На 25 април 1995 г. в София е застрелян основателят

На 25 април 1995 година в София е убит създателят на силовата формация ВИС – Васил Илиев. Изминаха 30 години от това знаково за престъпната история на България нападение, само че причинителите и поръчителите на убийството и до през днешния ден остават незнайни.
Годишнина, белязана с безмълвие
През миналия уикенд в Кюстендил бе маркирана годишнината от гибелта на Илиев. На панихидата, проведена от фамилията му – майка му Венка и сестра му Мариана – участваха едвам десетина души. Това контрастира мощно с грандиозното заравяне от 1995 година, когато към 15 000 души изпратиха Васил Илиев в последния му път. Сред тях бяха политици, спортисти и хора от шоубизнеса.
Неразкрито закононарушение
Разследването на убийството бе прекъснато още в края на 90-те години. Времето заличи така и така оскъдните доказателства, а съществува възможност забърканите да не са сред живите. Официално пояснение или правосъден развой по случая по този начин и не последва.
Последният ден на Васил Илиев
На 25 април 1995 година, малко след 21:00 ч., Илиев е погубен, до момента в който пътува с новия си автомобил – сребрист Mercedes 600 SL. Колата е записана в същия ден и е подарък за 30-ия му рожден ден. По време на нападението той пътува самичък, а зад него, в обособен автомобил, го следват тримата му охранители. Те не реагират на стрелбата и единствено откриват гибелта му.

Стрелците – най-малко двама – откриват огън с автоматизирано оръжие от близка отдалеченост. Илиев е улучен от три патрона – два в главата и един в рамото. Колата се удря в ограда, а той умира на място.
Политически и под земята декор
Преди гибелта си Илиев е провел среща с представител на Българска социалистическа партия. Според неофициални данни тематиката е била поддръжка за партията в подмяна на надзор върху контрабандни канали. През този интервал връзките сред ВИС и конкурентната формация СИК са изключително напрегнати – битката за въздействие и запаси ескалира.

Няколко дни след покушението е намерено едно от оръжията – хърватски картечен револвер „ Заги “, изхвърлен покрай мястото на стрелбата. Това насочва криминалистите към версията за сръбски или хърватски наемници, свързани с контрабандни канали и ползи в района. Връзка с тогавашния силов водач Милчо Бонев – Бай Миле – също е обсъждана от проверяващите.
Опит за отговори от Ванга
След покушението близки до Васил Илиев търсят отговори освен от Министерство на вътрешните работи, само че и отвън институциите. По самодейност на Емил Кюлев и Георги Илиев, делегация от ВИС посещава петричката пророчица Ванга, носейки лист с имена на обвинени.

Противно на упованията, Ванга отхвърля да уточни виновници или да даде съответна информация. Вместо това насочва предизвестие към Жоро Илиев, като споделя:
„ Брат ти не се опази от приятели… Сега внимавай ти! И на теб ти крият шапката. “
Тя приключва с фразата: „ Кръв с отплата не се отмива. “
Последици и последователност
След гибелта на Васил Илиев, неговият брат Георги Илиев поема управлението на ВИС. Първоначално считан за несъответствуващ водач, той съумява освен да стабилизира организацията, само че и да разшири въздействието ѝ. Георги Илиев оглавява групировката в продължение на 10 години, до личното си ликвидиране през 2005 година
Наследство и безмълвие
Смъртта на Васил Илиев бележи началото на нов стадий в незаконния свят на България – време на жестоки битки за превъзходство. Въпреки многото клюки и версии, нито едно от тях не води до съответни обвинявания. Дори опити на близки на Илиев да получат отговори посредством известни ясновидци, в това число Ванга, остават без резултат.

Тридесет години по-късно Васил Илиев остава знак на една ера – мрачна, наситена със мощ, боязън и недостижимост. Неговата гибел продължава да бъде неразкрита мистерия от най-бурните години на прехода.