Майка изпратила сина си в храма да благодари на Бог. Вместо това той задал един въпрос на Бог
На 25 юни 1852 година в дребното испанско градче Реус се ражда момче, което получава името Антонио Сера. Баща му Франсиско дълго време бил каменар, който след това се научил да бъде занаятчия по поддръжка на котелно съоръжение: запоявал котли, ремонтирал отоплителни системи и механизми на парни машини.
Не получавал доста пари, защото w слънчева Испания котелното съоръжение не се разваляло толкоз постоянно. И единствено доста, доста богати хора можели да си го разрешат. Така че заплатата на индивида била тъкмо такава, че той можел да допълзи полусвит до идващия негоден бойлер, без да почине от апетит по пътя.
Франсиско бил женен и доста обичал децата, само че не да образова или да гледа деца (това, съгласно него, било женска работа), а, колкото и цинично да звучи, да ги „ прави “. Какво да правиш, бедните нормално имат най-големи фамилии и това семейство не било изключение.
Младият казанджия „ подпечатвал “ децата със скоростта на копирна машина и защото нямало пари даже за ястие, плюс че изискванията на живот били много мизерни, то децата в фамилията му не оживели. Всичките първи четири деца умират преди даже да навършат 5 години.
През 19 век детската смъртност от 30-35% се е смятала за норма във всички страни на „ просветена Европа “, тук-там даже повече. Ето за какво дамите от небогати фамилии се пробват да не се привързват мощно към потомството си, до момента в който децата им не доближат 5-годишна възраст.
И по този начин, петото дете, което получило името Антонио, макар тежкото раждане и няколко тежки болести, претърпени до една година, все пак, оживяло. Макар че бащата и роднините му, даже и локалният духовник, всички считали, че в близко бъдеще ще отиде право при Дева Мария.
А детето растяло и растяло.
Да, бил тъничък като клекча, посърнал, само че към този момент нито една раничка не се залепила по него. А на рождения му ден, когато момчето станало на 5 години, майка му въздъхнала умерено: синът ще живее. Точно на този ден тя изпратила единствения си наследник в другия завършек на града в храма, с цел да се помоли на Дева Мария и да й благодари, че го е избавила от гибелта.
Момчето стигнало до храма, събрало храброст и влезнало вътре. Седнало на една скамейка тъкмо пред разпятието и… не благодарило. Вместо това той задал на Бог и Дева Мария въпрос, който доста го интересувал:
– Защо ми спасихте живота? Каква е моята цел? Как мога да ви се отблагодаря, че ми спасихте живота?
И тогава нечия ръка паднала на рамото на 5-годишно момче, което се замислило за смисъла на живота. Свещеникът бил този, който чул въпроса, заложен полушепнешком към Бог. Свещеникът поканил момчето да отиде на морския бряг, да огледа вълните и да медитира там. Не знаем какво е предизвикало това предложение.
Момчето направило тъкмо това, Антонио ходел на брега съвсем всеки ден, седял на камъните, гледал вълните, които се търкаляли по брега. Но било скучно да седи просто по този начин и той почнал да носи хартия и моливи със себе си, с цел да рисува. Скоро с рисунките си запълнил целия пълен албум, платен от майка му. И помолил да му купят различен.
На въпроса на сюрпризирания татко „ Защо рисуваш идентични талази? “ синът дал отговор:
– Имам повече от 1000 талази в албума си и всичките са разнообразни. Винаги разнообразни!
Бащата разгледал албума по-отблизо и бил изумен какъв брой красиви и истински наподобяват скиците на сина му. Той се обърнал към жена си и споделил:
– Знаеш ли, има гений.
И бил изцяло прав.
Дарбата на момчето била да вижда необикновеното в елементарното, неповторимото в всекидневието. Впоследствие този албум с рисунки на талази ще изиграе решаваща роля за него, той ще ги въплъти в творбите си за възрастни.
Момчето, за което ви разказахме, се казвал Антонио Гауди и Сера. Впоследствие той ще наложи всички скицирани талази върху къщите, катедралите, парковете, които издига. И в случай че се вгледате деликатно в фотографията нагоре, ще видите ясно от кое място идват корените на тези доста вълнообразни линии по къщите на Гауди.
Това са талази! Вълни, рисувани от него като дете, когато като малко момче седяло на брега и чакало Божието слово! А може би тези талази били просто думите на Бог.
