Особено тъжна в нашата национална памет
На 25 септември 1396 година България пада под турско иго!
Поражението на християнската коалиция в борбата при Никопол е последният траурен звън над Второто българско царство. Иван Срацимир е покорен и отведен в Бурса.
Горчивата годишнина ни припомня, че европейските мозъци към този момент седем века не схващат кои са същинските рушители на християнската цивилизация, а балканските – че измяната им един по отношение на различен не ги избавя, а ги погубва.
Хегел отново е прав: народите не се поучават от историята си!
Питайте рицаря Шилтбергер, воювал в Никопол, и по чиито записки е нарисувана тази илюстрация. Мемоарите му в миналото бяха издадени на български. Книжката към момента може да се откри. Много поучителна.
На 25 септември 1396 година престава да съществува българската средновековна страна. Една цивилизация, поела по пътя на своя Ренесанс, принудително е угасена. Следват 5 века иго, етническа резигнация, принуждение, съсипия, ислямизация, подивяване заради липса на държавотворна просвета, стопанско мъждене, целеустремен генен инженеринг посредством кръвния налог – лишаване на най-красивите, смели, мощни и умни мъже. Похищавани са най-красивите и енергични дами – всички, които съхраняват и усъвършенстват българския генофонд.
В България са разрушени близо 10 000 църкви, евентуално към 2000 манастира. Запустението е толкоз огромно, че, както написа един британски странник през 17-и век, по пътя от Пловдив за Факия „ птиците не се бояха от хората, тъй като от дълго време не са виждали хора “. Всички български замъци са разрушени, без една, всички дворци и богати християнски домове са разрушени. Разрушени са всички високи църкви и камбанарии, множеството кули и хидросъоръжения. Избита е аристокрацията, която не се е ислямизирала. Свещениците са откъснати от високо и по-далечно духовно общение. Прекъснати са пътищата сред Изтока и Запада, сред Севера и Юга на Европа.
На 25 септември 1396 година при Никопол обединената християнска армия среща на бойното поле турската и търпи трагично проваляне. Причината е неразбирането от страна на европейските страни какъв брой рискова, религиозно фанатизирана и жадна за обир ислямска инвазия залива нашите земи. Някои европейски владетели и изключително някои папи напряко декларират, че мюсюлманите са за предпочитане пред православните християни. Угасва и вярата за спасяването на Византия. Константинопол, от най-големия, в миналото едномилионен християнски град ще доближи 50 000 индивида. Ислямският ятаган вечно посича люлките на европейската цивилизация – Мала Азия, Анатолия (Анадол), Сирия, Ливан, Палестина, Долен Египет, Северна Африка (на средновековната илюстрация: турците посичат християнските предводители при Никопол).
Източник: Мрежата
Поражението на християнската коалиция в борбата при Никопол е последният траурен звън над Второто българско царство. Иван Срацимир е покорен и отведен в Бурса.
Горчивата годишнина ни припомня, че европейските мозъци към този момент седем века не схващат кои са същинските рушители на християнската цивилизация, а балканските – че измяната им един по отношение на различен не ги избавя, а ги погубва.
Хегел отново е прав: народите не се поучават от историята си!
Питайте рицаря Шилтбергер, воювал в Никопол, и по чиито записки е нарисувана тази илюстрация. Мемоарите му в миналото бяха издадени на български. Книжката към момента може да се откри. Много поучителна.
На 25 септември 1396 година престава да съществува българската средновековна страна. Една цивилизация, поела по пътя на своя Ренесанс, принудително е угасена. Следват 5 века иго, етническа резигнация, принуждение, съсипия, ислямизация, подивяване заради липса на държавотворна просвета, стопанско мъждене, целеустремен генен инженеринг посредством кръвния налог – лишаване на най-красивите, смели, мощни и умни мъже. Похищавани са най-красивите и енергични дами – всички, които съхраняват и усъвършенстват българския генофонд.
В България са разрушени близо 10 000 църкви, евентуално към 2000 манастира. Запустението е толкоз огромно, че, както написа един британски странник през 17-и век, по пътя от Пловдив за Факия „ птиците не се бояха от хората, тъй като от дълго време не са виждали хора “. Всички български замъци са разрушени, без една, всички дворци и богати християнски домове са разрушени. Разрушени са всички високи църкви и камбанарии, множеството кули и хидросъоръжения. Избита е аристокрацията, която не се е ислямизирала. Свещениците са откъснати от високо и по-далечно духовно общение. Прекъснати са пътищата сред Изтока и Запада, сред Севера и Юга на Европа.
На 25 септември 1396 година при Никопол обединената християнска армия среща на бойното поле турската и търпи трагично проваляне. Причината е неразбирането от страна на европейските страни какъв брой рискова, религиозно фанатизирана и жадна за обир ислямска инвазия залива нашите земи. Някои европейски владетели и изключително някои папи напряко декларират, че мюсюлманите са за предпочитане пред православните християни. Угасва и вярата за спасяването на Византия. Константинопол, от най-големия, в миналото едномилионен християнски град ще доближи 50 000 индивида. Ислямският ятаган вечно посича люлките на европейската цивилизация – Мала Азия, Анатолия (Анадол), Сирия, Ливан, Палестина, Долен Египет, Северна Африка (на средновековната илюстрация: турците посичат християнските предводители при Никопол).
Източник: Мрежата
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ