenpeace от 2006 година, Чернобилската злополука е довела до над четвърт милион случая на рак, от които съвсем 100 хиляди са се оказали съдбовни. През 2011 година неправителствената организация Съюз на загрижените учени, допусна, че броят на смъртните случаи в резултат на Чернобил, ще варира към 25 хиляди – шест пъти над прогнозата на Организация на обединените нации. А съгласно Международната организация за ракови проучвания, случаят ще отнеме живота на 16 хиляди европейци до 2065 година
През 2016 година куполът на 4-ти реактор е затрупан със железен саркофаг. Очаква се голямата стоманена арка да издържи към 100 години и да разреши безвредното разглобяване на реактора от вътрешната страна.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ