На 24 юни православната църква отбелязва раждането на Св. Йоан

На 24 юни православната черква отбелязва раждането на Св. Йоан Кръстител. Това сподели за " Фокус “ доктор Ваня Йорданова – етнолог в Регионален исторически музей " Стою Шишков “ – Смолян. " Този ден е именуван от българите Еньовден, Летен Ивановден или св. Иван Билобер. Мястото му в календара към лятното слънцестоене обуславя обвързваните с този ден вярвания, практики, поверия и показа. Според националните вярвания от този ден нататък слънцето стартира да умира, денят понижава и съгласно националната религия стартира далечното начало на зимата “, разясни доктор Йорданова.

Тя уточни, че на този ден слънцето играе, трепти и по тази причина рано заран моми и ергени излизат на поляни и с песни посрещат изгрева, гледат слънчевите лъчи и имат вяра, че ще бъдат здрави през цялата година. " Навсякъде в страната и в Родопите се има вяра, че на Еньовден тревите и билките получават огромна лечебна мощ, която обаче изчезва с изгрева на слънцето. На този ден е всеобщото събиране на билките и то преди изгрев слънце. За билки на Еньовден излизат млади и остарели основно дами и моми. От набраните цветя първо място заема еньовчето, което вършат еньовски китки и венци, вързани с червен конец. Преди изгрев слънце момите мият косите си с вода, в която е натопено еньовче, с цел да порастват те дълги. Еньовче по-късно се поставя и в раклите с облеклата, с цел да гонят молци “, изясни доктор Йорданова.

От набраните цветя и треви на всички места се вършат толкоз китки, колкото са членовете в фамилията. Наричат ги и оставят на открито под стрехата или на покрива. По това какво е положението на китката, на сутринта се гадае какво ще е здравето на този, за който е наречена тя. Ако тя е свежа, индивидът ще бъде здрав, а в случай че е увехнала го чакат болест и злощастие. Еньовденските китки се окачват на разнообразни места в дома и през годината и се употребяват за лек. С тях се кадят заболели или ги изкъпват с вода, в която са топили китките. С тревите и билките, които се берат на този ден се лекуват бездетни дами, прогонват се зли духове, вършат се вълшебства за обич и за ненавист, описа етнологът.

Д-р Йорданова акцентира, че в редица селища на Среднородопския край се среща и обичаят " напяване на китки “, който се извършва главно от моми. " Всяка от тях си подготвя китка, която пренощува под трендафил в една харкума с вода и рано сутринта на идващия ден, стара жена изважда китката напявайки и наричайки разнообразни благопожелания за момата, на която е принадлежала тя “, сподели още доктор Ваня Йорданова.