Руснаци и американци – братя по оръжие на река Елба
На 25 април 1945 година в покрайнините на немския град Торгау, на брега на река Елба, се срещнали съдружниците на антихитлеристката коалиция – въоръжените сили на Съюз на съветските социалистически републики и Съединени американски щати. Това събитие имало както стратегическо военно, по този начин и огромно политическо значение. От този миг Германия била разграничена на две елементи и това нейно положение траяло 45 години до обединяването им през 1990 година
Но тогава, през април 1945-та, когато оставали единствено няколко дни до края на най-жестоката война през ХХ век, бойците и офицерите от съюзническите армии не мислели за тактика и политика. Изпълвали ги наслада и горделивост: те, бойци от разнообразни нации, разнообразни страни и с политически възгледи, се оказали в положение да победят подобен заплашителен зложелател като немския фашизъм. Несъмнено армиите, напредващи една против друга, очаквали тази среща и се подготвяли за нея. И руските, и американските войски получили подробни инструкции от командванията си по какъв начин да постъпват при положение на неочаквана среща. Никой не знаел мястото и часа, когато тя щяла да се случи.
Затова в частите на американската войска била публикувана листовка, която описвала униформите, навиците и държанието на руснаците. Книжката се наричала „ Нашият съдружник – Червената войска “. Тя била и с много многочислени илюстрации, най-много на военната символика на Съюз на съветските социалистически републики, силуети на руска бойна техника и т. н.
Изданието цитирало и най-често срещаните съветски изрази в британска транскрипция, подобаващи за такива условия.
Например при среща с съветските патрули, при команда „ Стой! Кто идет? “, трябвало да се каже следното: „ Ya-a-mee-ree-kahn-skee bo-yetc “. Възпроизвеждали се и други изречения.
В брошурата имало също по този начин и доста илюстрации, които изобразявали униформата и знаците върху петлиците и пагоните на бойците и офицерите от разнообразни елементи на Червената войска. Отделно били разказани казаците, които за американците били същинска екзотика – съгласно тях те наложително трябвало да са в бурки (специфичните казашки наметала) и с високи кожени шапки-папахи. Също по този начин, по всяка възможност, със сабя.
Брошурата съдържала доста забавни (според американците) обстоятелства за руските бойци. Били разказани кулинарни привички и желания на руснаците, други битови елементи. Някои от тях са много смешни за съветския четец, само че в общи линии брошурата е написана благожелателно и с почитание към руските бойци.
Ето фрагмент от този исторически документ: „ Не забравяйте, че това са хората, които стопираха германците наоколо до Москва и в Сталинград, че са минали 2000 благи из Европа. Ако можехте да видите пътя им, щяхте да разберете цената, платена от Червената войска “.
Съветските войски също били надлежно инструктирани.
Въобще, на военнослужещите от двете страни се предписвало да се държат най-коректно и другарски, макар че последният израз бил непотребен.
При срещата елементарните бойци, както съветски, по този начин и американски били не просто другари, а общували като същински приятели по оръжие, каквито били в реалност.
Може би е имало няколко срещи, почти едновременно. Но най-известната и най-подробно описаната се състояла на 25 април 1945 година върху моста над река Елба, където лейтенантът от армията на Съединени американски щати Уилям Робъртсън и лейтенантът от Червената войска Александър Силвашко се срещнали и ръкували.
Снимките от това здрависване били отпечатани във вестниците по целия свят.
