„Образование и изкуствен интелект“ – публична лекция привлече над 200 участници в Лесотехническия университет
На 25.03.2025 година в Лесотехническия университет се организира обществена лекция на тематика „ Образование и изкуствен интелект (ИИ) “, изнесена от доцент доктор Мариана Тодорова, член на експертната група за общоприет изкуствен интелект (AGI) към Съвета на президентите на Организация на обединените нации и български представител в Междуправителствената група на ЮНЕСКО за етични рамки на изкуствения разсъдък.
Заради засиления интерес се наложи да се смени огромна зала с аулата на университета, с цел да събере всички заинтригувани участници, които бяха към 200 души.
Доц. Тодорова акцентира, че „ изкуственият разсъдък от ден на ден трансформира метода, по който учим, преподаваме и развиваме просвета “, като загатна приложения като персонализирано образование, автоматизирано оценяване и основаване на интелигентни образователни помощници. Тя подчертава и на въздействието на ИИ върху науката и научните изявления.
Ректорът на Лесотехническия университет, доцент доктор Христо Михайлов, разяснява лекцията като „ съдържателна, стилна и забавен “ и изрази своето удовлетворение, че се е получила диалогова форма на връзка, в сравнение с едностранно ревю.
Лекцията провокира оживена полемика, в която се разгледаха и приложенията на изкуствения разсъдък в областите, като ландшафтната архитектура, ветеринарната медицина, агрономство, ръководството на горските запаси, производството на мебели и други. „ Във ветеринарната медицина изкуственият разсъдък се употребява необятно, защото животните се оборудват със датчици, които наблюдават параметри като сърдечен темп и кръвно налягане, сходно на човешките “, беше един от аспектите, които засегна доцент Тодорова.
Също по този начин беше подчертана ролята на ИИ в опазването на природата и ръководството на горските масиви. Чрез разбор на химически структури и данни, ИИ може да предсказва и програмира болести измежду дивите животни и горските екосистеми. „ Дроновете, оборудвани с ИИ, играят основна роля в мониторинга на горските масиви, като разпознават болести и проучват положението на дърветата. ИИ предлага и оптимални способи за рязане на дървен материал, като минимизира загубите и фирата, и в същото време прави оценка положението на дървото – дали е уместно за сушене или произвеждане на хартия. Освен това, ИИ предлага хиляди разновидности за по-ефективно произвеждане на хартия и други дървени артикули, като усъвършенства процесите и понижава отпадъците. Това прави технологиите на ИИ незаместим инструмент както за опазването на природата, по този начин и за устойчивото ръководство на горските запаси. “
Събитието се очерта като идеалния конгрес за продан на хрумвания и опит, подчертаващ значимостта на изкуствения разсъдък за бъдещето на образованието и неговото приложение в разнообразни области.
Заради засиления интерес се наложи да се смени огромна зала с аулата на университета, с цел да събере всички заинтригувани участници, които бяха към 200 души.
Доц. Тодорова акцентира, че „ изкуственият разсъдък от ден на ден трансформира метода, по който учим, преподаваме и развиваме просвета “, като загатна приложения като персонализирано образование, автоматизирано оценяване и основаване на интелигентни образователни помощници. Тя подчертава и на въздействието на ИИ върху науката и научните изявления.
Ректорът на Лесотехническия университет, доцент доктор Христо Михайлов, разяснява лекцията като „ съдържателна, стилна и забавен “ и изрази своето удовлетворение, че се е получила диалогова форма на връзка, в сравнение с едностранно ревю.
Лекцията провокира оживена полемика, в която се разгледаха и приложенията на изкуствения разсъдък в областите, като ландшафтната архитектура, ветеринарната медицина, агрономство, ръководството на горските запаси, производството на мебели и други. „ Във ветеринарната медицина изкуственият разсъдък се употребява необятно, защото животните се оборудват със датчици, които наблюдават параметри като сърдечен темп и кръвно налягане, сходно на човешките “, беше един от аспектите, които засегна доцент Тодорова.
Също по този начин беше подчертана ролята на ИИ в опазването на природата и ръководството на горските масиви. Чрез разбор на химически структури и данни, ИИ може да предсказва и програмира болести измежду дивите животни и горските екосистеми. „ Дроновете, оборудвани с ИИ, играят основна роля в мониторинга на горските масиви, като разпознават болести и проучват положението на дърветата. ИИ предлага и оптимални способи за рязане на дървен материал, като минимизира загубите и фирата, и в същото време прави оценка положението на дървото – дали е уместно за сушене или произвеждане на хартия. Освен това, ИИ предлага хиляди разновидности за по-ефективно произвеждане на хартия и други дървени артикули, като усъвършенства процесите и понижава отпадъците. Това прави технологиите на ИИ незаместим инструмент както за опазването на природата, по този начин и за устойчивото ръководство на горските запаси. “
Събитието се очерта като идеалния конгрес за продан на хрумвания и опит, подчертаващ значимостта на изкуствения разсъдък за бъдещето на образованието и неговото приложение в разнообразни области.
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ