Преди 234 г. на площада „Грев“ в Париж е извършена първата екзекуция с гилотина
На 25 април 1792 година на площада „ Грев “ в Париж е осъществена първата екзекуция с гилотина. Нейната „ премиера “ бележи повратна точка в историята на правораздаването. Първата жертва е наказаният Никола Жак Пелетие, бандит, нападнал пасажер с нож.
Машината е въведена по предложение на доктор Жозеф Игнас Гилотен. Целта му била да размени мъчителните способи (като разтягане на колело или обесване) с бързо и „ демократично “ наказване, еднообразно за всички обществени съсловия.
Парадоксално, при първото осъществяване хората останали разочаровани. Екзекуцията станала толкоз бързо, че феновете, привикнали с дълги зрелища, почнали да скандират: „ Върнете ни дървените бесилки! “.
Списъкът на известните персони, екзекутирани с гилотина, е дълъг, защото по време на Френската гражданска война тя се трансформира в главен инструмент за наказване на политически съперници, аристократи и даже на самите революционери.
Сред най-популярните фигури, лишени от глава, са кралските особи Луи XVI (1793 г.) - последният френски крал преди Революцията, наказан за държавна измяна; Мария Антоанета (1793 г.) - съъпругата на Луи XVI, екзекутирана девет месеца след него; Луи-Филип II Орлеански (Филип Егалите) - братовчед на краля, който гласоподава за неговата гибел, само че по-късно самичък става жертва на гилотината. Сред обезглавените да революционните водачи Максимилиан Робеспиер (1794 г.) - лицето на „ Големия гнет “, който в последна сметка самичък е изпратен на ешафода след преврата от 9-ти термидор; Жорж Дантон (1794 г.) - един от най-влиятелните оратори и водачи на Революцията, екзекутиран по заповед на Робеспиер поради апели за сдържаност, Луи Антоан дьо Сен Жуст (1794 г.) - непосредствен съдружник на Робеспиер, прочут като „ Архангела на терора “; Камий Демулен (1794 г.) - публицист и бунтовник, екзекутиран дружно с Дантон.
Интелектуалци и учени също намират гибелта си с новата злокобна машина. Сред тях са Антоан Лавоазие (1794 г.) - „ Бащата на актуалната химия “, екзекутиран поради ролята си на събирач на налози (генерален откупчик); Андре Шение (1794 г.) - стихотворец, екзекутиран единствено три дни преди рухването на Робеспиер; Олимп дьо Гуж (1793 г.) - създател на „ Декларация за правата на дамата и гражданката “ и герой за правата на дамите.
Други исторически персони, завършили живота си на гилотината, са Шарлот Корде (1793 г.) - килърката на революционера Жан-Пол Марат,; Мадам дю Бари (1793 г.) - последната публична държанка на Луи XV.
Последният човек, екзекутиран с гилотина във Франция (и въобще в Европа), е Хамид Джандуби през 1977 година. Смъртното наказване в страната е публично анулирано през 1981 година.
Често срещан мит е, че доктор Жозеф-Игнас Гилотен е екзекутиран със своето създание - той умира от естествена гибел на 75-годишна възраст през 1814 година в Париж в резултат на зараза (карбункул) на рамото.
Митът евентуално се дължи на съвпадане на имената. По време на Големия гнет е екзекутиран различен доктор на име Ж. М. В. Гилотен (от Лион), който няма роднинска връзка с него.
Самият лекар в действителност не е изобретил машината (тя е проектирана от Антоан Луи), а единствено е предложил потреблението ѝ като по-хуманна и идентична за всички съсловия опция на мъчителните способи за екзекуция. Той персонално е бил съперник на смъртното наказване и до края на живота си е съжалявал, че името му е останало обвързвано с този инструмент на гибелта.
След гибелта му фамилията му е било толкоз обременено от асоциацията с машината, че даже е подало публична молба до френското държавно управление тя да бъде преименувана. След като им е отказано, те вземат решение да сменят личната си фамилия.
