Михаил Балабанов: Заклех се, че ще се опитам да бъда като Теодора
На 25 септември Теодора Балабанова почина откакто доближи 233 метра в опит за нов международен връх по рисково дълбочинно гмуркане. Теодора е първата жена, достигнала такава дълбочина, само че не съумя да се зарадва на върха си. Нейният брачен партньор и сътрудник в този опит – Михаил Балабанов, за първи път приказва в студио, пред Светослав Иванов в „ 120 минути”.
Много желая нещата да наподобяват малко по-положително на фона на тази покруса, тъй като Теодора беше един безусловно позитивен човек, сподели Михаил.
Той добави, че тяхната работа е била доста позитивна, обвързвана повече с страсти.
„ Тя не приличаше на бизнес, това не е спорт. Всичко, което правихме, го правехме с задачата, че това е нашият живот, а не, че това е нашата работа или нашето обвързване, нещо, което би трябвало да вършим. В професионално отношение Теодора е един същински воин на българското гмуркане, тя е първата българска жена механически инструктор и нейна е била концепцията да отворят дайвинг центъра.
„ Заклех се, че ще се опитам до края на живота си да бъда като нея, тя ще бъде моят кумир, моят воин. Бих слязъл и на 330 метра дълбочина, тъй като го има, тъй като го мога. Всеки желае да бъде най-хубавият в специалността си, да докажеш, че можеш”.
На 47 метра под водата Теодора съумява да се порадва на осъществения от нея международен връх.
„ Там Паскал Бернабе, някогашният мъжки международен рекордьор, пристигна да вземе нашите бутилки. Той беше част от поддържащия екип, поздрави ни, целуна я. това беше моментът, в който ние бяхме в чакалнята и просто трябваше да свърши едно софтуерно време и дайвът да приключи успешно”, описа Михаил Балабанов.
Той добави, че техният опит е бил съществено и дълго подготвян. Моментът, в който е схванал, че нещо не е наред е последният миг.
„ Всичко върви добре и нещата се объркват за секунди, това е моментът, в който разбираш, че нещата не са наред. В утра дийп дайвингът нищо не би трябвало да се обърква. Ние имаме хиляди дайвове, над 5000 дайвове”.
Скоростта при нанагорнище е друга, изясни той.
„ С нас има разнообразни бутилки, които се намират отляво и отдясно, ние ги използваме по пътя нагоре и след това доближаваме до едно от въжетата, където има подредени компресационните бутилки, които са за по-дългата декомпресия, с по-високо наличие на О2. Това са към този момент дългите стопове. Започват от 5 минути, първият, който беше, на който пристигна Паскал, и доближават до 70 минути на едно място на третия метър. Общата дължина на дайва е към 5,30 часа, 327 минути в действителност беше моят престой във водата. Това беше първата част”.
С Теодора няма какво толкоз да си приказваме под водата, всичко е планувано до последната минута, ние знаем всяка една минута на кой метър какво имаме да вършим, сподели Михаил.
Той добави, че употребяват водолазния език, който е с ръце.
Тя даде сигнал, че е добре, казахме си, че времето на това място е свършило и би трябвало да се придвижим 3 метра по-нагоре към идната спирка, добави той.
На въпроса какво се е случило тогава, Михаил сподели, че това, което е видял е било „ сюрреалистично”:
„ Теодора беше в необикновено състояние във водата , просто невъобразимо. Впоследствие когато мен ме удари същия проблем по-нагоре, разбрах, че това е вертиго вследствие баротравма на вътрешното ухо, когато човек губи безспорна съгласуваност с тялото си. Това все едно на един аероплан да му изключиш в един миг компютъра – крилата са му там, горивото му е там, моторите работят, само че той няма ръководство. Става даже мъчно да си държиш регулатора в устата, апаратът посредством който дишаме”.
Това нещо е на 42 метра дълбочина, на всичкото от горната страна има и време, на което ти можеш да преседиш, защото количеството газове са лимитирани, това става на края на този стадий, когато ние към този момент нямаме доста газове в бутилките и ние нямаме време на тази дълбочина.
Помагайки на Теодора, на мен ми свърши газта, аз превключих на дънна газ, изконсумирах целия си газ, допускам с нея същото се е случило. Но аз също й дадох донос, както и поддържащия водолаз, който влезна. Но всичкото това нещо е 5 минути, 7 максимум”.
Първо е мъчно да възприемеш, че нещо такова се случва. Когато планираш дайва, планираш стотици комбинации какво може да се случи, по какъв начин ще реагираш, сподели той.
„ В един миг се случва нещо, което го няма на картинка, няма го в учебника, няма го на никое място. Най-малкото губиш време, с цел да схванеш какво се случва в този миг, това е като потрес. Не знаеш какво се случва, виждаш, че е цялостен навън от надзор и започваш да прекарваш всички вероятни вариации, тъй като би трябвало трескаво да намериш казуса, тъй като без проблем няма решение”.
В този миг Теодора е спряла да се движи, стенела е, намирала се е с главата надолу, с краката нагоре, безредни придвижвания, добави брачният партньор й. Всичко това след това се е случило и при него, само че на 27-ия метър.
„ След като към този момент нямаше опция, тя не можеше да поддържа системите за газове в устата си, стартира да аспирира вода, не остана нищо друго, с изключение на да я изкараме на повърхността, няма по какъв начин да оцелее в тази ситуация”.
Много желая нещата да наподобяват малко по-положително на фона на тази покруса, тъй като Теодора беше един безусловно позитивен човек, сподели Михаил.
Той добави, че тяхната работа е била доста позитивна, обвързвана повече с страсти.
„ Тя не приличаше на бизнес, това не е спорт. Всичко, което правихме, го правехме с задачата, че това е нашият живот, а не, че това е нашата работа или нашето обвързване, нещо, което би трябвало да вършим. В професионално отношение Теодора е един същински воин на българското гмуркане, тя е първата българска жена механически инструктор и нейна е била концепцията да отворят дайвинг центъра.
„ Заклех се, че ще се опитам до края на живота си да бъда като нея, тя ще бъде моят кумир, моят воин. Бих слязъл и на 330 метра дълбочина, тъй като го има, тъй като го мога. Всеки желае да бъде най-хубавият в специалността си, да докажеш, че можеш”.
На 47 метра под водата Теодора съумява да се порадва на осъществения от нея международен връх.
„ Там Паскал Бернабе, някогашният мъжки международен рекордьор, пристигна да вземе нашите бутилки. Той беше част от поддържащия екип, поздрави ни, целуна я. това беше моментът, в който ние бяхме в чакалнята и просто трябваше да свърши едно софтуерно време и дайвът да приключи успешно”, описа Михаил Балабанов.
Той добави, че техният опит е бил съществено и дълго подготвян. Моментът, в който е схванал, че нещо не е наред е последният миг.
„ Всичко върви добре и нещата се объркват за секунди, това е моментът, в който разбираш, че нещата не са наред. В утра дийп дайвингът нищо не би трябвало да се обърква. Ние имаме хиляди дайвове, над 5000 дайвове”.
Скоростта при нанагорнище е друга, изясни той.
„ С нас има разнообразни бутилки, които се намират отляво и отдясно, ние ги използваме по пътя нагоре и след това доближаваме до едно от въжетата, където има подредени компресационните бутилки, които са за по-дългата декомпресия, с по-високо наличие на О2. Това са към този момент дългите стопове. Започват от 5 минути, първият, който беше, на който пристигна Паскал, и доближават до 70 минути на едно място на третия метър. Общата дължина на дайва е към 5,30 часа, 327 минути в действителност беше моят престой във водата. Това беше първата част”.
С Теодора няма какво толкоз да си приказваме под водата, всичко е планувано до последната минута, ние знаем всяка една минута на кой метър какво имаме да вършим, сподели Михаил.
Той добави, че употребяват водолазния език, който е с ръце.
Тя даде сигнал, че е добре, казахме си, че времето на това място е свършило и би трябвало да се придвижим 3 метра по-нагоре към идната спирка, добави той.
На въпроса какво се е случило тогава, Михаил сподели, че това, което е видял е било „ сюрреалистично”:
„ Теодора беше в необикновено състояние във водата , просто невъобразимо. Впоследствие когато мен ме удари същия проблем по-нагоре, разбрах, че това е вертиго вследствие баротравма на вътрешното ухо, когато човек губи безспорна съгласуваност с тялото си. Това все едно на един аероплан да му изключиш в един миг компютъра – крилата са му там, горивото му е там, моторите работят, само че той няма ръководство. Става даже мъчно да си държиш регулатора в устата, апаратът посредством който дишаме”.
Това нещо е на 42 метра дълбочина, на всичкото от горната страна има и време, на което ти можеш да преседиш, защото количеството газове са лимитирани, това става на края на този стадий, когато ние към този момент нямаме доста газове в бутилките и ние нямаме време на тази дълбочина.
Помагайки на Теодора, на мен ми свърши газта, аз превключих на дънна газ, изконсумирах целия си газ, допускам с нея същото се е случило. Но аз също й дадох донос, както и поддържащия водолаз, който влезна. Но всичкото това нещо е 5 минути, 7 максимум”.
Първо е мъчно да възприемеш, че нещо такова се случва. Когато планираш дайва, планираш стотици комбинации какво може да се случи, по какъв начин ще реагираш, сподели той.
„ В един миг се случва нещо, което го няма на картинка, няма го в учебника, няма го на никое място. Най-малкото губиш време, с цел да схванеш какво се случва в този миг, това е като потрес. Не знаеш какво се случва, виждаш, че е цялостен навън от надзор и започваш да прекарваш всички вероятни вариации, тъй като би трябвало трескаво да намериш казуса, тъй като без проблем няма решение”.
В този миг Теодора е спряла да се движи, стенела е, намирала се е с главата надолу, с краката нагоре, безредни придвижвания, добави брачният партньор й. Всичко това след това се е случило и при него, само че на 27-ия метър.
„ След като към този момент нямаше опция, тя не можеше да поддържа системите за газове в устата си, стартира да аспирира вода, не остана нищо друго, с изключение на да я изкараме на повърхността, няма по какъв начин да оцелее в тази ситуация”.
Източник: btvnovinite.bg
КОМЕНТАРИ