Детството на една институция: БНБ преди 139 години
На 25 януари се навършват тъкмо 139 години от основаването на Българската национална банка. То става факт още по времето на Временното съветско ръководство, директно след Освобождението. Императорският комисар в България княз Александър Дондуков-Корсаков утвърждава устава на банката, а на 4 април е назначен и първият й шеф - Лудвиг Каброньор, който преди този момент е работил като служител за специфични поръчки към съветското финансово министерство. Той остава на поста до 1 юли същата година, написа profit.bg.
Реалната активност на Българска народна банка стартира на 6 юни 1879 година, когато институцията прави първата си интервенция - страната внася в банката 8 697 043 лева, с които се попълнят главният и аварийният капитал. В устава на Българската национална банка категорично е посочено, че не може да кредитира страната. Тя съхранява на безхливен депозит свободните средства на бюджета, като има право да ги употребява в своята кредитна активност. Българска народна банка прави безплатно и касовото обслужване на държавния бюджет.
Първите години от историята на Българска народна банка са изпълнени с редица провокации, разказани от Олег Недялков и Людмила Димова в юбилейното издание " Българската национална банка и нейната роля в стопанското развиване на България (1879 - 2009) ", оповестено във връзка 130-годишнината на банката.
Трудното начало
Уставът на Българска народна банка в началото й отрежда основна роля в областта на краткосрочния заем, включително разпределяне на заеми против гаранции, сконтиране на полици и други отговорности. Оказва се обаче че в прохождащата българска стопанска система огромна част от финансовите принадлежности въобще не се употребяват, изключително отвън оживените търговски центрове в страната, в които банката в началото няма клонове. Още на 5 юли 1879 година банката желае от Финансовия отдел да бъдат открити нейни клонове в Свищов, Русе, Варна и Велико Търново, които по това време са доста по-значими в стопански аспект от столицата София с нейните малко над 20 000 поданици.
На 1 юли 1879 година Лудвиг Каброньор предава управлението на Българска народна банка на Георги Желязкович - българин от Свищов, приключил финансовото си обучение в Париж. От началото на 1880 година Българска народна банка стопира да приема на влогове и стартира да развива кредитната си активност единствено със лични средства. В същото време селското население, държавното управление на Източна Румелия и градските общини незабавно се нуждаят от заеми. Затова още през 1879 година банката желае от държавното управление позволение да отпуска заеми на Земеделските каси и на румелийското държавно управление, а от 1882 година – и на градските общини и окръжията. Така още през първата година от съществуването си, с цел да отговори на потребностите на българската стопанска система, Българска народна банка се трансформира от комерсиална банка за краткосрочни интервенции (каквато е според устава) във финансова институция и за дълготраен заем
Реформи и развиване
През 1885 година е признат първият закон, уреждащ статута на Българска народна банка, а с него стартира и нов интервал в развиването на централната банка. Реформата, която се организира под ръковоството Иван Евстратиев Гешов, управлявал институцията в интервала от декември 1883 до август 1886 година, разнообразява доста банковите интервенции. Добавят се ипотечните заеми, заемите против персонални гаранции, сконтирането на съкровищни бонове и кредитирането на страната. Според новия закон измежду функционалностите на Българска народна банка преди всичко е емисионната, както и задачата " да обезпечава непоклатимост на монетата и да контролира паричното обращение в страната ".
Бурните политически събития в България в края на 80-те години на ХIХ в. (абдикацията на Александър I Батенберг и изборът на новия княз Фердинанд Сакскобургготски, следствията от Съединението и Сръбско-Българската война и скъсването на дипломатическите връзки с Русия), както и неприятните стопански условия основават неподходяща конюнктура, при която банката прави постоянна активност единствено няколко месеца годишно. През 1888 година тя е принудена от време на време да приключва и да възобновява кредитните си интервенции, само че все пак активността й последователно се ускорява, което проличава от данните за нейните интервенции и от касовите наличия. От 33 923 през 1886 година броят на интервенциите й се усилва на 269 936 през 1900 година, а касовият оборот от 40.8 млн. лева годишно доближава 432.6 млн. лева
Въпреки тежките условия благоустрояването на градовете се форсира, а индустрията, превозът и известията се модернизират, което поражда потребността от нови дълготрайни заеми. Още повече, че частните банки и останалите по-дребни кредитни сдружения в този интервал към момента не съставляват действителна конкуренция на дълготрайния кредитен пазар. По искане на Българска народна банка й се дава право да разшири интервенциите си, пласирайки ипотечни облигации в чужбина.
Със закона от 1885 година на Българска народна банка се дава правото да кредитира страната против сконтиране на съкровищни бонове. В интервала до 1892 година държавното управление употребява сре щу тях единствено креди ти за краткотрайни потребности, които бързо погасява, само че след това държавният дълг последователно стартира да нараства и единствено по бюджетите до 1900 година дългът към Българска народна банка към този момент възлиза на 28 млн. лева а през 1903 година 120 млн. лева от така наречен " летящ дълг " на страната към Българска народна банка, очакван за посрещане на остри ликвидни усложнения, са консолидирани посредством дълготрайни заеми. Тоест централната банка последователно се трансформира в главен заемодател на страната.
От „ книжните каймета “ до златния лев
Законодателната промяна от 1885 година за първи път дава на Българска народна банка и изключителното право да емитира банкноти. Възприета е континенталната парична система, при която банкнотите би трябвало да имат златно покритие, равно на една трета от тяхната номинална стойност. Оказва се обаче, че банката се изправя предз съществени проблеми с регулирането на паричното обращение и с недоверието на популацията към банкнотите. До 1898 година монетната наличност продължава да бъде три пъти по-голяма от банкнотите в обращение. Много българи присмехулно назовават левовите банкноти „ книжните каймета “. Това е отпратка към горчивия опит с „ турските каймета “ - книжните османски лири, пуснати в обращение през 60-те години на XIX век. Последвалата внезапната обезценка поражда огромни загуби за притежателите им, а споменът за тях остава жив измежду българите чак до началото на XX век.
Сериозен проблем се оказва обезпечението на банкнотите и ажиото (разликата в обменната стойност на златото и среброто). В първите години след Освобождението разплащанията се правят основно със сребърни монети, огромна част от които са физически обезценени. Основната част са сребърни съветски рубли, навлезли всеобщо в страната по време на войната, а също и " екзотики ", като тунизийски, ирански или индийски монети, някои от които по това време към този момент не се употребяват даже и в страните, в които са издадени. Фискалното счетоводство пък се води във френски франкове, като страната изкуствено поддържа повишен курс на сребърните монети, с цел да не обезцени спестяванията. За да поддържа цената на „ сребърния “ лев на вътрешния пазар равна на „ златния “, Българска народна банка понижава своята златна наличност, като продава златни монети.
През 1887 година в ревю до министъра на финансите шефът на Българска народна банка Димитър Попов показва, че счита ажиото за една от аргументите за слабото разпространяване на банкнотите и в същото време обръща внимание и върху нуждата задграничните сребърни монети да бъдат изтеглени от обращение. Проблемът с така наречен „ биметализъм “ е решен едвам през 1912 година, когато България се приближава компактно до златния пример.
Краят на „ детството “
През първите години от своето битие, паралелно с общия икономически напредък на България, Българска народна банка укрепва институционно и финансово. В идващите десетилетия стопанската система на страната минава през поредност от разтърсвания - от националните произшествия след войните за национално обединяване, през интервала на Голямата меланхолия при започване на 30-те години на XX век до цялостната промяна на политическата и икономическата система след края на Втората международна война, последвана от годините на социализма и плановата стопанска система. 90-те години на XX век пък ще бъдат запомнени с едни най-тежките тествания за българската финансова система - хиперинфлацията и банковата рецесия от 1996-1997, довели до въвеждането на режима на паричен съвет (т. нар. валутен борд), който е в действие и до през днешния ден. Следващата огромна стъпка евентуално ще е присъединението на България към еврозоната, поръчка за което беше направена при започване на тази година.
Независимо от превратностите на историята обаче уроците, които Българска народна банка и нейните ръководители научават с " прохождането " на младата българска страна, не губят своята стойност във времето. Именно тези първи стъпки и проблемите, които " пионерите " в банковото дело съумяват да решат в годините след Освобождението, откъсват България от света на Ориента и я вкарват стабилно в европейската икономическа система - там, където тя се намира и през днешния ден.
Реалната активност на Българска народна банка стартира на 6 юни 1879 година, когато институцията прави първата си интервенция - страната внася в банката 8 697 043 лева, с които се попълнят главният и аварийният капитал. В устава на Българската национална банка категорично е посочено, че не може да кредитира страната. Тя съхранява на безхливен депозит свободните средства на бюджета, като има право да ги употребява в своята кредитна активност. Българска народна банка прави безплатно и касовото обслужване на държавния бюджет.
Първите години от историята на Българска народна банка са изпълнени с редица провокации, разказани от Олег Недялков и Людмила Димова в юбилейното издание " Българската национална банка и нейната роля в стопанското развиване на България (1879 - 2009) ", оповестено във връзка 130-годишнината на банката.
Трудното начало
Уставът на Българска народна банка в началото й отрежда основна роля в областта на краткосрочния заем, включително разпределяне на заеми против гаранции, сконтиране на полици и други отговорности. Оказва се обаче че в прохождащата българска стопанска система огромна част от финансовите принадлежности въобще не се употребяват, изключително отвън оживените търговски центрове в страната, в които банката в началото няма клонове. Още на 5 юли 1879 година банката желае от Финансовия отдел да бъдат открити нейни клонове в Свищов, Русе, Варна и Велико Търново, които по това време са доста по-значими в стопански аспект от столицата София с нейните малко над 20 000 поданици.
На 1 юли 1879 година Лудвиг Каброньор предава управлението на Българска народна банка на Георги Желязкович - българин от Свищов, приключил финансовото си обучение в Париж. От началото на 1880 година Българска народна банка стопира да приема на влогове и стартира да развива кредитната си активност единствено със лични средства. В същото време селското население, държавното управление на Източна Румелия и градските общини незабавно се нуждаят от заеми. Затова още през 1879 година банката желае от държавното управление позволение да отпуска заеми на Земеделските каси и на румелийското държавно управление, а от 1882 година – и на градските общини и окръжията. Така още през първата година от съществуването си, с цел да отговори на потребностите на българската стопанска система, Българска народна банка се трансформира от комерсиална банка за краткосрочни интервенции (каквато е според устава) във финансова институция и за дълготраен заем
Реформи и развиване
През 1885 година е признат първият закон, уреждащ статута на Българска народна банка, а с него стартира и нов интервал в развиването на централната банка. Реформата, която се организира под ръковоството Иван Евстратиев Гешов, управлявал институцията в интервала от декември 1883 до август 1886 година, разнообразява доста банковите интервенции. Добавят се ипотечните заеми, заемите против персонални гаранции, сконтирането на съкровищни бонове и кредитирането на страната. Според новия закон измежду функционалностите на Българска народна банка преди всичко е емисионната, както и задачата " да обезпечава непоклатимост на монетата и да контролира паричното обращение в страната ".
Бурните политически събития в България в края на 80-те години на ХIХ в. (абдикацията на Александър I Батенберг и изборът на новия княз Фердинанд Сакскобургготски, следствията от Съединението и Сръбско-Българската война и скъсването на дипломатическите връзки с Русия), както и неприятните стопански условия основават неподходяща конюнктура, при която банката прави постоянна активност единствено няколко месеца годишно. През 1888 година тя е принудена от време на време да приключва и да възобновява кредитните си интервенции, само че все пак активността й последователно се ускорява, което проличава от данните за нейните интервенции и от касовите наличия. От 33 923 през 1886 година броят на интервенциите й се усилва на 269 936 през 1900 година, а касовият оборот от 40.8 млн. лева годишно доближава 432.6 млн. лева
Въпреки тежките условия благоустрояването на градовете се форсира, а индустрията, превозът и известията се модернизират, което поражда потребността от нови дълготрайни заеми. Още повече, че частните банки и останалите по-дребни кредитни сдружения в този интервал към момента не съставляват действителна конкуренция на дълготрайния кредитен пазар. По искане на Българска народна банка й се дава право да разшири интервенциите си, пласирайки ипотечни облигации в чужбина.
Със закона от 1885 година на Българска народна банка се дава правото да кредитира страната против сконтиране на съкровищни бонове. В интервала до 1892 година държавното управление употребява сре щу тях единствено креди ти за краткотрайни потребности, които бързо погасява, само че след това държавният дълг последователно стартира да нараства и единствено по бюджетите до 1900 година дългът към Българска народна банка към този момент възлиза на 28 млн. лева а през 1903 година 120 млн. лева от така наречен " летящ дълг " на страната към Българска народна банка, очакван за посрещане на остри ликвидни усложнения, са консолидирани посредством дълготрайни заеми. Тоест централната банка последователно се трансформира в главен заемодател на страната.
От „ книжните каймета “ до златния лев
Законодателната промяна от 1885 година за първи път дава на Българска народна банка и изключителното право да емитира банкноти. Възприета е континенталната парична система, при която банкнотите би трябвало да имат златно покритие, равно на една трета от тяхната номинална стойност. Оказва се обаче, че банката се изправя предз съществени проблеми с регулирането на паричното обращение и с недоверието на популацията към банкнотите. До 1898 година монетната наличност продължава да бъде три пъти по-голяма от банкнотите в обращение. Много българи присмехулно назовават левовите банкноти „ книжните каймета “. Това е отпратка към горчивия опит с „ турските каймета “ - книжните османски лири, пуснати в обращение през 60-те години на XIX век. Последвалата внезапната обезценка поражда огромни загуби за притежателите им, а споменът за тях остава жив измежду българите чак до началото на XX век.
Сериозен проблем се оказва обезпечението на банкнотите и ажиото (разликата в обменната стойност на златото и среброто). В първите години след Освобождението разплащанията се правят основно със сребърни монети, огромна част от които са физически обезценени. Основната част са сребърни съветски рубли, навлезли всеобщо в страната по време на войната, а също и " екзотики ", като тунизийски, ирански или индийски монети, някои от които по това време към този момент не се употребяват даже и в страните, в които са издадени. Фискалното счетоводство пък се води във френски франкове, като страната изкуствено поддържа повишен курс на сребърните монети, с цел да не обезцени спестяванията. За да поддържа цената на „ сребърния “ лев на вътрешния пазар равна на „ златния “, Българска народна банка понижава своята златна наличност, като продава златни монети.
През 1887 година в ревю до министъра на финансите шефът на Българска народна банка Димитър Попов показва, че счита ажиото за една от аргументите за слабото разпространяване на банкнотите и в същото време обръща внимание и върху нуждата задграничните сребърни монети да бъдат изтеглени от обращение. Проблемът с така наречен „ биметализъм “ е решен едвам през 1912 година, когато България се приближава компактно до златния пример.
Краят на „ детството “
През първите години от своето битие, паралелно с общия икономически напредък на България, Българска народна банка укрепва институционно и финансово. В идващите десетилетия стопанската система на страната минава през поредност от разтърсвания - от националните произшествия след войните за национално обединяване, през интервала на Голямата меланхолия при започване на 30-те години на XX век до цялостната промяна на политическата и икономическата система след края на Втората международна война, последвана от годините на социализма и плановата стопанска система. 90-те години на XX век пък ще бъдат запомнени с едни най-тежките тествания за българската финансова система - хиперинфлацията и банковата рецесия от 1996-1997, довели до въвеждането на режима на паричен съвет (т. нар. валутен борд), който е в действие и до през днешния ден. Следващата огромна стъпка евентуално ще е присъединението на България към еврозоната, поръчка за което беше направена при започване на тази година.
Независимо от превратностите на историята обаче уроците, които Българска народна банка и нейните ръководители научават с " прохождането " на младата българска страна, не губят своята стойност във времето. Именно тези първи стъпки и проблемите, които " пионерите " в банковото дело съумяват да решат в годините след Освобождението, откъсват България от света на Ориента и я вкарват стабилно в европейската икономическа система - там, където тя се намира и през днешния ден.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ