На 24 юни имен ден празнуват десетки лековити български имена
На 24 юни е Еньовден и всяка година честват
мъже с имена: Денислав, Деян, Диян, Енчо, Еньо, Йоан, Янаки, Яне, Яни, Янизар, Янимир, Янин, Янис, Янислав, Янко, Янчо
дами с имена: Биляна, Ивет, Ивета, Йоана, Деница, Деяна, Диана, Дияна, Яна, Янета, Янизара, Янимира,, Янина, Яниса, Янислава, Янита, Яница, Янка
Еньовден е християнски празник, отбелязван на 24 юни в чест на раждането на свети Йоан Кръстител.
Той е и един от значимите празници в българския национален календар, като има разнообразни локални наименования – Яневден (Софийско), Иванден (Струга), Ивъндън (Охрид), Иван Бильобер или Иван Брулню (Великотърновско).
Първоначално празникът е съвпадал с лятното слънцестоене, което е на 21/22 юни, по тази причина доста от поверията и обичаите са свързани с визиите за „ пътя на небесното величие “ (т.е. забележимите промени на разположението на облика на Слънцето на хоризонта) и култа към него (според езическите представи за божествата, с които се отъждествява). Основно място в обичаите заема фигурата на Свети Еньо.
На тази дата се чества в България, по отношение на слагането на нея, от източноправославната християнска черква, на празника Рождение на св. Йоан Кръстител (отбелязващ раждането на Йоан Кръстител – празнуван на нея и в доста други страни), смесен със остарелия, в процеса на акомодация към предхристиянските обичаи. Коренът на празника е обвързван със славянските фолклорни обичаи. Има доста точни съответствия в обичаите на всички славянски нации.
Според националните вярвания, нощта срещу Еньовден е извънредно подобаваща за така наречен „ грабене “ (крадене) и „ мамене “ (примамване) на плодородието от нивите и добитъка (пренасочването му от чужди – към свои), въпреки че ритуалът се прави и на Гергьовден. Съществува и вярване, че в нощта против Еньовден там, където има заровено имане, от земята излиза син пламък, който свети мощно.
Грижата за запазване на реколтата и страхът от естествените сили са породили още един обичай – възбраната да се жъне на Еньовден. Според поверието този ден е „ хаталия “, „ аталия “ (лош ден) и Свети Еньо ще порази с гръм нивата на оня, който не го е почел на празника му, а е отишъл да работи (да жъне).
Традиционно Еньовден е считан за предвестител на зимата – споделя се „ Еньо си наметнал кожуха да върви за сняг “. Вярва се, че сутринта на празника, когато изгрява, Слънцето „ трепти “, „ играе “ и който види това, ще бъде здрав през годината. Освен това съществува и вярване, че здравословното положение на индивида през годината може да се познае по сянката му (въз основа на дължината и разположението ѝ) тъкмо по изгрев – индивидът би трябвало да се обърне с лице към Слънцето и през рамо да следи сянката си. Ако се отразява цяла, индивидът ще бъде здрав през годината, в случай че се очертае наполовина – ще боледува. Вярва се, че на сутринта на празника, щом изгрее слънцето, която мома (неомъжвана млада жена) първа го види – ще има пари и от здраве няма да се отърве (ще се радва на положително здраве цялата година).
Ритуали, свързани с водата
Според поверията, от този ден продължителността на деня стартира да понижава (в реалност по този начин е от самия миг на лятното слънцестоене), а годината клони към зима. Митологичните показа за Слънцето сутринта на Еньовден са, че преди да поеме дългия си земен път (в тях то е живо свръхестествено създание, което обикаля около Земята или минава над нея и под нея и по този начин се случават денят и нощта), стопира да си почине, и окъпано в „ живата вода “, изгрява доста рано, с цел да се елементарни със света, който няма да види до следващата година (защото в действителност не е тъкмо едно, а Слънцата се сменят, в течение на годишните времена), а в нощта против празника водата става лековита. После се отърсва, и росата, която пада е с особена магическа мощ. Затова обичайно се предлага, преди изгрев, измиване в течаща вода или да се отъркалване в росата за здраве. За лекуване и гадаене, при залез слънце (на самия Еньовден) се взима от чист сладък извор „ мълчана вода “ (налята при пълна тишина, с цел да не се погуби от човешки глас магическата ѝ сила). Момите оставят китките си през нощта в мълчаната вода и на сутринта гадаят по тях кой ще е бъдещият им младоженец („ Ладуване “). През нощта против празника не трябва да се пие вода, нито да се налива, а в самия ден не се пере, с цел да не се поболее член на семейството.
Бране на билки
Смята се, че на Еньовден различните треви и билки имат най-голяма лечебна мощ, изключително на изгрев слънце. Затова е най-добре да се берат рано сутринта преди изгрева на Слънцето. Жените – баячки, магьосници, природолечителки, вървят сами и берат билки, с които след това лекуват и вършат вълшебства. Набраните за зимата билки би трябвало да бъдат „ 77 и половина “ – за всички болести и за, заболяването без име. Отначало се складират и изсушават, а на Свети Врач се разпределят, съгласно предназначението им.
мъже с имена: Денислав, Деян, Диян, Енчо, Еньо, Йоан, Янаки, Яне, Яни, Янизар, Янимир, Янин, Янис, Янислав, Янко, Янчо
дами с имена: Биляна, Ивет, Ивета, Йоана, Деница, Деяна, Диана, Дияна, Яна, Янета, Янизара, Янимира,, Янина, Яниса, Янислава, Янита, Яница, Янка
Еньовден е християнски празник, отбелязван на 24 юни в чест на раждането на свети Йоан Кръстител.
Той е и един от значимите празници в българския национален календар, като има разнообразни локални наименования – Яневден (Софийско), Иванден (Струга), Ивъндън (Охрид), Иван Бильобер или Иван Брулню (Великотърновско).
Първоначално празникът е съвпадал с лятното слънцестоене, което е на 21/22 юни, по тази причина доста от поверията и обичаите са свързани с визиите за „ пътя на небесното величие “ (т.е. забележимите промени на разположението на облика на Слънцето на хоризонта) и култа към него (според езическите представи за божествата, с които се отъждествява). Основно място в обичаите заема фигурата на Свети Еньо.
На тази дата се чества в България, по отношение на слагането на нея, от източноправославната християнска черква, на празника Рождение на св. Йоан Кръстител (отбелязващ раждането на Йоан Кръстител – празнуван на нея и в доста други страни), смесен със остарелия, в процеса на акомодация към предхристиянските обичаи. Коренът на празника е обвързван със славянските фолклорни обичаи. Има доста точни съответствия в обичаите на всички славянски нации.
Според националните вярвания, нощта срещу Еньовден е извънредно подобаваща за така наречен „ грабене “ (крадене) и „ мамене “ (примамване) на плодородието от нивите и добитъка (пренасочването му от чужди – към свои), въпреки че ритуалът се прави и на Гергьовден. Съществува и вярване, че в нощта против Еньовден там, където има заровено имане, от земята излиза син пламък, който свети мощно.
Грижата за запазване на реколтата и страхът от естествените сили са породили още един обичай – възбраната да се жъне на Еньовден. Според поверието този ден е „ хаталия “, „ аталия “ (лош ден) и Свети Еньо ще порази с гръм нивата на оня, който не го е почел на празника му, а е отишъл да работи (да жъне).
Традиционно Еньовден е считан за предвестител на зимата – споделя се „ Еньо си наметнал кожуха да върви за сняг “. Вярва се, че сутринта на празника, когато изгрява, Слънцето „ трепти “, „ играе “ и който види това, ще бъде здрав през годината. Освен това съществува и вярване, че здравословното положение на индивида през годината може да се познае по сянката му (въз основа на дължината и разположението ѝ) тъкмо по изгрев – индивидът би трябвало да се обърне с лице към Слънцето и през рамо да следи сянката си. Ако се отразява цяла, индивидът ще бъде здрав през годината, в случай че се очертае наполовина – ще боледува. Вярва се, че на сутринта на празника, щом изгрее слънцето, която мома (неомъжвана млада жена) първа го види – ще има пари и от здраве няма да се отърве (ще се радва на положително здраве цялата година).
Ритуали, свързани с водата
Според поверията, от този ден продължителността на деня стартира да понижава (в реалност по този начин е от самия миг на лятното слънцестоене), а годината клони към зима. Митологичните показа за Слънцето сутринта на Еньовден са, че преди да поеме дългия си земен път (в тях то е живо свръхестествено създание, което обикаля около Земята или минава над нея и под нея и по този начин се случават денят и нощта), стопира да си почине, и окъпано в „ живата вода “, изгрява доста рано, с цел да се елементарни със света, който няма да види до следващата година (защото в действителност не е тъкмо едно, а Слънцата се сменят, в течение на годишните времена), а в нощта против празника водата става лековита. После се отърсва, и росата, която пада е с особена магическа мощ. Затова обичайно се предлага, преди изгрев, измиване в течаща вода или да се отъркалване в росата за здраве. За лекуване и гадаене, при залез слънце (на самия Еньовден) се взима от чист сладък извор „ мълчана вода “ (налята при пълна тишина, с цел да не се погуби от човешки глас магическата ѝ сила). Момите оставят китките си през нощта в мълчаната вода и на сутринта гадаят по тях кой ще е бъдещият им младоженец („ Ладуване “). През нощта против празника не трябва да се пие вода, нито да се налива, а в самия ден не се пере, с цел да не се поболее член на семейството.
Бране на билки
Смята се, че на Еньовден различните треви и билки имат най-голяма лечебна мощ, изключително на изгрев слънце. Затова е най-добре да се берат рано сутринта преди изгрева на Слънцето. Жените – баячки, магьосници, природолечителки, вървят сами и берат билки, с които след това лекуват и вършат вълшебства. Набраните за зимата билки би трябвало да бъдат „ 77 и половина “ – за всички болести и за, заболяването без име. Отначало се складират и изсушават, а на Свети Врач се разпределят, съгласно предназначението им.
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ