Еньовден – денят на св. Йоан Предтеча и лечебната сила на билките
На 24 юни църквата чества рождението на св. Йоан Предтеча и Кръстител Господен. В нашите празникът е прочут като Еньовден, а християнските обичаи се преплетени с езически традиции.
Смята се, че на този ден слънцето изгрява доста рано, изкъпано в " жива вода ", прекатурва се три пъти и се връща обратно. Казва се още, че " Еньо си наметнал кожуха да върви за сняг ", което загатва за далечното начало на зимата и за това, че Слънцето към този момент стартира, въпреки и постепенно, да слиза към хоризонта.
Според националните вярвания всички заболявания на Еньовден се къпят в " жива вода " и от изтърсените капки се образува росата, която е лековита. Преди изгрев слънце се берат полски цветя, от които се прави огромен венец, през който всички се провират за здраве, а цветята от венеца се пазят цяла година. Задължително се берат билки, защото през нощта против Еньовден те получават лечебна мощ.
Според преданията на всички балкански нации тази нощ е обитаема със самодиви и митични същества. Магьосници обикалят непознатите ниви и стада, с цел да привлекат плодородието в своята равнища, хамбар или кошара. Бродницата, наречена " мамница ", отивала в потайна доба в добра равнища, изтръгвала най-хубавите класове и ги отнасяла със себе си или прекосявала пътя на най-дойните стада. Ако някой успеел със скверни тайнства да забогатее като примами непознатото, неизбежно заплащал за злината си.
В Южна България е публикуван обичаят " Еньова буля ". В навечерието на празника всяка госпожица пуска китка в " мълчана вода ", покрива я с престилка и я оставя да пренощува до розов шубрак. Еньовата буля е невръстно момиченце, което гадае и назовава, до момента в който вади китките. Правят се предсказания освен за сватба, само че и за изобилие, здраве, благосъстояние.
Еньовчето е признакът на този празничен ден. Народът ни има вяра, че на Еньовден с него могат да се излекуват всевъзможни заболявания. Отварата му ускорява плодовитостта на добитъка и работи вълшебен целебно на бездетните.
Смята се, че на този ден слънцето изгрява доста рано, изкъпано в " жива вода ", прекатурва се три пъти и се връща обратно. Казва се още, че " Еньо си наметнал кожуха да върви за сняг ", което загатва за далечното начало на зимата и за това, че Слънцето към този момент стартира, въпреки и постепенно, да слиза към хоризонта.
Според националните вярвания всички заболявания на Еньовден се къпят в " жива вода " и от изтърсените капки се образува росата, която е лековита. Преди изгрев слънце се берат полски цветя, от които се прави огромен венец, през който всички се провират за здраве, а цветята от венеца се пазят цяла година. Задължително се берат билки, защото през нощта против Еньовден те получават лечебна мощ.
Според преданията на всички балкански нации тази нощ е обитаема със самодиви и митични същества. Магьосници обикалят непознатите ниви и стада, с цел да привлекат плодородието в своята равнища, хамбар или кошара. Бродницата, наречена " мамница ", отивала в потайна доба в добра равнища, изтръгвала най-хубавите класове и ги отнасяла със себе си или прекосявала пътя на най-дойните стада. Ако някой успеел със скверни тайнства да забогатее като примами непознатото, неизбежно заплащал за злината си.
В Южна България е публикуван обичаят " Еньова буля ". В навечерието на празника всяка госпожица пуска китка в " мълчана вода ", покрива я с престилка и я оставя да пренощува до розов шубрак. Еньовата буля е невръстно момиченце, което гадае и назовава, до момента в който вади китките. Правят се предсказания освен за сватба, само че и за изобилие, здраве, благосъстояние.
Еньовчето е признакът на този празничен ден. Народът ни има вяра, че на Еньовден с него могат да се излекуват всевъзможни заболявания. Отварата му ускорява плодовитостта на добитъка и работи вълшебен целебно на бездетните.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ