24 юни 1241 г. Умира цар Иван Асен II
На 24 юни 1241 година умира цар Иван Асен II. Според изворите българският държател умира към празника на св. Йоан (24 юни).
Цар Иван Асен II (1218 година - 1241 г.) е огромен посланик и политик, наследник на цар Асен I. Поради гоненията на последователите на Асеневци, подхванати от цар Борил след узурпирането на българския трон (1207 г.), Иван Асен II бил заставен да търси избавление дружно със своя по-малък брат Александър отвън рамките на България. Установил се на първо време при куманите, а оттова се трансферирал в Галицко-Волинското княжество, напомня " Уикипедия ".
Възползвайки се от острото неодобрение от ръководството на Борил, през 1218 година нахлул в България и благодарение на съветски дружини заел престола. Като държател показал изключителни качества. Установил мощна централна власт и прекратил вътрешните междуособици. Стремял се да поддържа мирни връзки със прилежащите страни. Установил другарски връзки с маджарите, като се оженил за дъщерята на унгарския крал Андрей II - Ана, и в подмяна на това получил Белградската и Браничевската област, откъснати от българската страна през царуването на Борил.
Цар Иван Асен II сключил контракт с епирския диктатор Теодор Комнин, който в своя блян да прогони латинците от Цариград също се нуждаел от мир с българите.
Установил мирни връзки с латинците и със сърбите. Цар Иван Асен II се показал и като умел военачалник. Предизвикан от Теодор Комнин, който през 1224 година се самопровъзгласил за император и през 1230 година нарушил контракта с българския държател и навлязъл в югоизточните лимити на България, българският държател му нанесъл цялостно проваляне в Клокотнишката борба 1230 година
Самият Теодор Комнин бил покорен и откаран в Търново. В резултат на тази победа включил част от земите на епирската страна към България и тя достигнала своето най-голямо уголемение. Границите ѝ опрели до Черно, Егейско и Адриатическо море. Тя се трансформирала в най-голямата и най-силната страна на Балканския полуостров. Териториалното уголемение на българската страна провокирало съществени опасения измежду латинците. За да предотврати заплахата от вероятно тяхно навлизане, цар Иван Асен II почнал договаряния с никейците.
През 1232 година под въздействието на папата маджарите подхванали поход на изток, само че били отблъснати от българските войски. През 1233 година цар Иван Асен II скъсал унията с папата, открита през 1204 година от цар Калоян, защото римската курия била настойник на латинците. След установяването на боен съюз с никейците през 1235 година подхванал взаимен поход срещу Латинската империя, който приключил без триумф. Скоро по-късно, страхувайки се от иден кръстоносен поход, цар Иван Асен II скъсал своите връзки с никейците и трансформирал враждебната си позиция по отношение на латинците. След като походът от 1239 година съвсем не засегнал рамките на българската страна, цар Иван Асен II се опитал да усъвършенства още веднъж връзките си с никейците, само че скоро умрял.
Така, в продължение на по-малко от четвърт век, без да води доста войни, цар Иван Асен II оставил една голяма по своите териториални размери страна. България се трансформирала в най-значителния фактор на Балканския полуостров. Макар през по-голямата част от своето царуване цар Иван Асен II да отделял повече внимание на своите връзки със прилежащите страни, той съдействал не малко и за развиването на вътрешнополитическия живот на страната.
По негово време настъпил същински икономически и културен подем. Нараснали комерсиалните връзки на България със прилежащите балкански страни. Българските търговци открили непосреден контакт и с адриатическата република Рагуза (Дубровник). Оживлението в стопанския живот провокирало огромна потребност от пари. Това довело до сечене на български монети - медни, сребърни и златни, осъществено за пръв път в историята на българската страна. След разкъсване на унията с папата цар Иван Асен II възобновил Българската патриаршия (1235 г.). С редица грамоти дал великодушни дарения на огромен брой български черкви и манастири.
По време на престоя си в Галицко-Волинското княжество Иван - Асен се дами за Анна, от брака с която има две дъщери (известно е името единствено на едната от тях – Мария). От брака си с унгарската принцеса Анна - Мария (сключен 1221 г.) има четири деца: Елена, Тамара, Калиман и дете, чийто пол и име не са известни. По-новите проучвания изричат тезата, че Теодор Комнин се прогласява за император през 1228 година (или 1227 г.), като слагат съюза сред Епирската страна и България в интервала след коронацията.
Съюзът е скрепен с династичен брак сред дъщерята на българския цар Мария и диктатор Мануил, брат на солунския император. През 1228 година умира латинският император Робер дьо Куртене и за император е разгласен малолетният му брат Бодуен II. В науката съществува тезата, че латинските барони оферират на българския цар династичен брак сред малолетния Бодуен и щерка на Иван Асен II. Именно в подтекста на тези българо-латински договаряния би трябвало да се търси повода за неочаквания поход на Теодор Комнин против България, приключил с разгрома му при Клокотница (9 март 1230 г.).
Съществуват и отзиви, изрично отхвърлящи тезата за българо-латински съюз, само че приемащи, че в реалност през 1228 година латинските барони подхващат един дипломатически ход за обезвреждане на българо-епирския съюз.
Цар Иван Асен II причислява към българските територии огромна част от Тракия, Македония, Велика Влахия и Албания. През 1231 година за латински император бил провъзгласен Жан дьо Бриен, а цар Иван Асен II потърсил доближаване с Никейската империя. В по-новите проучвания се изрича тезата, че цар Иван Асен скъсва унията с Рим още през 1231 година и нахлуванията на унгарците в региона на Белград и Браничево (1232 г.) са инспирирани от папа Григорий IX. Крахът на Теодор Комнин при Клокотница довел и до детронирането от страна на сръбските управляващи на неговия шурей сръбския крал Радослав (1227 година - 1233 г.) и слагането на престола на неговия брат Стефан Владислав (1233 година - 1243 г.), който бил женен за щерка на българския цар.
През 1235 година българо-никейският съюз е скрепен с династичен брак сред осемгодишната Елена и единайсетгодишния наследник на Йоан Ватаци - Теодор Ласкарис. Според клаузите на контракта никейският император би трябвало да спомага за възобновяване на българската патриаршия. През 1235 година на събора в Лампсак архиепископ Йоаким бил ръкоположен за български патриарх под името Йоаким I.
През лятото на 1235 година българи и никейци подхващат несполучлива блокада на Константинопол. Смъртта на Жан дьо Бриен през 1237 година довела до сключването на антиникейски българо-латински съюз, демонстрация на който била обсадата на крепостта Цурулум (Чорлу). Чумната зараза в Търново, както и гибелта на българската кралица и едно от децата на Иван Асен II, довежда до подновяването на съюзните връзки с Никейската империя.
Според изворите Иван Асен II умира към празника на св. Йоан (24 юни) 1241 година През 1230 година Иван Асен посещава Света гора и издава хрисовул за светогорския манастир Ватопед. Богато талантлив бил и Зографският манастир. През същата година българският цар издава грамота (Дубровнишка грамота), с която дубровнишките търговци получават право на свободна търговия в българските земи.
Цар Иван Асен II (1218 година - 1241 г.) е огромен посланик и политик, наследник на цар Асен I. Поради гоненията на последователите на Асеневци, подхванати от цар Борил след узурпирането на българския трон (1207 г.), Иван Асен II бил заставен да търси избавление дружно със своя по-малък брат Александър отвън рамките на България. Установил се на първо време при куманите, а оттова се трансферирал в Галицко-Волинското княжество, напомня " Уикипедия ".
Възползвайки се от острото неодобрение от ръководството на Борил, през 1218 година нахлул в България и благодарение на съветски дружини заел престола. Като държател показал изключителни качества. Установил мощна централна власт и прекратил вътрешните междуособици. Стремял се да поддържа мирни връзки със прилежащите страни. Установил другарски връзки с маджарите, като се оженил за дъщерята на унгарския крал Андрей II - Ана, и в подмяна на това получил Белградската и Браничевската област, откъснати от българската страна през царуването на Борил.
Цар Иван Асен II сключил контракт с епирския диктатор Теодор Комнин, който в своя блян да прогони латинците от Цариград също се нуждаел от мир с българите.
Установил мирни връзки с латинците и със сърбите. Цар Иван Асен II се показал и като умел военачалник. Предизвикан от Теодор Комнин, който през 1224 година се самопровъзгласил за император и през 1230 година нарушил контракта с българския държател и навлязъл в югоизточните лимити на България, българският държател му нанесъл цялостно проваляне в Клокотнишката борба 1230 година
Самият Теодор Комнин бил покорен и откаран в Търново. В резултат на тази победа включил част от земите на епирската страна към България и тя достигнала своето най-голямо уголемение. Границите ѝ опрели до Черно, Егейско и Адриатическо море. Тя се трансформирала в най-голямата и най-силната страна на Балканския полуостров. Териториалното уголемение на българската страна провокирало съществени опасения измежду латинците. За да предотврати заплахата от вероятно тяхно навлизане, цар Иван Асен II почнал договаряния с никейците.
През 1232 година под въздействието на папата маджарите подхванали поход на изток, само че били отблъснати от българските войски. През 1233 година цар Иван Асен II скъсал унията с папата, открита през 1204 година от цар Калоян, защото римската курия била настойник на латинците. След установяването на боен съюз с никейците през 1235 година подхванал взаимен поход срещу Латинската империя, който приключил без триумф. Скоро по-късно, страхувайки се от иден кръстоносен поход, цар Иван Асен II скъсал своите връзки с никейците и трансформирал враждебната си позиция по отношение на латинците. След като походът от 1239 година съвсем не засегнал рамките на българската страна, цар Иван Асен II се опитал да усъвършенства още веднъж връзките си с никейците, само че скоро умрял.
Така, в продължение на по-малко от четвърт век, без да води доста войни, цар Иван Асен II оставил една голяма по своите териториални размери страна. България се трансформирала в най-значителния фактор на Балканския полуостров. Макар през по-голямата част от своето царуване цар Иван Асен II да отделял повече внимание на своите връзки със прилежащите страни, той съдействал не малко и за развиването на вътрешнополитическия живот на страната.
По негово време настъпил същински икономически и културен подем. Нараснали комерсиалните връзки на България със прилежащите балкански страни. Българските търговци открили непосреден контакт и с адриатическата република Рагуза (Дубровник). Оживлението в стопанския живот провокирало огромна потребност от пари. Това довело до сечене на български монети - медни, сребърни и златни, осъществено за пръв път в историята на българската страна. След разкъсване на унията с папата цар Иван Асен II възобновил Българската патриаршия (1235 г.). С редица грамоти дал великодушни дарения на огромен брой български черкви и манастири.
По време на престоя си в Галицко-Волинското княжество Иван - Асен се дами за Анна, от брака с която има две дъщери (известно е името единствено на едната от тях – Мария). От брака си с унгарската принцеса Анна - Мария (сключен 1221 г.) има четири деца: Елена, Тамара, Калиман и дете, чийто пол и име не са известни. По-новите проучвания изричат тезата, че Теодор Комнин се прогласява за император през 1228 година (или 1227 г.), като слагат съюза сред Епирската страна и България в интервала след коронацията.
Съюзът е скрепен с династичен брак сред дъщерята на българския цар Мария и диктатор Мануил, брат на солунския император. През 1228 година умира латинският император Робер дьо Куртене и за император е разгласен малолетният му брат Бодуен II. В науката съществува тезата, че латинските барони оферират на българския цар династичен брак сред малолетния Бодуен и щерка на Иван Асен II. Именно в подтекста на тези българо-латински договаряния би трябвало да се търси повода за неочаквания поход на Теодор Комнин против България, приключил с разгрома му при Клокотница (9 март 1230 г.).
Съществуват и отзиви, изрично отхвърлящи тезата за българо-латински съюз, само че приемащи, че в реалност през 1228 година латинските барони подхващат един дипломатически ход за обезвреждане на българо-епирския съюз.
Цар Иван Асен II причислява към българските територии огромна част от Тракия, Македония, Велика Влахия и Албания. През 1231 година за латински император бил провъзгласен Жан дьо Бриен, а цар Иван Асен II потърсил доближаване с Никейската империя. В по-новите проучвания се изрича тезата, че цар Иван Асен скъсва унията с Рим още през 1231 година и нахлуванията на унгарците в региона на Белград и Браничево (1232 г.) са инспирирани от папа Григорий IX. Крахът на Теодор Комнин при Клокотница довел и до детронирането от страна на сръбските управляващи на неговия шурей сръбския крал Радослав (1227 година - 1233 г.) и слагането на престола на неговия брат Стефан Владислав (1233 година - 1243 г.), който бил женен за щерка на българския цар.
През 1235 година българо-никейският съюз е скрепен с династичен брак сред осемгодишната Елена и единайсетгодишния наследник на Йоан Ватаци - Теодор Ласкарис. Според клаузите на контракта никейският император би трябвало да спомага за възобновяване на българската патриаршия. През 1235 година на събора в Лампсак архиепископ Йоаким бил ръкоположен за български патриарх под името Йоаким I.
През лятото на 1235 година българи и никейци подхващат несполучлива блокада на Константинопол. Смъртта на Жан дьо Бриен през 1237 година довела до сключването на антиникейски българо-латински съюз, демонстрация на който била обсадата на крепостта Цурулум (Чорлу). Чумната зараза в Търново, както и гибелта на българската кралица и едно от децата на Иван Асен II, довежда до подновяването на съюзните връзки с Никейската империя.
Според изворите Иван Асен II умира към празника на св. Йоан (24 юни) 1241 година През 1230 година Иван Асен посещава Света гора и издава хрисовул за светогорския манастир Ватопед. Богато талантлив бил и Зографският манастир. През същата година българският цар издава грамота (Дубровнишка грамота), с която дубровнишките търговци получават право на свободна търговия в българските земи.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ