На 24 септември 622 година пророкът Мохамед завършва своята “хиджра”

На 24 септември 622 година пророкът Мохамед приключва своята “хиджра” – пътуването и преместването си от Мека в Медина. По-късно това събитие се приема за насочна точка в мюсюлманското летоброене и от тази дата стартира историята на исляма.

Оттогава се ражда и поговорката, че никой не е оракул в своята татковина.

По това време Мека е място, на което си дават среща доста религии и култури, значим център по пътя на комерсиалните кервани. Сред многочислените проповедници в града, които показват хрумвания за сливане на политическо равнище на арабските племена, е и Мохамед – правоприемник на остарял, само че обеднял жанр.

Между 610 и 622 година Мохамед стартира да проповядва в Мека своето обучение, съгласно което Аллах е всесилен и е дал на всеки от народите Свето писание и Пророк, а за арабите Пророк е тъкмо той – Мохамед. В продължение на доста години видялата какво ли не Мека приема равнодушно провъзгласилият се за избавител. Но когато Мохамед подлага на критика остро жителите на комерсиалния полис, наричайки ги нечестивци, които следва да горят в Преизподнята, търпението им се изчерпва. Освен всичко друго, Пророкът стартира да печели последователи и става рисков за локалните управляващи.

Мохамед е заставен да напусне Мека. Спасявайки се от възможните преследвания той се преселва – прави хиджра – в Медина (тогава към момента Ятриба или Ясриб), един от огромните аграрни оазиси в Арабия, където идва на 24 септември 622 година. Съпровождат го стотина правилни почитатели – мухаджирите, които му оказват помощ в задачата да сплоти към себе си разпръснатите арабски племена и да откри надзор над Медина. Следващите няколко години броят на мюсюлманите внезапно се усилва. Мека непрекъснато е обект на техните офанзиви и през 630 година Мохамед се завръща триумфално в града, който е заставен по-рано да напусне.