25 август 1886 г. България остава без държавен глава
На 25 август 1886 година България остава без държавен глава. Княз Александър I абдикира от престола.
След контрапреврата, проведен от Стефан Стамболов и подполковник Сава Муткуров, е образувано регентството и формирано краткотрайно държавно управление.
Отстраняването на княза провокира разединение в българската войска и обществото. Стефан Стамболов и неговите последователи връщат княза, само че той към този момент няма поддръжката на Русия и другите велики сили. Княз Александър І Батенберг умира на 17 ноември 1893 година в Грац, Австрия. Той е заровен в центъра на София в красиво направен дребен пантеон.
Княз Александър І Батенберг е първият български държател след освобождението от османско господство. Той е определен от Великото национално заседание на 17 април 1879 г с цялостно болшинство и отменяне на другите две кандидатури на Валдемар Датски и Хенрих Ройс.
Александър Батенберг е племенник на съветската императрица и кръщелник на царя-освободител Александър ІІ. Роден е на 05 април 1857 година във Верона, Италия. Син е на австрийския военачалник Александър декор Хесен Дармщат и полската графиня Юлия декор Хауке. Получава положително обучение в Дрезденското военно учебно заведение. Взема присъединяване в Руско-турската война 1877-1878 година
На 26 юни 1879 година в Търново княз Александър І поставя тържествена клетва пред Великото национално заседание. Великите сили удостоверяват избора и при започване на м. август султанът съгласно Берлинския контракт го утвърждава с ферман за княз на България.
Младият монарх е неудовлетворен от Търновската конституция, която лимитира правата му. Борбата сред либерали и консерватори основава неустановеност в страната. На 05 юни 1879 година Батенберг назначава първото държавно управление отпред с Тодор Бурмов, състоящо се единствено от консерватори. Парламентарните избори обаче печелят либералите.
Князът не желае да сформира демократично държавно управление. Разпуска националното заседание и назначава ново държавно управление от консерватори, отпред с митрополит Климент (Васил Друмев). Новите парламентарни избори са извоювани още веднъж от либералите. Сега князът отстъпва и на 24 март 1880 година назначава първото демократично държавно управление с министър-председател Драган Цанков.
Противоречията на княза с либералите се задълбочават и стават непреодолими, когато отпред на държавното управление застава Петко Каравелов (28 ноември 1880 г.).
На 27 април 1881 година князът, благодарение на военния министър Казимир Ернрот, прави държавен прелом, като уволнява държавното управление и разпуска Народното събрание. На 11 май афишира своите претенции: компетенции за 7-годишен период, създаване на нови държавни институции и изменение на конституцията след приключването на периода.
Пълномощията са гласувани на 01 юли 1881 година от Великото национално заседание. Но скоро страната изпада в нова вътрешна рецесия заради спора сред българи и руси в ръководството. На 23 юни 1882 година изпълнителната власт е поета от ген. Леонид Соболев, изпратен от съветското държавно управление.
В началото на 1883 година консерваторите минават в съпротива. На 6 септември 1883 година Търновската конституция е възобновена и се поставя завършек на пълномощията. Тези дейности на княза обаче го трансформират в нежелано лице за Русия, защото лимитират въздействието ѝ в България.
Съединението на 6 септември 1885 година е провъзгласено в негово име. Той се трансформира в основна фигура и става ”княз на Северна и Южна България ”, като влиза триумфално в Пловдив.
България търси интернационално самопризнание на Съединението. Позицията на Александър ІІІ е за ”Съединение, само че без Ботенберг ”. Англия импровизирано поддържа Съединението, само че Австро-Унгария подтиква Сърбия към нахлуване на България.
Княз Александър І Батенберг се демонстрира като първият главнокомандващ в новата българска история. Сръбско-българската война от 1885 година приключва с победа и почтена отбрана на Съединението.
След контрапреврата, проведен от Стефан Стамболов и подполковник Сава Муткуров, е образувано регентството и формирано краткотрайно държавно управление.
Отстраняването на княза провокира разединение в българската войска и обществото. Стефан Стамболов и неговите последователи връщат княза, само че той към този момент няма поддръжката на Русия и другите велики сили. Княз Александър І Батенберг умира на 17 ноември 1893 година в Грац, Австрия. Той е заровен в центъра на София в красиво направен дребен пантеон.
Княз Александър І Батенберг е първият български държател след освобождението от османско господство. Той е определен от Великото национално заседание на 17 април 1879 г с цялостно болшинство и отменяне на другите две кандидатури на Валдемар Датски и Хенрих Ройс.
Александър Батенберг е племенник на съветската императрица и кръщелник на царя-освободител Александър ІІ. Роден е на 05 април 1857 година във Верона, Италия. Син е на австрийския военачалник Александър декор Хесен Дармщат и полската графиня Юлия декор Хауке. Получава положително обучение в Дрезденското военно учебно заведение. Взема присъединяване в Руско-турската война 1877-1878 година
На 26 юни 1879 година в Търново княз Александър І поставя тържествена клетва пред Великото национално заседание. Великите сили удостоверяват избора и при започване на м. август султанът съгласно Берлинския контракт го утвърждава с ферман за княз на България.
Младият монарх е неудовлетворен от Търновската конституция, която лимитира правата му. Борбата сред либерали и консерватори основава неустановеност в страната. На 05 юни 1879 година Батенберг назначава първото държавно управление отпред с Тодор Бурмов, състоящо се единствено от консерватори. Парламентарните избори обаче печелят либералите.
Князът не желае да сформира демократично държавно управление. Разпуска националното заседание и назначава ново държавно управление от консерватори, отпред с митрополит Климент (Васил Друмев). Новите парламентарни избори са извоювани още веднъж от либералите. Сега князът отстъпва и на 24 март 1880 година назначава първото демократично държавно управление с министър-председател Драган Цанков.
Противоречията на княза с либералите се задълбочават и стават непреодолими, когато отпред на държавното управление застава Петко Каравелов (28 ноември 1880 г.).
На 27 април 1881 година князът, благодарение на военния министър Казимир Ернрот, прави държавен прелом, като уволнява държавното управление и разпуска Народното събрание. На 11 май афишира своите претенции: компетенции за 7-годишен период, създаване на нови държавни институции и изменение на конституцията след приключването на периода.
Пълномощията са гласувани на 01 юли 1881 година от Великото национално заседание. Но скоро страната изпада в нова вътрешна рецесия заради спора сред българи и руси в ръководството. На 23 юни 1882 година изпълнителната власт е поета от ген. Леонид Соболев, изпратен от съветското държавно управление.
В началото на 1883 година консерваторите минават в съпротива. На 6 септември 1883 година Търновската конституция е възобновена и се поставя завършек на пълномощията. Тези дейности на княза обаче го трансформират в нежелано лице за Русия, защото лимитират въздействието ѝ в България.
Съединението на 6 септември 1885 година е провъзгласено в негово име. Той се трансформира в основна фигура и става ”княз на Северна и Южна България ”, като влиза триумфално в Пловдив.
България търси интернационално самопризнание на Съединението. Позицията на Александър ІІІ е за ”Съединение, само че без Ботенберг ”. Англия импровизирано поддържа Съединението, само че Австро-Унгария подтиква Сърбия към нахлуване на България.
Княз Александър І Батенберг се демонстрира като първият главнокомандващ в новата българска история. Сръбско-българската война от 1885 година приключва с победа и почтена отбрана на Съединението.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ