25 септември 1970 г. Умира Ерих Мария Ремарк
На 25 септември 1970 година умира Ерих Мария Ремарк.
Творбите му са преведени на повече от 60 езика, утвърждавайки го като " занаятчия на лирическия реализъм ". Ерих Паул Ремарк, който твори под псевдонима Ерих Мария Ремарк, е роден на 22 юни 1898 година в Оснабрюк, Северна Германия, в фамилията на книговезец. Още в младежките си години бъдещият публицист е мощно заинтригуван от международната литература. Той се възхищава на Цвайг, Достоевски, Гьоте и други видни писатели. Основното си и приблизително обучение Ремарк получава в църковното учебно заведение, след което се записва в католическата семинария.
Със започването на Първата международна война Ремарк е изпратен на фронта, където получава няколко съществени ранения. Всичките ужаси на това време след това той запечатва в романа " На Западния фронт нищо ново " (1929 г.), който се трансформира в една от най-продаваните книги в Германия.
Романът след това е екранизиран и номиниран за Нобелова премия. През 1932 година Ремарк стартира работа над романа си " Трима приятели ", чиято художествена проблематика е обвързвана с тематиката за " изгубените генерации " - юношите, попаднали на фронта, в нежната възраст 14-18 години. Днес книгата се счита за една от класиките на немската и международна литература. И този разказ също е екранизиран. След края на Първата международна война, Ремарк сменя разнообразни специалности - за малко работи като преподавател, музикант, търговец и други Събитията от този интервал са разказани в романа му " Черният обелиск " (1956 г.), който се приема за един от най-ярките и зрели романи на създателя.
Скоро по-късно се дами за танцьорката Илзе Юта Замбона и макар че бракът им не просъществува дълго, Ремарк до края на живота си се грижи за нея. Юта дълги години страда от туберкулоза. Именно нея писателят след това употребява като първообраз при построяването на голям брой от облиците на героините си. По всяка възможност тя го въодушевява и за основаването на облика на Лилиан Дюнкерк в романа " Живот назаем " (1959 г.). В него създателят се разкрива пред читателите в амплоато на умел психолог и мъдрец, показвайки безконечните тематики за любовта, живота, гибелта, свободата, времето. За разлика от другите романи на Ремарк, в " Живот на заем " отсъстват каквито и да било политически претекстове.
Голяма част от романите на Ремарк са възприети отрицателно от нацистката юноша и обществено са изгорени. Вследствие на тези събития през 1933 година той се мести в Швейцария. Скоро по-късно се среща с очарователната Марлене Дитрих, с която претърпяват бурна сантиментална връзка. С течение на времето нейният облик въодушевява писателя за основаването на облика на основната героиня в романа " Триумфалната арка " ( 1945 г.), който е екранизиран два пъти и се счита за един от най-известните му романи.
През 1939 година писателят се реалокира в Съединени американски щати. В чест на по-голямата си сестра, която е наказана на гибел от нацистите през 1943 година, той написва романа " Искрица живот " (1952 г.). Скоро по-късно Ремарк се среща с холивудската актриса Полет Годар (бивша брачна половинка на Чарли Чаплин), която му оказва помощ да се възвърне от продължителната меланхолия, която развива по време на връзките си с Дитрих. След като публично се развежда с Юта през 1957 година, той се дами за Полет. Година по-късно двойката се мести в Швейцария, където живее благополучен живот в мир и съгласие.
Писателят умира през септември 1970 година в Щвейцария. Романът му " Сенки в парадайса " е оповестен посмъртно.
" Това, което човек не може да получи, постоянно наподобява по-хубаво от това, което има. В това се крие романтиката и идиотщината на човешкия живот. ", споделя един от най-известните и четени писатели на ХХ век.
Творбите му са преведени на повече от 60 езика, утвърждавайки го като " занаятчия на лирическия реализъм ". Ерих Паул Ремарк, който твори под псевдонима Ерих Мария Ремарк, е роден на 22 юни 1898 година в Оснабрюк, Северна Германия, в фамилията на книговезец. Още в младежките си години бъдещият публицист е мощно заинтригуван от международната литература. Той се възхищава на Цвайг, Достоевски, Гьоте и други видни писатели. Основното си и приблизително обучение Ремарк получава в църковното учебно заведение, след което се записва в католическата семинария.
Със започването на Първата международна война Ремарк е изпратен на фронта, където получава няколко съществени ранения. Всичките ужаси на това време след това той запечатва в романа " На Западния фронт нищо ново " (1929 г.), който се трансформира в една от най-продаваните книги в Германия.
Романът след това е екранизиран и номиниран за Нобелова премия. През 1932 година Ремарк стартира работа над романа си " Трима приятели ", чиято художествена проблематика е обвързвана с тематиката за " изгубените генерации " - юношите, попаднали на фронта, в нежната възраст 14-18 години. Днес книгата се счита за една от класиките на немската и международна литература. И този разказ също е екранизиран. След края на Първата международна война, Ремарк сменя разнообразни специалности - за малко работи като преподавател, музикант, търговец и други Събитията от този интервал са разказани в романа му " Черният обелиск " (1956 г.), който се приема за един от най-ярките и зрели романи на създателя.
Скоро по-късно се дами за танцьорката Илзе Юта Замбона и макар че бракът им не просъществува дълго, Ремарк до края на живота си се грижи за нея. Юта дълги години страда от туберкулоза. Именно нея писателят след това употребява като първообраз при построяването на голям брой от облиците на героините си. По всяка възможност тя го въодушевява и за основаването на облика на Лилиан Дюнкерк в романа " Живот назаем " (1959 г.). В него създателят се разкрива пред читателите в амплоато на умел психолог и мъдрец, показвайки безконечните тематики за любовта, живота, гибелта, свободата, времето. За разлика от другите романи на Ремарк, в " Живот на заем " отсъстват каквито и да било политически претекстове.
Голяма част от романите на Ремарк са възприети отрицателно от нацистката юноша и обществено са изгорени. Вследствие на тези събития през 1933 година той се мести в Швейцария. Скоро по-късно се среща с очарователната Марлене Дитрих, с която претърпяват бурна сантиментална връзка. С течение на времето нейният облик въодушевява писателя за основаването на облика на основната героиня в романа " Триумфалната арка " ( 1945 г.), който е екранизиран два пъти и се счита за един от най-известните му романи.
През 1939 година писателят се реалокира в Съединени американски щати. В чест на по-голямата си сестра, която е наказана на гибел от нацистите през 1943 година, той написва романа " Искрица живот " (1952 г.). Скоро по-късно Ремарк се среща с холивудската актриса Полет Годар (бивша брачна половинка на Чарли Чаплин), която му оказва помощ да се възвърне от продължителната меланхолия, която развива по време на връзките си с Дитрих. След като публично се развежда с Юта през 1957 година, той се дами за Полет. Година по-късно двойката се мести в Швейцария, където живее благополучен живот в мир и съгласие.
Писателят умира през септември 1970 година в Щвейцария. Романът му " Сенки в парадайса " е оповестен посмъртно.
" Това, което човек не може да получи, постоянно наподобява по-хубаво от това, което има. В това се крие романтиката и идиотщината на човешкия живот. ", споделя един от най-известните и четени писатели на ХХ век.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ