На 25 март 1898 г. съдът в Остин осъжда Уилям

На 25 март 1898 година съдът в Остин осъжда Уилям Сидни Портър - банков касиер, прочут авантюрист, безгрижник и шарлатанин на пет години затвор за заграбване на средства. Били не споделил нито дума на процеса, показвайки цялостно равнодушие към случилото се. Много скоро му се наложило да стигне дъното и да премине през години на вледеняващо обезсърчение, само че точно в пандиза Бил Портър ще напише първите си истории, ще си измисли псевдонима О.Хенри и ще продължи по пътя към международната популярност.    

" Животът се състои от сълзи, въздишки и усмивки, като доминират въздишките. "  
" Даровете на влъхвите "  
О.Хенри 

Първо, миризмата се трансформира. Това се усеща тъкмо пред стоманените врати на пандиза, когато свободата е към момента доста близо и една крачка отделя наказания от предходния му живот. Разяждащата, отвратителна смрад на пот, вакса за обувки, багра и замърсен канал изпълва тежкия въздух. После те блъскат откъм гърба и те водят до защитата на входа. " Добре пристигнал в пандиза в Охайо, Портър “, иронично се усмихват стражите. Време е за прощаване с външния свят. Сваля обувките, костюма, вратовръзката, ризата, бельото, часовника на верижка, на пода издрънчават дреболии, изсипали се от джобовете. Всичко това е разказано, опаковано в кутия и отнесено в склада. Обещават да върнат движимостите при освобождението. След пет години. След това - стерилизация - необут на студения под, водят го под ледено студения душ, до момента в който стартира да трепери, намазват го с горящ антисептик и остригват косата му с тъпа машинка. Дават му раиран халат, панталони, долни дрехи, груби обувки. Пълна смяна на имиджа и стила единствено за един час. 

Затворник номер 30664

Затворът в Охайо бил внушителна институция с извънредно тежки условия и режим. 2500 наказани. Често върлували коремен тиф, морбили, туберкулоза. Безнадеждно заболели, неспособни да работят повече, доста от тях се озовавали в затворническия санитарен пункт, в който липсвали експерти. Някога сертифицираният фармацевт Портър стартира служене в лазарета, където е точното му място. Изпратен е като помощник на дежурния доктор - Джордж Уилард. Бил се убеждава в това, какъв брой на ниска цена може да е човешкият живот - хората са натъпкани като животни и отношението към тях е като към скотове - лекарите ги позакърпват на две - на три, едвам се върнат още веднъж на работа.Затворниците заплащат с ненавист. Портър пази доктор Уилард от разбеснял се, налетял на пердах пандизчия, който упорства да му се даде " болничен ", с цел да не върви на работа, само че е без признаци на болест. След този случай на фармацевта било позволено да се придвижва из постройките на пандиза без компаньон. Отчаянието изпълвало това място. Имало седмици, в които всяка вечер умирал човек. Самоубийствата също били всекидневие.

Приятелят разбойник

Осъденият Ал Дженингс, някогашен изедник на влакове, грабител и водач на тайфа, за шест месеца престой в пандиза се опитал да избяга два пъти и да разпалва пандизчиите. Следват пердах с тояги, изтезания с вода, апетит и изолираност. Попада в лазарета.Оказва се, че с Портър са остарели познайници. Съдбата ги среща за първи път в Хондурас, където преди години двамата се крият от американското правораздаване, надявайки се, че локалните управляващи няма да ги екстрадират. Но дамата на Портър се разболява от рак и той пътува до Тексас, с цел да се сбогува с нея, където и го хващат.



Дженингс е хванат малко по-късно при грабеж на пощенски вагон на железопътната линия Rock Island. Портър изяснява на Дженгинс за какво е в пандиза. Отклонил банкови средства за договорка на борсата, с вярата, че цената на памука ще се повишава. Цената паднала внезапно надолу и той изгърмял до последния цент.
Портър съумява да уреди Дженингс на работа в затворническата поща, където режимът е по-приемлив и те се виждат постоянно. Дженгинс споделя с Портър, че всяка вечер написа мемоари от живота си. Всяка глава е с ликвидиране, добавя Ал и поучава Бил и той да почне да написа, тъй като това работило разтоварващо от всекидневния призрачен сън.
И по този начин в един килер зад затворническата аптека, измежду безконечните стенания, кашлица, предсмъртни хрипове и болежка Бил става О.Хенри. Затворник номер 30664 основава своите благи занимателни истории, които по-късно ще станат класика, пишейки с молив върху части кафява амбалажна хартия. Усмивката, родена от болежка, позор и оскърбление, само че даваща вяра и разтуха в тези мрачни стени, през цялото време се трансформира в главен претекст на неговата работа. Дженингс и различен контрабандист, които са трогнати до сълзи от текстовете, стават първите читатели на О.Хенри.

Вземи нашия електронен алманах за изкуството

В пандиза попаднал на хора

И вдъхновителите му също са от пандиза. Например двайсетгодишният Дик Прайс, обречен на смърт в отделението от туберкулоза. Той от единайсетгодишна възраст бил по занданите. Бил занаятчия касоразбивач, с изпилени възглавнички на пръстите за по-голяма сензитивност, която му пособия виртуозно да усеща трептенето на механизма до момента в който опитва разнообразни комбинации за отваряне на сейфовете. Веднъж даже бил изкаран от пандиза, с цел да отвори заключен сейф на локалния губернатор, чийто касиер избягал, а никой не знаел шифъра от касата, която съдържала значими документи. Началството на пандиза пратило Прайс. Обещали му опрощение, в случай че отвори сейфа. Той го отворил, само че не го пуснали. Починал в пандиза от туберкулоза. О.Хенри написа по този случай, само че с изменена интерпретация, една от най-известните си истории - „ Превъплащенията на Джими Валънтайн “. За да изпраща в другите издания и реадкиции творбите си, Бил би трябвало да си измисли псевдоним, с цел да не свързват създателя с незаконната му фамилия. Портър ги подписва: „ О. Хенри " - употребявани са срички от Ohio Penitentiary (Ohio State Penitentiary) - цялостното наименование на пандиза. 

От прангите до международната популярност

От изпратените 14 описа, са оповестени единствено 3. На 24 юли 1901 година писателят е освободен предварително. „ Затворник № 30664 “ престава да съществува. О. Хенри ще се трансформира в класик на американската литература, ще напише стотици разкази, ще бъде оповестен в списания, творбите му ще се преиздават в томове събрани съчинения. Неговите произведения ще се цитират и след век, ще се снимат филми по тях. 
Ал Дженингс, освободен от пандиза, както прилича на нападател и изедник на влакове, ще стане прочут юрист, политик и звезда на уестърните, романът " С О.Хенри на дъното " ще му донесе специфична популярност. Те ще останат правилни другари за цялостен живот. Пенитенциарното заведение в Охайо ще изгори до основи на 21 април 1930 г. 
" Работата не е в пътя, който ще изберем. Това което е вътре в нас, ни кара да избираме пътя. " " Пътища " О. Хенри