На 25 септември зала България“ ще се потопи в магията

...
На 25 септември зала България“ ще се потопи в магията
Коментари Харесай

Магията на Брамс завладява зала България“

На 25 септември зала „ България “ ще се потопи в магията на Брамс, показана от виртуозния пианист Фидоси Керчев и Софийската филхармония под палката на Константин Илиевски. Програмата включва Втория концерт за пиано и Втора симфония на немския талант, съчетал класическите форми с сантиментално звучене.

Младият пианист Фидоси Керчев е ученик на Националното музикално учебно заведение в София и на Музикалната консерватория CRR – Париж. През 2019г. постъпва в Кралската консерватория в Брюксел в класа по пиано на Йохан Шмид, където през 2020 приключва бакалавърска степен. През 2022г. приключва магистърска степен с най-голямо отличие.
Лауреат на голям брой награди, измежду които се открояват Първа премия на състезанието „ Breughel “ – Брюксел (2019г.), Първа премия на Международния конкурс „ Й.С.Бах “ в Япония, Граднд при на втория Международен конкурс „ La Musique et la Terre ” – Париж и други

Бил е солист на Кралския оркестър в Лиеж (Белгия), Ensemble Orchestral de Bruxelles, Симфоничния оркестър на БНР – София и множеството български оркестри. Изнaсял е ярки клавирни рецитали в Българско посолство в Токио, Български културен център- Париж, Зала “ Flagey “- Брюксел, Френски институт, НДК и други Участвал е в майсторски класове при Наталия Трул, Мари Жозеф Жуд, Жени Захариева, Паскал Годар, Роланд Понтинен, Шантал Стилиани и други. През февруари 2020 година е определен да показа Кралската консерватория в Брюксел на концерт пред кралицата на Белгия.



Сред последните задължения на Константин Илиевски е преподавателската му активност във виенския Университет за музика и театрални изкуства (Австрия). От 2020 година той е диригент и на симфоничния оркестър на Словашкото радио (Братислава). През 2021 година е резидентен композитор на Проксима отбор (Братислава – Словакия). Диригентът е работил с ORF-RSO Виена (Австрия), Wiener Concert Verein (Камерния оркестър на Виенските симфоници - Австрия), Словашката национална филхармония (Братислава), Вроцлавската филхармония (Полша), Haциoналната опера и Радиотелевизионния оркестър RTSH на Албания (Тирана), Китайския народен симфоничен оркестър (Нингбо), Симфоничния оркестър Франц Лист (Косенца - Италия), Оркестъра на радио „ Класик ФМ ” (София - България), Люксембурския камерен оркестър, Словашката Симфониета (Жилина), Словашкия камерен оркестър (Братислава), камерните оркестри „ Xиларис ”, всички български оркестри и други



Йохан Брамс е един от най-големите музиканти от епохата на Романтизма. Композитор и пианист, създател на четири симфонии, инструментални концерти, камерни опуси и творби за пиано, хорови композиции и повече от 200 песни, занаятчия на симфоничния и сонатния жанр през втората половина на XIX век, той основава творчество, в което утвърждава сантименталния възторг и хубостта на музикалната концепция, възраждайки жизнеността на класическите музикални обичаи и композиционно-драматургични правила. Музиката му оказва мощно въздействие върху творчеството на редица композитори от края на XIX и началото на XX век.

Брамс стартира да написа Втория клавирен концерт през 1878 по време на свое пътешестване до Италия. След няколко спирания на работата, той въпреки всичко го приключва през 1881. Въпреки вдъхновението на италианската атмосфера, концертът е типично немски. Брамс е солист на премиерата в Будапеща през ноември 1881. Творбата незабавно се харесва на публиката и е изпълнявана неведнъж и от Брамс, и от Ханс декор Бюлов. Музиката на концерта е грандиозна, с героичен обсег. Към класическата тричастност Брамс прибавя скерцо. Смята се, че материалът в скерцото е изнемощял от Цигулковия му концерт и е модифициран, с цел да бъде съхранен.

За разлика от героичната Първа симфония, върху която композиторът работи в продължение на съвсем 15 години, Втората е основана единствено за няколко. Премиерата е на 30 декември 1877 от Виенската филхармония под управлението на диригента Ханс Рихтер. Симфонията е призната с аплодисменти. Близкият на Брамс музикален критик Едуард Ханслик написа във възторжения си отзвук, че от началото до края тя е изпълнена с нови мисли и е най-убедителното удостоверение за жизнеността и плодотворността на инструменталната музика, опровергавайки Рихард Вагнер.

 
Източник: lupa.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР