Честито Рождество Христово!
На 25 декември целият християнски свят празнува един от най-големите църковни празници – Рождество Христово или Коледа. Този свят ден в християнската вяра и просвета се свързва рождението на Исус Христос.
Според религиозните вярвания точно идването на Христос на земята дава началото на една нова епоха в историята на човечеството. В нощта на Рождество почитта си към младенеца посочили и трима източни мъдреци, които били привлечени от една изгряла на небето звезда, която светела по-силно и по-ярко от всички други.
Според Евангелието Христос се ражда в пещера в град Витлеем, провинция Юдея. В момента на Рождеството в небето пламва невероятна светлина и ангел възвестява, че на света е пристигнал Спасителят. Витлеемските пастири са първите хора, които се покланят на Бога-Син. Почитат го и трима източни царе, доведени на мястото от изгрялата над небето звезда. Следвайки обичаите на времето, царете подаряват злато, ливан и смирна.
Според множеството историци първото празнуване на Рождество Христово се е състояло в Рим през 336 година сл. Хр. Наименованието Коледа идва от римските празници Календи, отдадени на зимното слънцестоене (от думата " календе " ).
Именно тези събития дават началото на празника, който през днешния ден назоваваме Коледа. В България той стартира още на предната вечер – Бъдни вечер. По улиците потеглят коледари, които тропат по вратите на къщите и пеят „ Бог се роди, Коледо “.
Рождество Христово е един от 20-те църковни празници в България. Отбелязва се на 25 декември (по григорианския и новоюлианския календар), на 6 януари от арменската черква и на 7 януари (по юлианския календар). Празникът се свързва с замяна на дарове в фамилията, както и с дарове от Дядо Коледа и други митични персонажи.
През ХХ век българите прибавят към коледната обредност още един детайл, привнесен от Западна Европа - сияещата елха. Христос идва на земята, с цел да освети хората и тяхното царство. С идването си той донася парченце от светостта на небесния мир - красивото, отрупано с плод Райско дърво. Затова елхата се отрупва с фигурки на ангелчета, Дядо Коледа, гирлянди, топчици, свещички, символизиращи Христовата същина (светлината, знанието, чистотата, истината).
Народната традиция е обвързвана с обичая коледуване. Основни участници са момци в предженитбена възраст. Облечените празнично коледари са с накичени с китки калпаци, а в ръцете си носят " шарени тояги ". Времето за коледуване е строго несъмнено от традицията - от среднощ до изгрев-слънце на Коледа. В националните показа тогава се появяват караконджоли, вампири, таласъми и други свръхестествени същества. Коледарите със своите песни имат силата да ги прогонят.
На Рождество Христово свършват постите и обядът е благословен и доста богат, предава Дарик. На него наложително се сервира баница с най-различни плънки - месо, зеле, гъби, праз, тиква и други Основните ястия през този и идващите са приготвени от свинско месо. На трапезата се поставя пита, баница, пача, печен дроб, пастърма със зеле, свинско с праз, печена кокошка.
Според религиозните вярвания точно идването на Христос на земята дава началото на една нова епоха в историята на човечеството. В нощта на Рождество почитта си към младенеца посочили и трима източни мъдреци, които били привлечени от една изгряла на небето звезда, която светела по-силно и по-ярко от всички други.
Според Евангелието Христос се ражда в пещера в град Витлеем, провинция Юдея. В момента на Рождеството в небето пламва невероятна светлина и ангел възвестява, че на света е пристигнал Спасителят. Витлеемските пастири са първите хора, които се покланят на Бога-Син. Почитат го и трима източни царе, доведени на мястото от изгрялата над небето звезда. Следвайки обичаите на времето, царете подаряват злато, ливан и смирна.
Според множеството историци първото празнуване на Рождество Христово се е състояло в Рим през 336 година сл. Хр. Наименованието Коледа идва от римските празници Календи, отдадени на зимното слънцестоене (от думата " календе " ).
Именно тези събития дават началото на празника, който през днешния ден назоваваме Коледа. В България той стартира още на предната вечер – Бъдни вечер. По улиците потеглят коледари, които тропат по вратите на къщите и пеят „ Бог се роди, Коледо “.
Рождество Христово е един от 20-те църковни празници в България. Отбелязва се на 25 декември (по григорианския и новоюлианския календар), на 6 януари от арменската черква и на 7 януари (по юлианския календар). Празникът се свързва с замяна на дарове в фамилията, както и с дарове от Дядо Коледа и други митични персонажи.
През ХХ век българите прибавят към коледната обредност още един детайл, привнесен от Западна Европа - сияещата елха. Христос идва на земята, с цел да освети хората и тяхното царство. С идването си той донася парченце от светостта на небесния мир - красивото, отрупано с плод Райско дърво. Затова елхата се отрупва с фигурки на ангелчета, Дядо Коледа, гирлянди, топчици, свещички, символизиращи Христовата същина (светлината, знанието, чистотата, истината).
Народната традиция е обвързвана с обичая коледуване. Основни участници са момци в предженитбена възраст. Облечените празнично коледари са с накичени с китки калпаци, а в ръцете си носят " шарени тояги ". Времето за коледуване е строго несъмнено от традицията - от среднощ до изгрев-слънце на Коледа. В националните показа тогава се появяват караконджоли, вампири, таласъми и други свръхестествени същества. Коледарите със своите песни имат силата да ги прогонят.
На Рождество Христово свършват постите и обядът е благословен и доста богат, предава Дарик. На него наложително се сервира баница с най-различни плънки - месо, зеле, гъби, праз, тиква и други Основните ястия през този и идващите са приготвени от свинско месо. На трапезата се поставя пита, баница, пача, печен дроб, пастърма със зеле, свинско с праз, печена кокошка.
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ