``Пещерата`` на нобеловия лауреат Жозе Сарамаго с премиера в Топлоцентрала - Култура
На 24 януари в " Топлоцентрала " е премиера на българското издание на романа " Пещерата " от Жозе Сарамаго, оповестяват издателите от " Колибри ".
Книгата на носителя на Нобелова премия ще бъде показана от преводачката Илияна Чалъкова в разговор-дискусия със Светлозар Желев и в наличието на Анаиза Гордино, шеф на португалския културен център " Камойш " в София.
" Пещерата " е типично сарамаговски разказ - с ексцентрична пунктуация, проникновени размишления, притчи, древен препратки, психическа и философска дълбочина, с тъничък комизъм и подигравка. Авторът с обсег рисува релефна фреска на разтърсващите промени в бита и битието на едно семейство и в манталитета на днешното общество ", показват от " Колибри ".
В едно безименно селце един грънчар и неговата щерка създават глинени съдове в остаряла примитивна пещ, с цел да ги продават на безименния великански съвременен център. Центърът обаче се отхвърля да купува техните произведения, защото към този момент не задоволяват изтънчените усети на клиентите. Тогава татко и щерка стартират да ваят фигури от глина, само че и те са безогледно отхвърлени. Зетят на възрастния грънчар работи в центъра като охранител и тримата се преселват в чудовищния 48-етажен конгломерат от търговски, развлекателни и жилищни пространства, където злокобно разобличаване ще преобърне живота им вечно.
" Сарамаго основава изразителна оруелска антиутопия, преосмисляйки Платоновата притча за пещерата с окованите хора. Символ на илюзорния свят на сенките, на имитацията е центърът с неговите жители, затворени в лъжлива изкуствена среда, противоположен на естествените усещания, на простите, само че същински усеща, на верността на едно куче, на една непредвидена обич, на изконната човешка природа ", допълват от " Колибри ".
Откъс от „ Пещерата “:
– Странна е тази картина и странни са тези оковани хора – рече той.
– Приличат на нас – рекох аз.
Платон, „ Държавата “, Седма книга
Мъжът, който кара дребната комерсиална кола, се споделя Сиприано Алгор, грънчар е по специалност и е на шейсет и четири години, макар че на тип не наподобява толкоз възрастен. Мъжът, който седи до него, е шурей му, споделя се Марсал Гашо и към момента не е навършил трийсет. Във всеки случай с неговото лице никой не би му дал толкоз. Вече несъмнено сте обърнали внимание, че както единият, по този начин и другият носят залепени за личните си имена необикновени семейства, чиито генезис, значение и причина не познават. Най-вероятно ще се почувстват подразнени, в случай че в миналото по някакъв метод научат, че въпросното „ алгор “ значи мощна телесна безчувственост, предвестница на тресчица, и че „ гашо “ е ни повече, ни по-малко от онази част от врата на вола, за която се захваща яремът. По-младият носи униформа, само че не е въоръжен. По-старият е облечен с
граждански костюм и от малко малко подхождащи му панталони, носи ризата си прилежно закопчана до якичката, само че е без вратовръзка. Ръцете, които ръководят кормилото,
са огромни и мощни, селски ръце, само че все пак, вероятно поради ежедневния допир с мекотата на глината, на който занаятът го задължава, разкриват и известна сензитивност. В дясната ръка на Марсал Гашо няма нищо изключително, само че гръбчето на лявата му ръка демонстрира белег като от изгаряне, диагонална диря, която потегля от основата на палеца и стига до основата на кутрето. Малкият търговски автомобил не заслужава това име, той е просто междинен размер микробус от някакъв излязъл от мода модел, който е претрупан със съдове. Когато двамата мъже потеглиха от къщи, двайсет километра по-назад, небето към момента едвам беше почнало да се развиделява, в този момент утрото към този момент е хвърлило връз света задоволително светлина, с цел да може да се забележи
белегът на Марсал Гашо и да се предугади чувствителността на ръцете на Сиприано Алгор. Пътуват с ниска скорост поради чупливия товар, а също по този начин и заради неравностите на пътния паваж. Доставката на артикули, които не се смятат от първа или втора нужда, какъвто е казусът с обичайна керамика, се прави по открит график в междинните утринни часове и в случай че тези двама мъже са тръгнали толкоз рано, то е, тъй като Марсал Гашо би трябвало да постъпи най-малко половин час преди вратите на Центъра да бъдат отворени за гости. В дните, в които не кара шурей си, само че има съдове за доставка, Сиприано Алгор няма потребност да става толкоз рано. Въпреки това на всеки 10 дни таман той непроменяемо се ангажира да отиде да вземе
Марсал Гашо от работа, с цел да прекара със фамилията четиресетте часа отмора, на която има право, и отново той по-късно със съдове или без съдове в товарната част на вана с изрядна акуратност го връща към неговите отговорности и отговорности на вътрешна защита. Дъщерята на Сиприано Алгор, която се споделя Марта, с фамилия Изашка по линия на към този момент починалата си майка и Алгор по линия на татко си, се радва на наличието на брачна половинка си вкъщи и в леглото единствено шест нощи и три дни всеки месец. Предишната нощ е забременяла, само че към момента не знае за това.
Местността е тъмна, мръсна, не заслужава два пъти да извръщаме очи към нея. Някой е дал на тези обширни прилежащи площи, в чийто тип няма нищо полско, техническото название Земеделски пояс, известни също, по поетическа прилика, и като Зелен пояс, но единствената панорама, която очите могат да доближат от двете страни на шосето, покриваща без опция за осезаемо продължение изключително доста хиляди хектари, са огромните уреди с плосък таван, правоъгълни, построени от пластмасови плоскости в безпристрастен цвят, който времето и прахолякът лека-полека са наклонили към сивото и към белезникавото. Под тях, недостижими за погледите на минувачите, се развиват растения. От второстепенни пътища, които се включват в основното шосе, на места излизат камиони и трактори с ремаркета, натоварени със зеленчуци, само че главната част от превоза към този момент е била осъществена през нощта, тези в този момент или имат категорично изключително позволение да извършат доставката по-късно, или са се успали. Марсал Гашо дискретно дръпна левия ръкав на сакото си, с цел да огледа часовника, обезпокоен е, тъй като трафикът стартира лека-полека да се натоварва и тъй като знае, че по-нататък, когато навлязат в Индустриалния пояс, компликациите ще набъбнат. Тъстът му видя жеста, само че не сподели нищо, този негов шурей е приветлив момък, няма подозрение, само че е под напрежение, от расата на тревожните по рождение хора е, не стопира да се тревожи, че времето тече, макар че време той има в остатък, въпреки че като че ли в никакъв случай не знае с какво да го запълни, времето, разбирайте, Какво ли ще стане с него, когато доближи моята възраст, намерения си. Земеделският пояс остана зад тила им, шосето, което в този момент е по-мръсно, пресича Индустриалния пояс, проправяйки си път измежду индустриални уреди с всевъзможен размер, предмет на активност и темперамент, със сферични и цилиндрични резервоари за гориво, електрически централи, канализационни мрежи, вентилационни системи, преносими мостове, тръби с всякаква дебелина, някои червени, други черни, комини, които изпускат в атмосферата кълбета с токсични пушеци, подемни кранове с дълги ръце, химически лаборатории, петролни рафинерии, отблъскващи миризми, горчиви или сладникави, пронизителни шумове от свредла, жужене на електрически триони, ужасяващи удари с чукове върху наковални, понякога по някой спокоен сектор, в който никой не знае какво се създава. Тъкмо в този миг Сиприано Алгор сподели, Не се тревожи, ще стигнем в точния момент, Не се безпокоя, отговори шурей му, прикривайки неумело терзанието си, Знам добре, че просто по този начин се споделя, рече Сиприано Алгор. Зави с вана в някаква успоредна улица, позволена единствено за придвижване на локални транспортни средства, Ще съкратим пътя си отсам, сподели, в случай че полицията ни попита за какво сме слезли от шосето, спомни си уговореното, имаме някакъв въпрос за разрешаване из тези заводи, преди да стигнем до града. Марсал Гашо си пое надълбоко въздух, когато трафикът на шосето ставаше по-натоварен, тъстът му рано или късно все поемаше по някой обходен маршрут. Това, което го терзаеше, беше опцията той да се разсее и да вземе решението прекомерно късно.
За благополучие, макар опасенията и съглашенията в никакъв случай до момента не бяха спирани от полицията, Все в миналото ще би трябвало да одобри, че към този момент не съм малко момче, намерения
си Марсал, на което всякога би трябвало да му се повтаря ангажимента за въпросите за разрешаване из фабриките. Не си представяха, нито единият, нито другият, че
таман униформата на надзирател от Центъра, с която Марсал Гашо беше облечен, представляваше повода за продължителната приемливост или благосклонното
равнодушие на пътната полиция, че не беше просто разследване от голям брой случайности или твърдоглав шанс, какъвто евентуално щеше да бъде неговият отговор,
в случай че ги попитаха за повода, заради която считаха, че не са били санкционирани досега. Ако Марсал Гашо знаеше това, може би щеше да затвърди в очите на тъста си смисъла и тежестта на престижа, който униформата му придаваше, в случай че Сиприано Алгор знаеше това, може би щеше да стартира да приказва на шурей си с по-малко иронична благосклонност. Всеизвестно е обаче, че нито младостта знае на какво е способна,
нито старостта е способна на това, което знае.
Книгата на носителя на Нобелова премия ще бъде показана от преводачката Илияна Чалъкова в разговор-дискусия със Светлозар Желев и в наличието на Анаиза Гордино, шеф на португалския културен център " Камойш " в София.
" Пещерата " е типично сарамаговски разказ - с ексцентрична пунктуация, проникновени размишления, притчи, древен препратки, психическа и философска дълбочина, с тъничък комизъм и подигравка. Авторът с обсег рисува релефна фреска на разтърсващите промени в бита и битието на едно семейство и в манталитета на днешното общество ", показват от " Колибри ".
В едно безименно селце един грънчар и неговата щерка създават глинени съдове в остаряла примитивна пещ, с цел да ги продават на безименния великански съвременен център. Центърът обаче се отхвърля да купува техните произведения, защото към този момент не задоволяват изтънчените усети на клиентите. Тогава татко и щерка стартират да ваят фигури от глина, само че и те са безогледно отхвърлени. Зетят на възрастния грънчар работи в центъра като охранител и тримата се преселват в чудовищния 48-етажен конгломерат от търговски, развлекателни и жилищни пространства, където злокобно разобличаване ще преобърне живота им вечно.
" Сарамаго основава изразителна оруелска антиутопия, преосмисляйки Платоновата притча за пещерата с окованите хора. Символ на илюзорния свят на сенките, на имитацията е центърът с неговите жители, затворени в лъжлива изкуствена среда, противоположен на естествените усещания, на простите, само че същински усеща, на верността на едно куче, на една непредвидена обич, на изконната човешка природа ", допълват от " Колибри ".
Откъс от „ Пещерата “:
– Странна е тази картина и странни са тези оковани хора – рече той.
– Приличат на нас – рекох аз.
Платон, „ Държавата “, Седма книга
Мъжът, който кара дребната комерсиална кола, се споделя Сиприано Алгор, грънчар е по специалност и е на шейсет и четири години, макар че на тип не наподобява толкоз възрастен. Мъжът, който седи до него, е шурей му, споделя се Марсал Гашо и към момента не е навършил трийсет. Във всеки случай с неговото лице никой не би му дал толкоз. Вече несъмнено сте обърнали внимание, че както единият, по този начин и другият носят залепени за личните си имена необикновени семейства, чиито генезис, значение и причина не познават. Най-вероятно ще се почувстват подразнени, в случай че в миналото по някакъв метод научат, че въпросното „ алгор “ значи мощна телесна безчувственост, предвестница на тресчица, и че „ гашо “ е ни повече, ни по-малко от онази част от врата на вола, за която се захваща яремът. По-младият носи униформа, само че не е въоръжен. По-старият е облечен с
граждански костюм и от малко малко подхождащи му панталони, носи ризата си прилежно закопчана до якичката, само че е без вратовръзка. Ръцете, които ръководят кормилото,
са огромни и мощни, селски ръце, само че все пак, вероятно поради ежедневния допир с мекотата на глината, на който занаятът го задължава, разкриват и известна сензитивност. В дясната ръка на Марсал Гашо няма нищо изключително, само че гръбчето на лявата му ръка демонстрира белег като от изгаряне, диагонална диря, която потегля от основата на палеца и стига до основата на кутрето. Малкият търговски автомобил не заслужава това име, той е просто междинен размер микробус от някакъв излязъл от мода модел, който е претрупан със съдове. Когато двамата мъже потеглиха от къщи, двайсет километра по-назад, небето към момента едвам беше почнало да се развиделява, в този момент утрото към този момент е хвърлило връз света задоволително светлина, с цел да може да се забележи
белегът на Марсал Гашо и да се предугади чувствителността на ръцете на Сиприано Алгор. Пътуват с ниска скорост поради чупливия товар, а също по този начин и заради неравностите на пътния паваж. Доставката на артикули, които не се смятат от първа или втора нужда, какъвто е казусът с обичайна керамика, се прави по открит график в междинните утринни часове и в случай че тези двама мъже са тръгнали толкоз рано, то е, тъй като Марсал Гашо би трябвало да постъпи най-малко половин час преди вратите на Центъра да бъдат отворени за гости. В дните, в които не кара шурей си, само че има съдове за доставка, Сиприано Алгор няма потребност да става толкоз рано. Въпреки това на всеки 10 дни таман той непроменяемо се ангажира да отиде да вземе
Марсал Гашо от работа, с цел да прекара със фамилията четиресетте часа отмора, на която има право, и отново той по-късно със съдове или без съдове в товарната част на вана с изрядна акуратност го връща към неговите отговорности и отговорности на вътрешна защита. Дъщерята на Сиприано Алгор, която се споделя Марта, с фамилия Изашка по линия на към този момент починалата си майка и Алгор по линия на татко си, се радва на наличието на брачна половинка си вкъщи и в леглото единствено шест нощи и три дни всеки месец. Предишната нощ е забременяла, само че към момента не знае за това.
Местността е тъмна, мръсна, не заслужава два пъти да извръщаме очи към нея. Някой е дал на тези обширни прилежащи площи, в чийто тип няма нищо полско, техническото название Земеделски пояс, известни също, по поетическа прилика, и като Зелен пояс, но единствената панорама, която очите могат да доближат от двете страни на шосето, покриваща без опция за осезаемо продължение изключително доста хиляди хектари, са огромните уреди с плосък таван, правоъгълни, построени от пластмасови плоскости в безпристрастен цвят, който времето и прахолякът лека-полека са наклонили към сивото и към белезникавото. Под тях, недостижими за погледите на минувачите, се развиват растения. От второстепенни пътища, които се включват в основното шосе, на места излизат камиони и трактори с ремаркета, натоварени със зеленчуци, само че главната част от превоза към този момент е била осъществена през нощта, тези в този момент или имат категорично изключително позволение да извършат доставката по-късно, или са се успали. Марсал Гашо дискретно дръпна левия ръкав на сакото си, с цел да огледа часовника, обезпокоен е, тъй като трафикът стартира лека-полека да се натоварва и тъй като знае, че по-нататък, когато навлязат в Индустриалния пояс, компликациите ще набъбнат. Тъстът му видя жеста, само че не сподели нищо, този негов шурей е приветлив момък, няма подозрение, само че е под напрежение, от расата на тревожните по рождение хора е, не стопира да се тревожи, че времето тече, макар че време той има в остатък, въпреки че като че ли в никакъв случай не знае с какво да го запълни, времето, разбирайте, Какво ли ще стане с него, когато доближи моята възраст, намерения си. Земеделският пояс остана зад тила им, шосето, което в този момент е по-мръсно, пресича Индустриалния пояс, проправяйки си път измежду индустриални уреди с всевъзможен размер, предмет на активност и темперамент, със сферични и цилиндрични резервоари за гориво, електрически централи, канализационни мрежи, вентилационни системи, преносими мостове, тръби с всякаква дебелина, някои червени, други черни, комини, които изпускат в атмосферата кълбета с токсични пушеци, подемни кранове с дълги ръце, химически лаборатории, петролни рафинерии, отблъскващи миризми, горчиви или сладникави, пронизителни шумове от свредла, жужене на електрически триони, ужасяващи удари с чукове върху наковални, понякога по някой спокоен сектор, в който никой не знае какво се създава. Тъкмо в този миг Сиприано Алгор сподели, Не се тревожи, ще стигнем в точния момент, Не се безпокоя, отговори шурей му, прикривайки неумело терзанието си, Знам добре, че просто по този начин се споделя, рече Сиприано Алгор. Зави с вана в някаква успоредна улица, позволена единствено за придвижване на локални транспортни средства, Ще съкратим пътя си отсам, сподели, в случай че полицията ни попита за какво сме слезли от шосето, спомни си уговореното, имаме някакъв въпрос за разрешаване из тези заводи, преди да стигнем до града. Марсал Гашо си пое надълбоко въздух, когато трафикът на шосето ставаше по-натоварен, тъстът му рано или късно все поемаше по някой обходен маршрут. Това, което го терзаеше, беше опцията той да се разсее и да вземе решението прекомерно късно.
За благополучие, макар опасенията и съглашенията в никакъв случай до момента не бяха спирани от полицията, Все в миналото ще би трябвало да одобри, че към този момент не съм малко момче, намерения
си Марсал, на което всякога би трябвало да му се повтаря ангажимента за въпросите за разрешаване из фабриките. Не си представяха, нито единият, нито другият, че
таман униформата на надзирател от Центъра, с която Марсал Гашо беше облечен, представляваше повода за продължителната приемливост или благосклонното
равнодушие на пътната полиция, че не беше просто разследване от голям брой случайности или твърдоглав шанс, какъвто евентуално щеше да бъде неговият отговор,
в случай че ги попитаха за повода, заради която считаха, че не са били санкционирани досега. Ако Марсал Гашо знаеше това, може би щеше да затвърди в очите на тъста си смисъла и тежестта на престижа, който униформата му придаваше, в случай че Сиприано Алгор знаеше това, може би щеше да стартира да приказва на шурей си с по-малко иронична благосклонност. Всеизвестно е обаче, че нито младостта знае на какво е способна,
нито старостта е способна на това, което знае.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ