24 юни 1812 г. Наполеон напада Русия
На 24 юни 1812 година Великата войска на Наполеон пресича река Неман и стартира настъпление в Русия.
Завоевателят на Европа не предполагал, че след 6 месеца яростни боеве армията му ще бъде изцяло разгромена.
Формална причина за експанзията станал в действителност отводът на Русия от континентална европейска икономическа обсада на Англия, в която тя трябвало да взе участие съгласно Тилзитския контракт. Наполеон присъединил в този поход най-хубавите се сили. Ядрото на неговата войска били кадрови френски войски. Това били бойни елементи, спечелили победи при Маренго, Аустерлиц, Иена и Ауещедт – бойци от остарялата армия отпред с най-хубавите военоначалници на Франция – маршалите Неем, Мюрат, Даву и други. Но в редиците на армията на Наполеон имало и значително бойци от 16-те завоювани по-рано от него европейски страни. По бройка съветската войска била един и половина пъти по-малобройна. Освен това главните й елементи били разхвърлени на обилни дистанции.
Наполеон желал да разгроми съветските армии поотделно, само че те отстъпвали в дълбочина в страната, стремейки се да се обединят. Това не означавало, че на началния стадий на войната не е имало боеве. Например, казаците на атаман Платов и хусарите на военачалник Кулнев доста пъти нападали врага и му нанасяли обилни загуби. В началото на август двете армии под командването на Багратион и Барклай дьо Толи съумели да се обединят.
Скоро за главнокомандващ на съветските войски бил назначен фамозният военачалник Голенищев-Кутузов. По-късно френският император признал, че от 50 сражения, извършени от него, „ в борбата край Москва била проявена най-вече героизъм и извоюван минимален триумф. В нея французите се посочили почтени да завоюват победа, а руснаците заслужили правото да бъдат непобедими”. На 19 септември изтощените войски на Наполеон влезнали в Москва, където той един месец безрезултатно очаквал капитулацията на Русия.
Завоевателят на Европа не предполагал, че след 6 месеца яростни боеве армията му ще бъде изцяло разгромена.
Формална причина за експанзията станал в действителност отводът на Русия от континентална европейска икономическа обсада на Англия, в която тя трябвало да взе участие съгласно Тилзитския контракт. Наполеон присъединил в този поход най-хубавите се сили. Ядрото на неговата войска били кадрови френски войски. Това били бойни елементи, спечелили победи при Маренго, Аустерлиц, Иена и Ауещедт – бойци от остарялата армия отпред с най-хубавите военоначалници на Франция – маршалите Неем, Мюрат, Даву и други. Но в редиците на армията на Наполеон имало и значително бойци от 16-те завоювани по-рано от него европейски страни. По бройка съветската войска била един и половина пъти по-малобройна. Освен това главните й елементи били разхвърлени на обилни дистанции.
Наполеон желал да разгроми съветските армии поотделно, само че те отстъпвали в дълбочина в страната, стремейки се да се обединят. Това не означавало, че на началния стадий на войната не е имало боеве. Например, казаците на атаман Платов и хусарите на военачалник Кулнев доста пъти нападали врага и му нанасяли обилни загуби. В началото на август двете армии под командването на Багратион и Барклай дьо Толи съумели да се обединят.
Скоро за главнокомандващ на съветските войски бил назначен фамозният военачалник Голенищев-Кутузов. По-късно френският император признал, че от 50 сражения, извършени от него, „ в борбата край Москва била проявена най-вече героизъм и извоюван минимален триумф. В нея французите се посочили почтени да завоюват победа, а руснаците заслужили правото да бъдат непобедими”. На 19 септември изтощените войски на Наполеон влезнали в Москва, където той един месец безрезултатно очаквал капитулацията на Русия.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ