Експерти: Парижкото споразумение е неизпълнимо без атомни централи
На 25 октомври 2017 година в София се организира първата полемика на Експертен клуб " Ядрената енергетика за по-устойчиво бъдеще ". В събитието, проведено от списание " Ютилитис ", участваха специалисти и представители на енергийния бизнес от България и чужбина. Сред основните участници бяха Тим Йео, ръководител на New Nuclear Watch Europe, проф. доктор Атила Асоди, акредитиран представител на унгарското държавно управление за разширението на АЕЦ " Пакш ", Вадим Титов, шеф на районния център на " Росатом " за Централна Европа и Боян Рашев от denkstatt България, съветник по стабилно развиване. Модератори на полемиката бяха доцент доктор Атанас Георгиев, гл. редактор на списание " Ютилитис " и Славчо Нейков, специалист по енергийна политика.
Сред основните въпроси, разисквани по време на полемиката, бяха ролята и мястото на нуклеарната енергетика в концепцията за устойчива енергетика на бъдещето; допустимо ли е да се разчита единствено на сила от ВЕИ; къде е пресечната точка на обществено търпимите цени на електрическата енергия и сигурността на енергоснабдяването; по какъв начин да се реализира баланс сред АЕЦ и ВЕИ в търсене на нисковъглероден енергиен микс.
" Атомната енергетика, която е безвъглеродна, може да стане основа на международния енергиен баланс в границите на реализиране на задачите по понижаване на изхвърляния в атмосферата CO 2 и задържане на покачването на световната температурата на равнище 1,5°C – цели, одобрени от Парижкото съглашение COP 21 ", съобщи Вадим Титов. Той посочи, че възобновимите и томните източници на сила би трябвало да се допълват. При това, като базова мощ, с невисоката си и най-важното – предсказуема стойност, атомната енергетика няма опция. Според Международната организация по енергетика, за обезпечаване на безвъглероден баланс делът на атома в международната енергетика би трябвало да доближи 25% до 2050 година
Тим Йео акцентира, че за европейските страни, планиращи създаване на нови АЕЦ, като Франция, Румъния, Словакия, Чехия, Англия и вероятно България, е най-важно да изберат надеждни и потвърдени технология и снабдители, както и да не се поддават на антиядрени настроения. " Можем да погледнем Германия, която реши да се откаже от АЕЦ и резултатът е възходящи въглеродни излъчвания, увеличаваща се взаимозависимост от импорт на природен газ и възходящи сметки за електрическа енергия ", разяснява Йео.
" Заради проблемите с непостоянството на производството и отсъствието към този момент на технология за дълготрайно, гъвкаво предпазване на електрическата енергия, ние мислим, че прекомерно огромна взаимозависимост от възобновимите енергийни източници ще заплаши сигурността на доставките и може да докара до увеличение на цените. Все още ще са нужни базови генериращи мощности и това може да бъде обезпечено от газовите електроцентрали или АЕЦ. Днес ние знаем, че газът е по-чист от въглищата, само че също знаем, че газът не е задоволително чист, с цел да може независимо да помогне за постигане на целевите индикатори за понижаване на въглеродните излъчвания до 2030 година Затова е нужен забележителният принос на атомната енергетика ", сподели още специалистът.
В поддръжка на неговите думи Боян Рашев уточни, че през 2016 година, макар милиардите дотации и взрива на ВЕИ, в Германия има растеж на парниковите излъчвания от съвсем 10 млн. тона спрямо 2015 година и това се дължи на обстоятелството, че се е нараснало производството от въглищни Топлоелектрическа централа, с цел да се балансира производството от ВЕИ. " Формулата на " модерната енергетика " е доста ВЕИ и боязън от атома, което води до повишение на производството на електрическа енергия от въглища, което пък обезсмисля Парижкото съглашение за климата ", добави още Рашев.
В полемиката за мястото на АЕЦ в нисковъглеродната енергетика на бъдещето се включи и Атила Асоди, който показа унгарския опит от плана за разширение на АЕЦ " Пакш ". Той акцентира, че Брюксел е дал " зелена светлина " за строителството на АЕЦ " Пакш " 2, тъй като след двугодишно следствие е открил, че АЕЦ " Пакш " 2 е в сходство с задачите на Договора за Евратом и ще подкрепи тяхното осъществяване. Освен това новата атомна електроцентрала в Унгария обслужва европейските ползи, защото усилва надеждността на доставките на електрическа енергия в Европейски Съюз, сподели Асоди. Нещо повече, по думите му Европейската комисия е пресметнала в своя отчет от 88 страници за АЕЦ " Пакш " 2, че предстоящата вътрешна норма на възвръщаемост на плана е приблизително 7,35% годишно, като тя е изчислена на база целия витален цикъл на инвестицията, т.е. десетгодишен интервал на подготовка и най-малко 60 години за употреба на централата. В резултат на Междуправителствено съглашение с Русия, Унгария печели близо 40% от дейностите, свързани със строителството на АЕЦ " Пакш " 2. Те ще бъдат предоставени на маджарски компании.
И специалистите, и представителите на енергийния бизнес се сплотиха по време на събитието към концепцията, че когато приказваме за прогнозируемост и обществена търпимост на цените, за сигурност на доставките и за нисковъглеродна енергетика, ВЕИ и АЕЦ не са съперници, а се допълват. Те са двете страни на еднакъв орден и единствено в верен микс могат да реализират заложените климатични цели, по-устойчиво бъдеще и по екологично чиста енергетика.
Сред основните въпроси, разисквани по време на полемиката, бяха ролята и мястото на нуклеарната енергетика в концепцията за устойчива енергетика на бъдещето; допустимо ли е да се разчита единствено на сила от ВЕИ; къде е пресечната точка на обществено търпимите цени на електрическата енергия и сигурността на енергоснабдяването; по какъв начин да се реализира баланс сред АЕЦ и ВЕИ в търсене на нисковъглероден енергиен микс.
" Атомната енергетика, която е безвъглеродна, може да стане основа на международния енергиен баланс в границите на реализиране на задачите по понижаване на изхвърляния в атмосферата CO 2 и задържане на покачването на световната температурата на равнище 1,5°C – цели, одобрени от Парижкото съглашение COP 21 ", съобщи Вадим Титов. Той посочи, че възобновимите и томните източници на сила би трябвало да се допълват. При това, като базова мощ, с невисоката си и най-важното – предсказуема стойност, атомната енергетика няма опция. Според Международната организация по енергетика, за обезпечаване на безвъглероден баланс делът на атома в международната енергетика би трябвало да доближи 25% до 2050 година
Тим Йео акцентира, че за европейските страни, планиращи създаване на нови АЕЦ, като Франция, Румъния, Словакия, Чехия, Англия и вероятно България, е най-важно да изберат надеждни и потвърдени технология и снабдители, както и да не се поддават на антиядрени настроения. " Можем да погледнем Германия, която реши да се откаже от АЕЦ и резултатът е възходящи въглеродни излъчвания, увеличаваща се взаимозависимост от импорт на природен газ и възходящи сметки за електрическа енергия ", разяснява Йео.
" Заради проблемите с непостоянството на производството и отсъствието към този момент на технология за дълготрайно, гъвкаво предпазване на електрическата енергия, ние мислим, че прекомерно огромна взаимозависимост от възобновимите енергийни източници ще заплаши сигурността на доставките и може да докара до увеличение на цените. Все още ще са нужни базови генериращи мощности и това може да бъде обезпечено от газовите електроцентрали или АЕЦ. Днес ние знаем, че газът е по-чист от въглищата, само че също знаем, че газът не е задоволително чист, с цел да може независимо да помогне за постигане на целевите индикатори за понижаване на въглеродните излъчвания до 2030 година Затова е нужен забележителният принос на атомната енергетика ", сподели още специалистът.
В поддръжка на неговите думи Боян Рашев уточни, че през 2016 година, макар милиардите дотации и взрива на ВЕИ, в Германия има растеж на парниковите излъчвания от съвсем 10 млн. тона спрямо 2015 година и това се дължи на обстоятелството, че се е нараснало производството от въглищни Топлоелектрическа централа, с цел да се балансира производството от ВЕИ. " Формулата на " модерната енергетика " е доста ВЕИ и боязън от атома, което води до повишение на производството на електрическа енергия от въглища, което пък обезсмисля Парижкото съглашение за климата ", добави още Рашев.
В полемиката за мястото на АЕЦ в нисковъглеродната енергетика на бъдещето се включи и Атила Асоди, който показа унгарския опит от плана за разширение на АЕЦ " Пакш ". Той акцентира, че Брюксел е дал " зелена светлина " за строителството на АЕЦ " Пакш " 2, тъй като след двугодишно следствие е открил, че АЕЦ " Пакш " 2 е в сходство с задачите на Договора за Евратом и ще подкрепи тяхното осъществяване. Освен това новата атомна електроцентрала в Унгария обслужва европейските ползи, защото усилва надеждността на доставките на електрическа енергия в Европейски Съюз, сподели Асоди. Нещо повече, по думите му Европейската комисия е пресметнала в своя отчет от 88 страници за АЕЦ " Пакш " 2, че предстоящата вътрешна норма на възвръщаемост на плана е приблизително 7,35% годишно, като тя е изчислена на база целия витален цикъл на инвестицията, т.е. десетгодишен интервал на подготовка и най-малко 60 години за употреба на централата. В резултат на Междуправителствено съглашение с Русия, Унгария печели близо 40% от дейностите, свързани със строителството на АЕЦ " Пакш " 2. Те ще бъдат предоставени на маджарски компании.
И специалистите, и представителите на енергийния бизнес се сплотиха по време на събитието към концепцията, че когато приказваме за прогнозируемост и обществена търпимост на цените, за сигурност на доставките и за нисковъглеродна енергетика, ВЕИ и АЕЦ не са съперници, а се допълват. Те са двете страни на еднакъв орден и единствено в верен микс могат да реализират заложените климатични цели, по-устойчиво бъдеще и по екологично чиста енергетика.
Източник: inews.bg
КОМЕНТАРИ