Гибелните следи на свастиката
На 25 юли 1918 година войските на адмирал Александър Василиевич Колчак освободили Екатеринбург от болшевиките.
Те закъснели напълно малко – царското семейство, което било преместено от Москва в този град, към този момент било разстреляно в подземието на така наречен „ Ипатиев дом “: императорът Николай ІІ, императрицата, техните деца, лекарят, камердинерът и готвачът им.
На 30 юли почнало следствието на убийството на императорското семейство. Следствието се водело от Николай Соколов.
Огледът на къщата, където бил извършен разстрелът, разкрил върху една от стените пречупен кръст и неясен надпис. Сметнали загадъчните букви за кабалистично проклинание. Между другото, надписът не е разчетен и до през днешния ден. А къщата била разрушена през септември 1977 година
Соколов предположил, че рисунката и надписът са направени от ръката на последната съветска императрица. Затова наредил: „ Да се снима и приложи към делото! “
Въпреки компликациите, които срещнал, Соколов се отнесъл добросъвестно към работата си. Той бързо открил, че свастиката е санскритски знак, символизиращ Слънцето – а след 1910 година в Германия се употребила като антисемитски знак.
Тук почнали загадките към пречупения кръст, нарисуван в злокобното помещение на разстрела. В хода на следствието Соколов схванал, че императрицата Александра Фьодоровна, която се увличала по тогава стилните спиритизъм и окултизъм и се занимавала съществено с тези феномени, била почнала да рисува знака на свастиката по стените на всяка стая, където живеела.
И тук в историята се появява присъщ подробност. След революцията почнали да създават символиката на новата власт. Но първите скици на руски знаци по-късно във времето били строго засекретени, модифицирани и небрежно унищожени. Причината била невероятна: в средата на алената петолъчка на първо време имало не прословутите сърп и чук, а … пречупен кръст. Свастика! Мистичният източен знак, по-древен от християнския кръст. А петолъчката или, както е по-известна – пентаграмата, наричана още „ звездата на Соломон “, се среща в католически църкви, строени от рицарите-тамплиери, още през ХІІ-ти век.
През 1920 година свастиката за пръв път излязла на необятната политическа сцена: пречупеният кръст се появява върху стоманените каски на немските екстремисти от така наречен „ Бригада на Ерхард “ – а през 1923 година в навечерието на прословутия „ бирен пуч “ в Мюнхен, свастиката става публична емблема на Национал-социалистическата работническа партия на Германия, която тогава към този момент ръководел Адолф Хитлер. Той внесъл собствен принос в рисунъка й – по негово разпореждане трансформирали посоката на „ въртене “. Така, инцидентно или не, избрал по този начин наречената „ противоположна “ или „ дясно усукана “ свастика – точно на този знак се покланяли членовете на тайното общество на черната магия от Тибет, популярните „ черни Бонпо “. В същото време били формирани ударните отряди на национал-социалистическата партия – които изначало носели напълно не свастика на ръкавите и петлиците си, а… петолъчки. Но по-късно Хитлер отхвърлил уверено всевъзможни звезди, които му напомняли за масоните и комунистите.
Немската свастика
Един от първите, които пробвали да разгадаят тайната на към този момент политическата свастика, бил някогашният съветски белогвардейски военачалник Александър Кутепов, началник на емигрантския Руски боен съюз. По някакви странни пътища у него попаднали фотосите на свастиката и кабалистичния надпис, изработен от последната съветска императрица в Дома на Ипатиев.
Но това, което съставлява още по-голяма тайнственост, е, че фотосите, с които разполагал военачалник Кутепов, били направени на… 24 юли 1918 година, т. е. един ден преди влизането на армията на Колчак в Екатеринбург. Може би фотосите били подхвърлени на генерала по някаква причина от руските специфични служби? На всичко от горната страна, генералът бил премахнат по-късно от същите тези служби – които, необичайно за какво, избрали тъкмо него за цел измежду толкоз доста други генерали и офицери от бялата емиграция.
Според формалната версия, генералът ненадейно липсващ в Париж през 1930 година при „ неразбираеми условия “. Но френски откриватели считат, че военачалник Кутепов почнал независимо следствие на гибелта на царското семейство, както и на тайната на надписа с пречупения кръст, нарисуван от последната съветска императрица.
Френският публицист Теди Легран (псевдоним на полицейски осведомител, чието същинско име не е известно и който употребявал още няколко псевдонима) един път се изпуснал пред публицистите, че Кутепов бил похитен и погубен на тримачтовата яхта на немския барон Ото декор Баутенас, която носела името „ Асгард “. Странно съвпадане, само че „ Асгард “ е второто наименование на мистичното общество „ Туле “, в което по едно време управителна роля играел… Адолф Хитлер!
Трудно е да се реши същинската роля на специфичните служби от разнообразни страни в тази мистериозна история – само че и Теди Легран, и барон Баутенас скоро починали „ при неизяснени условия “. Легран бил токсичен, а Баутенас паднал от борда на яхтата си.
Така се раждал мистериозният и заплашителен свят на политическата свастика, където нямало инцидентни произшествия – само че нещата носели своя скришен смисъл, незнаен и прикрит за непосветените.
