Еньовден – когато билките лекуват и небето прошепва желания
На 24 юни, в най-светлото утро на лятото, природата затаява мирис – тъй като идва Еньовден. Един от най-древните и тайнствени празници в българския календар, по-тих от Рождество, само че по-магичен от всяка приказка.
Това е денят, в който слънцето „ се обръща ” към зимата – първият знак, че времето постепенно ще тръгне назад. И точно тази повратност е уловена в националното поверие, че на Еньовден слънцето изгрява “игриво ”, къпе се във водата и преди да се издигне високо, “трепти ” – който го види, ще бъде здрав през годината.
Но най-важното – това е денят на билките.
Билките приказват... само че единствено рано заран
Народът има вяра, че всички треви и цветя на Еньовден имат чудодейна мощ, само че единствено в случай че бъдат набрани преди изгрев-слънце. В утрото на 24 юни по българските поля е цялостно с наведени гърбове и шепнещи дами – всяка търси своята билка, всяка има своя болежка за лечение, своя молитва, спотаена сред коренче мащерка и филиз риган.
Събират се 77 и половина билки – 77 за познатите заболявания и „ половин ” за тази, която още няма име. Вярата в лековитата им мощ е дълбока и излъчена от баба на внучка, от майка на щерка.
И не е инцидентно, че навръх този ден Църквата уважава и Св. Йоан Кръстител – светец, обвързван с вода, филтриране и духовна мощ.
Връзката със слънцето – кръгове и венци
На Еньовден се плетат венци – не просто красиви, а заредени със мощ. Най-често са от 7, 9 или 12 билки. През тях се минава за здраве, изключително децата и болните. Тези венци по-късно се закачат над вратата – да пазят дома от зло и болест през цялата година.
Момите хвърлят китки в менче с „ мълчана ” вода и гадаят за сватба. Децата берат трева с екстаз, а бабите мълвят безшумно заклинания, от тези, дето не се записват, а се помнят със сърцето.
Вярвания, които допират
Който се окъпе в утринната роса на Еньовден – ще бъде здрав.
Ако се изкъпеш в река, ще се пречистиш освен телесно, само че и душевно.
Ако видиш слънцето да „ трепне ” на изгрев – ще се сбъдне най-съкровеното ти предпочитание.
Ако си пожелаеш нещо, до момента в който откъсваш първата билка – ще се сбъдне.
Един ден, който връща корена
В свят, в който забравяме по какъв начин ухае липата и не разграничаваме жълт кантарион от невен, Еньовден ни връща към земята, към себе си. Поне за един ден ни припомня, че сме част от кръговрата, че лек има – и той пораства край пътя, в случай че се наведем да го забележим.
Това не е просто национален празник – това е противоположна връзка с природата, с тишината, с духа на баба ти, която ти споделяше да не стъпваш по босилека, тъй като е заветен.
Затова – събудете се по-рано на следващия ден. Излезте боси. Усетете росата. Погледнете слънцето. И повярвайте. Магията е още тук. Просто би трябвало да я намерите – измежду билките.
Това е денят, в който слънцето „ се обръща ” към зимата – първият знак, че времето постепенно ще тръгне назад. И точно тази повратност е уловена в националното поверие, че на Еньовден слънцето изгрява “игриво ”, къпе се във водата и преди да се издигне високо, “трепти ” – който го види, ще бъде здрав през годината.
Но най-важното – това е денят на билките.
Билките приказват... само че единствено рано заран
Народът има вяра, че всички треви и цветя на Еньовден имат чудодейна мощ, само че единствено в случай че бъдат набрани преди изгрев-слънце. В утрото на 24 юни по българските поля е цялостно с наведени гърбове и шепнещи дами – всяка търси своята билка, всяка има своя болежка за лечение, своя молитва, спотаена сред коренче мащерка и филиз риган.
Събират се 77 и половина билки – 77 за познатите заболявания и „ половин ” за тази, която още няма име. Вярата в лековитата им мощ е дълбока и излъчена от баба на внучка, от майка на щерка.
И не е инцидентно, че навръх този ден Църквата уважава и Св. Йоан Кръстител – светец, обвързван с вода, филтриране и духовна мощ.
Връзката със слънцето – кръгове и венци
На Еньовден се плетат венци – не просто красиви, а заредени със мощ. Най-често са от 7, 9 или 12 билки. През тях се минава за здраве, изключително децата и болните. Тези венци по-късно се закачат над вратата – да пазят дома от зло и болест през цялата година.
Момите хвърлят китки в менче с „ мълчана ” вода и гадаят за сватба. Децата берат трева с екстаз, а бабите мълвят безшумно заклинания, от тези, дето не се записват, а се помнят със сърцето.
Вярвания, които допират
Който се окъпе в утринната роса на Еньовден – ще бъде здрав.
Ако се изкъпеш в река, ще се пречистиш освен телесно, само че и душевно.
Ако видиш слънцето да „ трепне ” на изгрев – ще се сбъдне най-съкровеното ти предпочитание.
Ако си пожелаеш нещо, до момента в който откъсваш първата билка – ще се сбъдне.
Един ден, който връща корена
В свят, в който забравяме по какъв начин ухае липата и не разграничаваме жълт кантарион от невен, Еньовден ни връща към земята, към себе си. Поне за един ден ни припомня, че сме част от кръговрата, че лек има – и той пораства край пътя, в случай че се наведем да го забележим.
Това не е просто национален празник – това е противоположна връзка с природата, с тишината, с духа на баба ти, която ти споделяше да не стъпваш по босилека, тъй като е заветен.
Затова – събудете се по-рано на следващия ден. Излезте боси. Усетете росата. Погледнете слънцето. И повярвайте. Магията е още тук. Просто би трябвало да я намерите – измежду билките.
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ