На 25 май 1915 г. приключва втората битка при Ипр

На 25 май 1915 година завършва втората борба при Ипр от Първата международна война.

По време на тези съвсем едномесечни боеве се слага началото на потреблението на химическо оръжие. Припомняме, че химически снаряди са изстреляни и против българската войска при защитата на Дойран през 1918 година. Само с помощта на инженерния талант на ген. Владимир Вазов и предоставените от съдружниците противогази провалите измежду българските бойци са минимални.

На 22 април 1915 година немската войска подхваща неочаквана офанзива, като пуска токсичен газ на хлорна основа.

Това е първата приложимост на химическо оръжие на Западния фронт. Въпреки първичния триумф, немците са отблъснати в опита си да пробият съглашенските линии.

По този метод се счита, че първото известно потребление химическо оръжие е в борбата при Ипр на 22 април 1915 година, в която хлорът беше доста дейно употребен от немските войски, само че тази борба не беше единствената и надалеч не първата.

След началото на Първата международна война спорът бързо се трансформира в позиционен. Поради огромния брой войски, които се опълчват една на друга от двете страни, беше невероятно да се провежда ефикасен пробив, съперниците започнаха да търсят други изходи от ситуацията. Един от тях е бил потреблението на химически оръжия.

За първи път химическите оръжия бяха употребявани от французите. Те през август 1914 година използваха сълзотворен газ, по този начин нареченият етил бромоаценат. Сам по себе си този газ не може да докара до съдбовен излаз, само че предизвиква мощно чувство за парене на вражеските бойци в очите и лигавиците на устата и носа, заради което те губят ориентировка в пространството и не оказват ефикасна опозиция на врага. Преди офанзива френските бойци хвърляха гранати, цялостни с това отровно вещество, против врага. Единственият минус на потребления етил бромоаценат е лимитираното му количество, тъй че скоро е сменен от хлороацетон.

След като проучва триумфа на французите, произлизащ от потреблението на химически оръжия, немското командване още през октомври 1914 година взема решение да създаде свое химическо оръжие.

Фриц Хабер персонално управлява производството на хлор - човек, който по-късно става прочут с Нобеловата премия за химия.

Единственият минус на потреблението на хлор беше неговият кондензиран зелен цвят, заради който беше допустимо да се направи непредвидена офанзива след борба при Ипр. По-късно армиите на Антантата се запасиха с задоволително средства за отбрана против химическа офанзива.

Всичко стартира на 22 април 1915 Г. Край село Лангемарк, немската войска употребява бутилки, цялостни с 180 тона полутечен хлор. Отварят бутилките и от тях стартира да излиза жълтеникав отровен облак. От Ипр той се насочва към френските и английските позиции, ситуирани сред канала на Изер и село Пулкапеле. Ефектът на хлора е неотложен, напомня Българска национална телевизия.

Той провокира гадене у бойците, които не могат да дишат и падат върху другарите си от по-задните позции. Това всява суматоха измежду съдружниците. Между 2 000 и 5 000 души умират.
Ранените са близо 10 000. Тази офанзива е готвена от години от немската войска. Тя поставя началото на всеобщата приложимост на токсични химически субстанции, основани с помощта на напредъка в промишлеността.

Употребата на тези нови вещества с военна цел възражда очаквания в генералните щабове за излизане от " траншейната война " и за повече подвижност в спора.

След като са употребявали хлор в борбата при Ипър, германците не стопират дотук, а го употребяват най-малко още три пъти, в това число против съветската цитадела Осовец, където през май 1915 година към 90 бойци умират незабавно, повече от 40 умират в болничните отделения. Но макар плашещия резултат, който последва от потреблението на газ, германците не съумяха да завладяват крепостта. Газът на практика унищожи целия живот в региона, растенията и доста животни починаха, по-голямата част от питателните ресурси бяха унищожени, до момента в който съветските бойци получиха ужасяващи пострадвания, тези, които имаха шанса да оцелеят, останаха инвалиди за цялостен живот.

През идващите 3 години от международния спор Германия, Франция и Англия създават арсенала си благодарение на бром, хлор, арсен и иприт. Така мрачната популярност на отровния газ влиза в груповата история. Наричат тази война " мръсната война " Според Оливие Льопик, лекар по история и интернационална политика, представен от френския канал Франс24, потреблението на химическо оръжие на фронта е почнало през 1915 година с 3 500 тона.

През 1916 година то е било към този момент 15 000 тона, с цел да стигне 35 000 тона през 1917-та и най-после 59 000 тона през 1918-та. 100 години след войната във Франция към момента има 230 тона боеприпаси, които не са обработени.

Конфликтът продължава да замърсява френската почва. Според данни на вътрешното министерство на Франция, от 10 до 20 тона химически боеприпаси биват откривани и събирани от бойните полета в северната и източната част на страната. Понякога ги намират хора, които се разхождат, споделя Оливие Льопик.

Първата международна война беше богата на механически нововъведения, само че може би нито една от тях не закупи подобен злокобен ореол като газово оръжие.

Бойните отровни субстанции се трансфораха в знак на безсмислено кръвопролитие и всички, които са били подложени на химическа офанзива, ще помнят вечно ужаса на смъртоносните облаци, пълзящи в окопите.