Мездренчани честваха Еньовден в АК „Калето“
На 24 юни в АК „ Калето “ беше празнуван Еньовден. Старият славянски празник бе проведен от Община Мездра с присъединяване на възпитаници от клуб „ Приятели на „ Калето “ към ПГ „ Алеко Константинов “ – Анатоли Литков, Михаела Христова и Радослава Христова.
Грейнали в пъстротата на носиите, окичени с полски цветя, девойките показаха възстановка на присъщия за Еньовден хубав момински бит „ ладуване “. С него на Еньовден се гадае за здраве на хора и добитък, за шанс в женитбата. Рано на Еньовден, по роса, моми и невести са набрали всевъзможни билки – еньовка, метлица и кичат еньовски китки. Наричат при китенето цвете или клонче на всеки от къщата, стоката, либето и го привързват с червен конец. Когато китката е към този момент подготвена, всяка мома поставя белег в нея: пръстен, гривна пъстър конец. Така окичени, китките се потапят в бяло котле с „ мълчана вода “. Момите играят към котлето, отнасят го на „ скрито място “, където огън не се кладе или го оставят да нощува, „ на звездите “ под плодно дърво. На другата заран, още в ранни зори, още веднъж се събират към него, играят и пеят. Малко момиченце /Еньова булка/ вади китките една по една, събира пръстените, нанизва ги скритом зад тила си върху точилка, вади ги един по един, а остаряла жена назовава и напява пръстените:
-На стол да седи, перо да държи! /Учен ще е женихът/;
-Желта дюла презряла, единствено гледа де да капне /Стар ерген/;
-Сам си здравец на камък /Сирак/;
-Ясна звезда в небе! /Хубавец/;
-Златни гривни на постелка дрънкат /Златар/;
-Плетена къща с леща цялостна /Сиромах/.
Всяка мома с боязън се мъчи да разпознае в „ наречената китка “ своята. Наричанията не престават, до момента в който се свършат китките. Момите гребват с кратунка от котлето, отиват си в къщи, измиват лицето си с водата за красота и здраве и стартират да разгадават китката си. Ако има в нея изумено листо, това не вещае положително за този, на който е наречено. Ако ли пък листата са здрави и хубави – здраве и удача за всички.
Еньовските китки и венци се окачват на разнообразни места в къщата и се употребяват за лечение на хората. С тях съгласно националните вярвания се лекуват бездетни дами, прогонват се зли духове, вършат се вълшебства за обич и ненавист.
Еньовден е обичан летен празник, който разделя годината на две. Свързан е с лятното слънцестоене, когато денят е най-дълъг, а нощта най-къса. Вярвало се, че след него зимата потегля по своя дълъг път към хората. Сутринта на този ден се става рано, с цел да се види по какъв начин слънцето „ се обръща до три пъти “, а който успее да се „ изкъпе “ в росата – заболяванията ще бягат от него до идващия Еньовден. Смята се, че на този ден другите треви и билки имат най-голяма лечебна мощ, изключително по изгрев слънце. Набраните за заболяването билки би трябвало да са 77 и половина – за всички заболявания и за „ заболяването без име “. С тревите и цветята, набрани за празника, увиват огромен еньовски венец, през който се провират всички за здраве. Той също се резервира и се употребява за лечение.
Във възстановката на ритуала Ладуване /от „ Лада “ – славянската богиня на любовта и съпружеския живот/ в ролята на Еньовата младоженка се въплъти 5-годишната Цветомира. Традициите на празника бяха припомнени от Анатоли Литков. Етнографът Емилия Гарванска направи тълкувание на неразбираемите за науката тайнства на празника, „ изпълнен с вълшебен ритуали и девичи песни “. Тя акцентира, че в основата им е залегнал античният фетиш към водата и огъня.
На 24 юни църквата празнува рождението на Йоан Кръстител. Според християнската религия рождението на Св. Йоан е предсказано „ свише “. Родителите му Захарий и Елисавета, към този момент на напреднала възраст, получават новина, че ще добият наследник. Йоан се ражда няколко месеца преди Исус Христос, с цел да прокара пътя на неговото обучение измежду юдейския народ.
Еньовденският празник беше почетен от кмета на Община Мездра инж. Генади Събков.
На днешния ден в АК „ Калето “ се организира и заключителното литературно четене на създателите от клуб „ Христо Ботев “ – Мездра.
Грейнали в пъстротата на носиите, окичени с полски цветя, девойките показаха възстановка на присъщия за Еньовден хубав момински бит „ ладуване “. С него на Еньовден се гадае за здраве на хора и добитък, за шанс в женитбата. Рано на Еньовден, по роса, моми и невести са набрали всевъзможни билки – еньовка, метлица и кичат еньовски китки. Наричат при китенето цвете или клонче на всеки от къщата, стоката, либето и го привързват с червен конец. Когато китката е към този момент подготвена, всяка мома поставя белег в нея: пръстен, гривна пъстър конец. Така окичени, китките се потапят в бяло котле с „ мълчана вода “. Момите играят към котлето, отнасят го на „ скрито място “, където огън не се кладе или го оставят да нощува, „ на звездите “ под плодно дърво. На другата заран, още в ранни зори, още веднъж се събират към него, играят и пеят. Малко момиченце /Еньова булка/ вади китките една по една, събира пръстените, нанизва ги скритом зад тила си върху точилка, вади ги един по един, а остаряла жена назовава и напява пръстените:
-На стол да седи, перо да държи! /Учен ще е женихът/;
-Желта дюла презряла, единствено гледа де да капне /Стар ерген/;
-Сам си здравец на камък /Сирак/;
-Ясна звезда в небе! /Хубавец/;
-Златни гривни на постелка дрънкат /Златар/;
-Плетена къща с леща цялостна /Сиромах/.
Всяка мома с боязън се мъчи да разпознае в „ наречената китка “ своята. Наричанията не престават, до момента в който се свършат китките. Момите гребват с кратунка от котлето, отиват си в къщи, измиват лицето си с водата за красота и здраве и стартират да разгадават китката си. Ако има в нея изумено листо, това не вещае положително за този, на който е наречено. Ако ли пък листата са здрави и хубави – здраве и удача за всички.
Еньовските китки и венци се окачват на разнообразни места в къщата и се употребяват за лечение на хората. С тях съгласно националните вярвания се лекуват бездетни дами, прогонват се зли духове, вършат се вълшебства за обич и ненавист.
Еньовден е обичан летен празник, който разделя годината на две. Свързан е с лятното слънцестоене, когато денят е най-дълъг, а нощта най-къса. Вярвало се, че след него зимата потегля по своя дълъг път към хората. Сутринта на този ден се става рано, с цел да се види по какъв начин слънцето „ се обръща до три пъти “, а който успее да се „ изкъпе “ в росата – заболяванията ще бягат от него до идващия Еньовден. Смята се, че на този ден другите треви и билки имат най-голяма лечебна мощ, изключително по изгрев слънце. Набраните за заболяването билки би трябвало да са 77 и половина – за всички заболявания и за „ заболяването без име “. С тревите и цветята, набрани за празника, увиват огромен еньовски венец, през който се провират всички за здраве. Той също се резервира и се употребява за лечение.
Във възстановката на ритуала Ладуване /от „ Лада “ – славянската богиня на любовта и съпружеския живот/ в ролята на Еньовата младоженка се въплъти 5-годишната Цветомира. Традициите на празника бяха припомнени от Анатоли Литков. Етнографът Емилия Гарванска направи тълкувание на неразбираемите за науката тайнства на празника, „ изпълнен с вълшебен ритуали и девичи песни “. Тя акцентира, че в основата им е залегнал античният фетиш към водата и огъня.
На 24 юни църквата празнува рождението на Йоан Кръстител. Според християнската религия рождението на Св. Йоан е предсказано „ свише “. Родителите му Захарий и Елисавета, към този момент на напреднала възраст, получават новина, че ще добият наследник. Йоан се ражда няколко месеца преди Исус Христос, с цел да прокара пътя на неговото обучение измежду юдейския народ.
Еньовденският празник беше почетен от кмета на Община Мездра инж. Генади Събков.
На днешния ден в АК „ Калето “ се организира и заключителното литературно четене на създателите от клуб „ Христо Ботев “ – Мездра.
Източник: bulnews.bg
КОМЕНТАРИ