На 25 години Христо Колев вече е посетил над 50

На 25 години Христо Колев към този момент е посетил над 50 страни, живял е на няколко континента, опитвал е всичко – от страннияйца до пържени жабии е минал през културни шокове в Тайван и прочувствени срещи в Хирошима. В предДарик радио той описа не просто за пътуванията си, а за философията зад тях.

„ Границите са в главите ни “, сподели Христо при започване на диалога. За него пътешествията не са екзотично занимание, а метод на живот – задача да схваща света и хората в него.
Всичко стартира с книга
Любовта му към пътуванията се заражда още на 12 години, когато родителите му подаряват книга с пътеписи на българския откривател Димитър Тодоров.

„ Беше подарък, който мнозина намираха за чудноват за дете на моята възраст. Но тъкмо тогава взех решение, че желая да върша това – да обикалям света и да описвам за него “, спомня си той.

След като отпътува за Германия като студент през 2019 година, Христо попада в мултикултурна среда, която дефинитивно трансформира усещанията му:

„ В общежитието бяхме хора от 4-5 континента. Вечерите ни бяха кулинарни обиколки – от узбекски плов до мексикански тако. И си споделих: ето, това е всекидневието, което желая да имам. “
От Азербайджан до Япония – пътувания, които трансформират
Първото му „ съществено “ пътешестване е до Азербайджан, където, по негова оценка, „ модерността и традицията живеят ръка за ръка “. Но същински преобръщащото прекарване идва в Япония:

„ В Япония се чувстваш като дете, което за пръв път открива света – единствено че с осъзнатостта на възрастен. Всичко е друго – просвета, връзки, инфраструктура... просто различен свят. “

Културният потрес обаче го застига в Тайван, където живее шест месеца като студент по продан:

„ Все едно отиваш на експедиция до магазина – всичко е ново, непознато, има езикова преграда, климатът е мокър и парещ. Това беше най-големият ми културен конфликт. “
Не всяко пътешестване е нехайно
Едно от най-рисковите му пътувания е до Ливан през 2019 година, по време на всеобщи митинги. Въпреки предизвестията от посолства, Христо отпътува, взе участие в младежка стратегия и даже не споделя на майка си до последния миг.

„ Сега го описвам като премеждие, само че тогава беше рисково – танкове по улиците, конфликти с полицията. Но и това беше част от уроците на пътя. “
Пътешествия с усет и смисъл
Христо не просто пътува – той търси историята, хората и подтекста зад всяко място. Това го въодушевява да сътвори своя блог „ Световървеж “ – заглавие, родено от детска неточност на по-малкия му брат, което през днешния ден е различим бранд.

„ Идеята не е просто да кажеш: Отидете в този музей и хапнете това ядене. А да предадеш история, възприятие, подтекст. Политиката и историята на обещано място дават отговори за какво хората са такива, каквито са. “

Пътуванията му са го научили на едно:

„ Колкото повече виждаш, толкоз по-толерантен ставаш. Разбираш, че хората по целия свят желаят едно и също – да са щастливи, здрави и обичани. “

Чуйте още в прикачения звуков файл.