Църква почита днес иконата на Божията майка „Всех скорбящих радость“ и св. мъченик Арета
На 24 октомври Православната черква отбелязва празника в чест на чудотворната икона „ Всех скорбящих радость “, знак на разтуха за страдащите.
Тази икона припомня за милосърдието на Божията Майка, която обгръща със своята небесна грижа плачещите, болните и нуждаещите се. В същия ден църквата уважава и свети страдалец Арета, който дружно с 240 християни в град Негран, самоуверено защитавал своята религия, отказвайки да се отхвърли от Христос макар жестоките мъчения и преследвания.
История на Чудотворната икона на Пресвета Богородица „ Радост за всички скърбящи “ (Всех скорбящих радость):
Какво успокоение има още в самото име на тази икона! То укрепява вярата в Света Богородица като дивна застъпница, която е на всички места, където се чуват стоновете на страдащи хора. Тя изтрива сълзите на плачещите и в страданието дава минути на разтуха и небесна наслада. Вярата на хората в милосърдието на Божията Майка към човешкия жанр, породила бит да се изобразява Света Богородица съгласно думите в молитвата: „ О, Пресвета Владичице Богородице, Ти си по висша от всички ангели и архангели и по- почитана от всички твари. Помощница си на афектираните, вяра на безнадеждните, застъпница на афектираните, разтуха на печалните, хранителна на гладните, одежда на голите, излекуване на болните, избавление на неверните, помощ и покровителство на всички християни. “
Затова Света Богородица се изписва в цялостен растеж, от време на време с Младенеца в ръце, както е на московския прототип, обкръжена от страдащи хора – голи, заболели, гладни… Около тези страдащи постоянно се изобразяват Ангели, пратени от Владичицата за разтуха. Храм Св. ап. Андрей Първозваний на човешките премеждия. Ангелите сочат към Света Богородица. Нея рисуват на тези икони или в популярност, с корона на главата и с царски облекла, или с елементарни за времето на земния й живот облекла и с бяла забрадка на главата. В Москва през 1688 година се направило първото знамение от една икона „ Всех скорбящих радость “ над болната Евфимия, сестра на московския и всерусийски патриарх Йоаким.
Житие на свети страдалец Арета
Св. страдалец Арета е живял във втората половина на петия и първата половина на шестия век. Бил гражданин на град Негран, в Омиритската страна, наричана в Св. Писание Сава. В Негран и въобще в тая страна имало доста християни. Общо в страната преобладавали юдействащи евреи.
Царят на омиритските евреи, разрушен от благочестивия етиопски цар, решил да отмъсти за това на християните в своите владения. С тая цел нападнал града Негран, безстрашно защищаван от жителите. Като не могъл със мощ да го превземе, послужил си с машинация – да бъде непринудено пуснат в града. Като влезнал в града, той изловил най-първите християни, отпред с Арета, авторитетен християнин, отличаващ се с долбоко благочестие. Юдействащият цар изискал от хванатите християни да се откажат от вярата си, да похулят разпнатия Иисус, да покажат пренебрежение към св. Кръст и да почнат да юдействат. Всички единомислещо декларирали, че не могат да се отрекат от вярата, в която са кръстени.
Жестокият цар-евреин, с цел да сплаши християните, заповядал да изгорят на клада всички свещеници, дякони, монаси и монахини. Арета с огромната му тайфа от 240 души бил предаден на страшни изтезания.
След като никакви страдания не раздрусали вярата им, по заповед на царя тия доблестни мъченици били обезглавени.
Тази икона припомня за милосърдието на Божията Майка, която обгръща със своята небесна грижа плачещите, болните и нуждаещите се. В същия ден църквата уважава и свети страдалец Арета, който дружно с 240 християни в град Негран, самоуверено защитавал своята религия, отказвайки да се отхвърли от Христос макар жестоките мъчения и преследвания.
История на Чудотворната икона на Пресвета Богородица „ Радост за всички скърбящи “ (Всех скорбящих радость):
Какво успокоение има още в самото име на тази икона! То укрепява вярата в Света Богородица като дивна застъпница, която е на всички места, където се чуват стоновете на страдащи хора. Тя изтрива сълзите на плачещите и в страданието дава минути на разтуха и небесна наслада. Вярата на хората в милосърдието на Божията Майка към човешкия жанр, породила бит да се изобразява Света Богородица съгласно думите в молитвата: „ О, Пресвета Владичице Богородице, Ти си по висша от всички ангели и архангели и по- почитана от всички твари. Помощница си на афектираните, вяра на безнадеждните, застъпница на афектираните, разтуха на печалните, хранителна на гладните, одежда на голите, излекуване на болните, избавление на неверните, помощ и покровителство на всички християни. “
Затова Света Богородица се изписва в цялостен растеж, от време на време с Младенеца в ръце, както е на московския прототип, обкръжена от страдащи хора – голи, заболели, гладни… Около тези страдащи постоянно се изобразяват Ангели, пратени от Владичицата за разтуха. Храм Св. ап. Андрей Първозваний на човешките премеждия. Ангелите сочат към Света Богородица. Нея рисуват на тези икони или в популярност, с корона на главата и с царски облекла, или с елементарни за времето на земния й живот облекла и с бяла забрадка на главата. В Москва през 1688 година се направило първото знамение от една икона „ Всех скорбящих радость “ над болната Евфимия, сестра на московския и всерусийски патриарх Йоаким.
Житие на свети страдалец Арета
Св. страдалец Арета е живял във втората половина на петия и първата половина на шестия век. Бил гражданин на град Негран, в Омиритската страна, наричана в Св. Писание Сава. В Негран и въобще в тая страна имало доста християни. Общо в страната преобладавали юдействащи евреи.
Царят на омиритските евреи, разрушен от благочестивия етиопски цар, решил да отмъсти за това на християните в своите владения. С тая цел нападнал града Негран, безстрашно защищаван от жителите. Като не могъл със мощ да го превземе, послужил си с машинация – да бъде непринудено пуснат в града. Като влезнал в града, той изловил най-първите християни, отпред с Арета, авторитетен християнин, отличаващ се с долбоко благочестие. Юдействащият цар изискал от хванатите християни да се откажат от вярата си, да похулят разпнатия Иисус, да покажат пренебрежение към св. Кръст и да почнат да юдействат. Всички единомислещо декларирали, че не могат да се отрекат от вярата, в която са кръстени.
Жестокият цар-евреин, с цел да сплаши християните, заповядал да изгорят на клада всички свещеници, дякони, монаси и монахини. Арета с огромната му тайфа от 240 души бил предаден на страшни изтезания.
След като никакви страдания не раздрусали вярата им, по заповед на царя тия доблестни мъченици били обезглавени.
Източник: darik.bg
КОМЕНТАРИ