На 26 април 1986 г., преди 40 години, експлозията в

На 26 април 1986 година, преди 40 години, детонацията в Чернобил вечно трансформира ориста на милиони хора в някогашния руски блок и отвън него. Сред тях е деветгодишно дете от Киев, което години по-късно ще се трансформира в един от най-великите футболисти на Европа. Става дума за Андрий Шевченко, който през годините е правил няколко разтърсващи изказвания за това по какъв начин е бил обиден от пагубното събитие.

Като дете младият украинец става очевидец на сеизмично събитие в историята на някогашния Съветски съюз. Когато е единствено на девет години, нуклеарен реактор експлодира в Чернобил, покрай столицата, където се намира, причинявайки най-голямата нуклеарна повреда в историята.

Домът му се намира на към 200 километра от мястото на случая с нуклеарния реактор, само че той и фамилията му в последна сметка са евакуирани на брега на Азовско море, на към 1500 километра от вкъщи. Момчето, което по-късно ще стане притежател на „ Златната топка “, признава, че е имало сюрреалистично чувство за случилото се.

„ За нас, децата, всичко изглеждаше нереално, като че ли живеехме във филм. Никой нищо не споделяше. Знаехме единствено, че се е случило нещо извънредно. Бях на девет години. Не разбирах какво се случва “, спомня си Шевченко, съгласно The Guardian, по отношение на опита за прикриване, в началото проведен от руските управляващи.

„ Много от приятелите ми от детството към този момент ги няма. Не поради радиацията, а поради живота, който последва. Много се забавлявах да играя футбол на всички места. Тренирах в Академията на Динамо (Киев) и усещах, че стартирам да пребивавам фантазията си.

След това реактор 4 експлоадира и всички бяхме евакуирани. Училищата бяха затворени незабавно. Автобуси дойдоха от целия Съюз на съветските социалистически републики, взимайки деца на възраст сред 6 и 15 години. Озовах се самичък на брега на Азовско море, на 1500 км от вкъщи. Изживях го като пътешестване. Бях дете “, спомня си някогашният популярен футболист в изявление и за италианския " Кориере каузи Сера ", представен от Tribuna.com.

В случая на Шевченко, както той постоянно признава, „ футболът беше шансът “. Докато беше звезда на Милан, украинският голмайстор направи едно извънредно прочувствено изказване: „ Ако моите голове и победи могат да оказват помощ на света да си спомни за Чернобил и да донесат усмивка на лицата на тези, които към момента страдат, тогава им обричам целия си триумф! “.

Според публицисти от " Мирър ", Шевченко разкрива още по какъв начин на деветгодишна възраст е играл с радиоактивна футболна топка, в резултат на бедствието в Чернобил. Малко откакто детонацията изпълва околните региони със смъртоносна радиация, Шевченко, тогава деветгодишен, донася вкъщи нечиста футболна топка, която се оказва рискова.

Гайгеровият брояч на татко му (б. ред. - уред, който открива и мери равнищата на радиация) записва шокиращи параметри и топката е унищожена неотложно. Бях донесъл малко парче от Чернобил в фамилния дом. Малка атомна бомба, скрита в най-голямата ми пристрастеност. Топката ми беше заровена в леген. Когато влязох през вратата, я държах под мишницата си като скъп трофей “ , споделя Шевченко в автобиографичната си книга „ Моят живот, моят футбол “.

В моя квартал започнах да виждам все по-малко хора. Всичките ми другари умряха, не от радиация, а от алкохол, опиати или проблеми с оръжия. Пукнатините в стените на Съюз на съветските социалистически републики ставаха все по-големи, светът, който познавах, се сриваше и, както всички останали, приятелите ми към този момент не имаха вяра в нищо и се изгубиха. Само любовта на родителите ми и футболът ме избавиха. ", написа той още в автобиографията си,

На 26 април 1986 година, тъкмо преди 40 години, в 01:23 часа локално време, реактор номер четири на атомната електроцентрала в Чернобил експлодира, причинявайки най-голямата нуклеарна злополука в историята .