На 26 април 1575 г. в Палацо Пити, Флоренция, Велико

На 26 април 1575 година в Палацо Пити, Флоренция, Велико херцогство Тоскана, се ражда една от най-влиятелните фигури в европейската история на XVII век - Мария де Медичи.

Тя е една от най-противоречивите фигури във френската история, известна със своята властност, интриги и обич към разкоша.

Мария е шестото дете на великия херцог на Тоскана Франческо I де Медичи и ерцхерцогиня Йохана Австрийска - щерка на император Фердинанд I. Мария израства без майка, защото Йохана умира, когато тя е едвам на две години. Когато е на 12 години умира и татко ѝ, което я прави най-богатата наследница в Европа.

На 17 декември 1600 година се омъжва за френския крал Анри IV. Това е вторият му брак, подписан значително поради голямата зестра на Медичите, която изплаща кралските задължения.

Мария ражда на Франция шестима наследници, които заемат основни позиции в европейските дворове:

Луи XIII – крал на Франция, Елизабет – кралица на Испания, Кристина Мари – херцогиня на Савоя, Никола Анри – херцог на Орлеан (умира млад), Гастон – херцог на Орлеан, Анриета-Мария – кралица на Англия, Шотландия и Ирландия.

Мария де Медичи остава в историята освен като брачна половинка на Анри IV, само че и като регент на Франция по време на непълнолетието на сина си Луи XIII.

Тя е коронясана за кралица на 13 май 1610 година. Само ден по-късно брачният партньор ѝ, крал Анри IV, е погубен от Франсоа Раваяк. И до през днешния ден не е изцяло изчистено съмнението, че тя е била съучастничка в заговора, защото гибелта му я прави безспорен регент на Франция.

Мария изоставя обичайна за Анри IV политика на опълчване на Хабсбургите и подписва съюз с Испания, скрепен посредством брака на Луи XIII с Ана Австрийска.

По време на нейното регентство същинската власт е била в ръцете на италианския авантюрист Кончино Кончини и брачната половинка му Леонора Галигай, която била фаворитка на кралицата. Това провокирало голямо неодобрение измежду френската аристокрация. Говорело се е за голямо въздействие и корупция, което в последна сметка води до убийството на Кончини от страна на нейния наследник, Луи XIII.

Отношенията ѝ с Луи XIII са толкоз обтегнати, че тя на няколко пъти провежда протести против него, пробвайки се да си върне властта.

Властта на Мария завършва ненадейно през 1617 година, когато Луи XIII поема ръководството, заповядва убийството на Кончини и я изпраща в заточение в замъка Блоа.

Първоначално тя поддържа издигането на кардинал Ришельо, само че по-късно се обръща против него. След несполучливия опит да го в профил (т.нар. „ Ден на излъганите “ през 1630 г.), тя е дефинитивно отстранена от двора.

Мария де Медичи прекарва последните години от живота си в бягство из Европа (Нидерландия, Англия, Германия), губейки своето благосъстояние и въздействие.

Тя умира в беднотия и самотност на 3 юли 1642 година в Кьолн, Германия, в къщата на художника Рубенс, на който години по-рано поръчва фамозния цикъл от 24 платна, отдадени на нея.

Тленните ѝ остатъци по-късно са върнати във Франция и заровени в кралската базилика „ Сен Дени “.