На 25 км, югоизточно от гр. Смолян, по поречието на

На 25 км, югоизточно от гр. Смолян, по поречието на река Арда, се намира село Могилица. На пръв взор селото не съставлява нищо изключително, само че тук се намира най-великолепното създание на родопската архитектура - Агушевите конаци. В случая турската дума конак, значи огромна къща, замък.

 Става дума за резиденцията на богат турски локален феодал, която е строена сред 1825 и 1845 година, в продължение на 20 години. Легендата споделя, че необикновено красивото за времето си създание е строено от незнаен родопски занаятчия - българин, чиято орис била да остане без дясна ръка, изумен от ятагана на Агуш ага, който желал да бъде сигурен, че в никакъв случай повече няма да бъде основан сходен шедьовър. Палатът, наименуван Агушеви конаци се състои от три здания (конаци), всяка със личен двор заобиколен с жилищни, икономически постройки и бунар, които са изолирани един от различен с вътрешни зидове.

 Сградата за дамите е отделена с високи вътрешни зидове с вградени въртящи се долапи, които попречвали при диалог или предаване на движимости да се види дамата. Трите здания са оградени с общ дувар, на който са издигнати отбранителни кули, което оприличава конака на същински палат. Особен интерес съставлява кулата, издигаща се на югоизточния ъгъл на комплекса, оприличена на морски фар. В основата си е кръгла, а в горната си част – квадратна. Построена е в чест на единия от тримата синове на Агуш ага, който бил морски капитан. Имотът е 32 666 кв. м. С Указ от 1965 година е бил разгласен за общонародна благосъстоятелност. Замъкът е монумент на културата с национално значение от 1969 година Той е върнат при реституцията на наследниците през 2000 година Следва дълга правосъдна сага, защото се оспорват реституционните им права поради вложените през годините от страната пари за поддръжка на парцела.

Златоград - тишината на Родопа планина

Легендата за Родопа и Орфей

 Конаците в Могилица са най-големите на Балканите за времето си, сочат историци. Според експертизите комплексът е строен през 1820-1840 година Учените оприличават зданието на късна имитация на фамилен палат от феодален вид. Замъкът е с 221 прозореца, 86 порти и 24 комина. Има три двора, изолирани един от различен с вътрешни зидове. Големият конак е издигнат за посрещане на посетители. Дворът е с калдъръм от едри камъни и е ограден от двуетажни жилищни крила. Жилищните постройки са обширни с открити пространства, доста стаи, като всяка от тях има огнище и долапи и е богато декорирана. Голям двор от север, ограден от икономически пространства, го дели с дребния конак. Жилищната част е двуетажна. Във всяко от пространствата има огнище, а прозорците гледат към улицата. В югоизточната част има кула, която наподобява на морски фар. Отвън тя е украсена със фрески, а вътрешното архитектурно оформление е изпълнено от бор, орех и череша. Строен е от най-хубавите родопски майстори по това време. Местните помагали за градежа, а Агушеви ги освобождавали от войниклък.

 Агуш ага е знакова персона за региона. Преди него Ахъчелебийска околия (Смолянска област) се ръководи 40 година от Салих ага. Двамата били в родствени връзки - синът на Агушата се дами за дъщерята на Салих ага - Фатме. Според данните, събрани от Дичо Узунов в книгата му “При изворите на Арда ” (1993 г.), Агуш Ага идва в Могилица от настоящия смолянски квартал Райково след 1800 година През 1821 година като бюлюкбашия в конака на Салих ага взе участие в потушаването на Гръцкото въстание на Халкидическия полуостров. Оттам довежда като робини 3 гъркини, за едната от които се оженил. След гибелта на Салих ага през 1838 година Агуш ага оглавява околията.

 Според Атанас Примовски в " Бит и просвета на родопските българи " " Агушевци са огромен и остарял жанр, пристигнал отдругаде ”, " от рода Бостанджи баши Юсенаа, сановници на султана ", които се заселили в Райково след опит за прелом. Николай Хайтов оспорва това в редактираното от него сп. " Родопи ", като въз основата на документ за прекачване на конак и земи в Райково сред членове на семейството прави извода, че Агушевци са коренни българи мохамедани от Райково.

 Агуш ага имал трима синове - Хюсеин, Селимехмед и Тахир. Хюсеин заел мястото на татко си в ръководството на околията. По време на Априлското въстание не разрешил кавга с локалното християнско население. Имал трима синове - Салих, Рашид и Тахир. Най-начетен от тях бил Салих, който приключил локалното медресе, учебното заведение в Кавала, а по-късно и богословие в Цариград. От 1879 до 1913 година бил ахъчелебийски мюфтия. След гибелта на татко си се включва и в ръководството на околията. Помни се като доста търпелив, по негово време християните получили право да строят черкви. Имал най-голямата частна библиотека на Балканите. Починал през 1921 година Другият наследник на Хюсеин - Рашид, бил земеделец, а най-малкият, Тахир - скотовъдец. Начетен бил и синът на Салих - Ариф, който за чудесно познаване на Корана получил купата хафъз. Бил е депутат от Български земеделски народен съюз по времето на Стамболийски. След преврата на 9 юни 1923 година е наказан на гибел. Брат му Афуз Емин пък е народен представител по времето на Андрей Ляпчев. В първите години на социализма семейството е изселена в Северна България. Кулата в югоизточната част и решетките са част от архитектурния отбор. Именно Ариф Агуш е главният мотор семейството да си върне конака в Могилица. Огромният парцел е одържавен и реставриран с държавни средства под профилираното управление на НИПК за 10 години в интервала 1962-1973 година

 Конакът е вторият по повърхност народен монумент след Рилския манастир. В реставрацията му са вложени към 2 млн. лв., като е бил непокътнат неговият достоверен тип и са употребявани като материали единствено камък и дърво. До 2001 година посетителите можеха да преглеждат музейния комплекс с възобновена битова конюнктура, само че експозицията бе прибрана в музейните фондове на Историческия музей в Смолян, откакто във притежание бяха въведени потомците на Агуш ага. Те обаче не са попречили на никого, който желае да прегледа конака, откакто съдът им го върна.

 Според Агуш замъкът щял да остане музей, какъвто е бил по времето на социализма. Изчисленията им сочат, че за цялостната реституция на комплекса са нужни към 4,2 млн. лева, за което ще се търси европейско финансиране. “Искаме да остане музей, а не да вършим кръчми и хотели в него. Целта ни е да има някакви доходи, с цел да има най-малък личен състав и доходи от билети, едвам се поддържа и самоиздържа ”, безапелационен е Агуш.

Инфо: www.24chasa.bg