25 февруари 1956 г.: Хрушчов развенчава Сталин
На 25 февруари 1956 година в своя тирада на XX конгрес на Комунистическа партия на Съветския съюз руският началник Никита Хрушчов чете конфиденциален отчет, който осъжда диктатурата и култа към личността на неговия предходник Йосиф Сталин.
На 25 февруари, малко преди среднощ, всички задгранични посетители и ръководители на комунистически партии от други страни били помолени да изоставен залата.
Точно в нула часа Хрушчов се качил на подиума да приказва пред 1400-е руски делегати.
Твърди се, че речта му провокирала шок у всички присъстващи.
Според американския публицист, който първи популяризира новината на Запад, речта траяла четири часа и в нея Хрушчов описал в детайли ужасните закононарушения на Сталин - индивидът, боготворен от милиони комунисти по света.
Според общоизвестни клюки Хрушчов обвинил Сталин в избиването на милиони хора. Някои шушукат, че доста делегати плачели, до момента в който слушали речта, и скубели косите си; имало припаднали, имало инфаркти, а след тази нощ най-малко двама се самоубили.
Но в руските медии не е оповестена и дума от разкритията на Хрушчов. Из Москва се носят клюки, елементи от речта се четат при затворени порти от членовете на висшите партийни органи. Но цялостният текст се пази, като че ли е държавна загадка.
Любопитен факт са изказванията, че Централно разузнавателно управление на САЩ предложило премия от 1 млн. $ за текста на речта, напомня dariknews.bg. Смятало се, че публикуването на текста в разгара на Студената война сред Запада и Съветския блок можело да докара до политически разтърсвания измежду комунистическите страни и да провокира небивала рецесия.
Стотици милиони комунисти във и отвън Русия сляпо боготворели Сталин.
Изобличаването на неговите закононарушения можело да унищожи вярата им и вероятно да докара даже до раздробяване на Съветския съюз. Но всички старания да се доберат до речта се оказват напразни и тя си остава мистерия.
В речта си Хрушчов осъжда култа към личността на индивида, възвеличаван като „ Слънцето на народите”. Разкрива насилственото изселване на цели етнически групи в Съветския съюз, довело до безчет жертви; споделя за „ огромните чистки” (1936-1937), когато милион и половина комунисти са задържани, а 680 000 от тях са екзекутирани. По заповед на Сталин от 1966-мата делегати на 17-ия конгрес на партията са екзекутирани 848 души, същото е сторил и с 98 от 138-те кандидат-членове на Централния комитет.
Хрушчов споделя и за по този начин наречения Лекарски скрит план - подправени обвинявания против няколко еврейски лекари, които сякаш създали скрит план да убият Сталин и други руски водачи.
Докладът на Хрушчов тогава и още дълги години по-късно е възприеман (повече на Изток, в сравнение с Запад) като въплъщение на силата на самокритиката (едно от символните дейности на системата, целящо да ѝ обезпечи ‛вечната младост‛ на обновлението), като акт на възобновяване на ‛ленинските правила на вътрешнопартиен живот‛ и като начало на либерален следсталинов стадий в развиването на социализма, напомня в. " Култура ".
Цяло едно потомство е израснало без да познава различен водач.
Няколко генерации израстват в ужаса на непрекъснатите му репресии, погубили милиони. Личният му автограф стои под 357 листата за разстрел.
Особено след успеха във Втората международна война името на Сталин придобива съвсем митични размери и въздействието му се простира от маоистки Китай през руските спътници в окупираната от Червената войска Източна Европа и компартиите в Западна Европа до левицата в Съединени американски щати и Латинска Америка.
Тялото на вожда е балсамирано и квалифицирано да бъде сложено до това на Владимир Ленин в мавзолея на Червения площад. Преди това то ще бъде изложено в Колонната зала в Дома на препоръките в столицата. Всички флагове са спуснати на половина и с добавена траурна лента, по улиците афишите за спектакли и филми за облепени с бяла хартия.
Тялото на Сталин е положено в мавзолея, където престоява до 31 октомври 1961 година Тогава по заповед на Хрушчов то скрито е изнесено и препогребано през нощта пред кремълската стена. В записки на участници се споделя, че водачът на партията и страната наредил да се отреже от униформата звездата Герой на Съветския съюз, копчетата и пагоните от мундира. Войниците обаче отхвърлят да отрежат пагоните на някогашния главнокомандващ.
Макар десталинизацията към този момент да е в ход,
Хрушчов толкоз се страхувал от митинги, че Червеният площад дни преди този момент е затворен под претекст, че се репетира за парада на 7 ноември, а по време на самата акция в двата края на площада са ситуирани въоръжени роти.
Никита Сергеевич Хрушчов (1894-1971) е руски политик, началник на Съюз на съветските социалистически републики след гибелта на Йосиф Сталин.
В ранна възраст той е пастир, а по-късно едвам 14-годишен работи като монтьор в заводите и мините на Донбас от 1908 година, по-късно е участник в Гражданската война (1918-1920 г.). През 1929 година Хрушчов постъпва и следва до 1931 година в Московската промишлена академия и я напуща, с цел да работи в московския партиен уред (1931–1935 г.).
През 1934 година Никита Хрушчов става член на Централния комитет на партията, а от 1938 до 1947 година е първи секретар на Централния комитет на Украинската болшевишка партия.
По време на Втората международна война Хрушчов е партиен комисар на фронта и доближава до военното звание генерал-лейтенант през 1943 година След войната Хрушчов е определен за секретар на Централния комитет на ВКБ от декември 1949 година и по едно и също време в интервала 1949 -1953 година е Първи секретар на Московския комитет (МК) на партията. Като върховен партиен функционер има отношение към организацията и провеждането на всеобщите репресии против партийни, държавни и военни функционери в навечерието на Втората международна война и след нея.
През март 1953 година Хрушчов е освободен от отговорностите си като Първи секретар на МК на партията.
След гибелта на Сталин Никита Хрушчов е определен за Първи секретар на Комунистическата партия на Съветския съюз от 1953 до 1964 и Председател на Съвета на министрите на Съюз на съветските социалистически републики от 1958 до 1964. През 1959 година получава Ленинска премия за мир.
Никита Хрушчов е свален от служба и е пенсиониран по решение на Октомврийския пленум на Централен комитет на Комунистическа партия на Съветския съюз през 1964 година Умира в Москва на 11 септември 1971 година. Погребан е на Новодевичевото гробище в Москва без държавни церемонии.
На 25 февруари, малко преди среднощ, всички задгранични посетители и ръководители на комунистически партии от други страни били помолени да изоставен залата.
Точно в нула часа Хрушчов се качил на подиума да приказва пред 1400-е руски делегати.
Твърди се, че речта му провокирала шок у всички присъстващи.
Според американския публицист, който първи популяризира новината на Запад, речта траяла четири часа и в нея Хрушчов описал в детайли ужасните закононарушения на Сталин - индивидът, боготворен от милиони комунисти по света.
Според общоизвестни клюки Хрушчов обвинил Сталин в избиването на милиони хора. Някои шушукат, че доста делегати плачели, до момента в който слушали речта, и скубели косите си; имало припаднали, имало инфаркти, а след тази нощ най-малко двама се самоубили.
Но в руските медии не е оповестена и дума от разкритията на Хрушчов. Из Москва се носят клюки, елементи от речта се четат при затворени порти от членовете на висшите партийни органи. Но цялостният текст се пази, като че ли е държавна загадка.
Любопитен факт са изказванията, че Централно разузнавателно управление на САЩ предложило премия от 1 млн. $ за текста на речта, напомня dariknews.bg. Смятало се, че публикуването на текста в разгара на Студената война сред Запада и Съветския блок можело да докара до политически разтърсвания измежду комунистическите страни и да провокира небивала рецесия.
Стотици милиони комунисти във и отвън Русия сляпо боготворели Сталин.
Изобличаването на неговите закононарушения можело да унищожи вярата им и вероятно да докара даже до раздробяване на Съветския съюз. Но всички старания да се доберат до речта се оказват напразни и тя си остава мистерия.
В речта си Хрушчов осъжда култа към личността на индивида, възвеличаван като „ Слънцето на народите”. Разкрива насилственото изселване на цели етнически групи в Съветския съюз, довело до безчет жертви; споделя за „ огромните чистки” (1936-1937), когато милион и половина комунисти са задържани, а 680 000 от тях са екзекутирани. По заповед на Сталин от 1966-мата делегати на 17-ия конгрес на партията са екзекутирани 848 души, същото е сторил и с 98 от 138-те кандидат-членове на Централния комитет.
Хрушчов споделя и за по този начин наречения Лекарски скрит план - подправени обвинявания против няколко еврейски лекари, които сякаш създали скрит план да убият Сталин и други руски водачи.
Докладът на Хрушчов тогава и още дълги години по-късно е възприеман (повече на Изток, в сравнение с Запад) като въплъщение на силата на самокритиката (едно от символните дейности на системата, целящо да ѝ обезпечи ‛вечната младост‛ на обновлението), като акт на възобновяване на ‛ленинските правила на вътрешнопартиен живот‛ и като начало на либерален следсталинов стадий в развиването на социализма, напомня в. " Култура ".
Цяло едно потомство е израснало без да познава различен водач.
Няколко генерации израстват в ужаса на непрекъснатите му репресии, погубили милиони. Личният му автограф стои под 357 листата за разстрел.
Особено след успеха във Втората международна война името на Сталин придобива съвсем митични размери и въздействието му се простира от маоистки Китай през руските спътници в окупираната от Червената войска Източна Европа и компартиите в Западна Европа до левицата в Съединени американски щати и Латинска Америка.
Тялото на вожда е балсамирано и квалифицирано да бъде сложено до това на Владимир Ленин в мавзолея на Червения площад. Преди това то ще бъде изложено в Колонната зала в Дома на препоръките в столицата. Всички флагове са спуснати на половина и с добавена траурна лента, по улиците афишите за спектакли и филми за облепени с бяла хартия.
Тялото на Сталин е положено в мавзолея, където престоява до 31 октомври 1961 година Тогава по заповед на Хрушчов то скрито е изнесено и препогребано през нощта пред кремълската стена. В записки на участници се споделя, че водачът на партията и страната наредил да се отреже от униформата звездата Герой на Съветския съюз, копчетата и пагоните от мундира. Войниците обаче отхвърлят да отрежат пагоните на някогашния главнокомандващ.
Макар десталинизацията към този момент да е в ход,
Хрушчов толкоз се страхувал от митинги, че Червеният площад дни преди този момент е затворен под претекст, че се репетира за парада на 7 ноември, а по време на самата акция в двата края на площада са ситуирани въоръжени роти.
Никита Сергеевич Хрушчов (1894-1971) е руски политик, началник на Съюз на съветските социалистически републики след гибелта на Йосиф Сталин.
В ранна възраст той е пастир, а по-късно едвам 14-годишен работи като монтьор в заводите и мините на Донбас от 1908 година, по-късно е участник в Гражданската война (1918-1920 г.). През 1929 година Хрушчов постъпва и следва до 1931 година в Московската промишлена академия и я напуща, с цел да работи в московския партиен уред (1931–1935 г.).
През 1934 година Никита Хрушчов става член на Централния комитет на партията, а от 1938 до 1947 година е първи секретар на Централния комитет на Украинската болшевишка партия.
По време на Втората международна война Хрушчов е партиен комисар на фронта и доближава до военното звание генерал-лейтенант през 1943 година След войната Хрушчов е определен за секретар на Централния комитет на ВКБ от декември 1949 година и по едно и също време в интервала 1949 -1953 година е Първи секретар на Московския комитет (МК) на партията. Като върховен партиен функционер има отношение към организацията и провеждането на всеобщите репресии против партийни, държавни и военни функционери в навечерието на Втората международна война и след нея.
През март 1953 година Хрушчов е освободен от отговорностите си като Първи секретар на МК на партията.
След гибелта на Сталин Никита Хрушчов е определен за Първи секретар на Комунистическата партия на Съветския съюз от 1953 до 1964 и Председател на Съвета на министрите на Съюз на съветските социалистически републики от 1958 до 1964. През 1959 година получава Ленинска премия за мир.
Никита Хрушчов е свален от служба и е пенсиониран по решение на Октомврийския пленум на Централен комитет на Комунистическа партия на Съветския съюз през 1964 година Умира в Москва на 11 септември 1971 година. Погребан е на Новодевичевото гробище в Москва без държавни церемонии.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ