Радев: Родната реч е онази нишка, по която нашите сънародници по кръв винаги могат да открият пътя до дома
На 24 май всички сме единствено българи. В йерархията на духа и културата нито благосъстоянието, нито властта са меродавни. Тук значимо е благородството на духа. А него носи и излъчва всяко будно дете.
Днес българите в България сме седем милиона. Милиони други са отвън Отечеството. Но постоянно има една незрима Родина, която всеки отнася със себе си, където и да отиде. Това е българският език. От раждането си сме орисани да мислим и усещаме на прелестната, богата, звучна, нюансирана и изразителна родна тирада. Езикът ни въодушевява, езикът ни утешава. Езикът е наш дом и очакване в сложни и самотни моменти, изключително надалеч от Родината. В сложни години езикът е знаме на сатирата, протеста и свободата. Когато духът линее, езикът е най-точната епикриза: той страда от правописа ни, обеднява интензивният му речник, граматиката му се разпада. Дори произношението ни става безгрижно.
Но езикът на Вазов и Далчев, на Захари и Яворов, на Петър Увалиев и Валери Петров няма да загине. Той ще надживее всевъзможни мракобесни времена на нелепост, неучтивост и чуждопоклонство и опитите на „ неразумните юроди “, които боравят случайно с думите му. Българският език ще надживее интригите на своите отрицатели и на блудните си родственици, които не признават произхода или родството си с нашата тирада. Ще надживее и комплексите на тези, които позволяват да се откажем от кирилицата.
Времената се менят. Днес българите са навсякъде, а децата и внуците ни постоянно приказват по няколко езика. Но родната тирада, както и различен път съм имал мотив да кажа, е онази нишка, по която нашите сънародници по кръв постоянно могат да открият пътя до дома си.
Думите са наше притежание. Нека милеем за тях, така както милеем за здравето и дома си, тъй като нашият език ще продължава да ни сплотява като народ.
Честит празник, скъпи българи!
Днес българите в България сме седем милиона. Милиони други са отвън Отечеството. Но постоянно има една незрима Родина, която всеки отнася със себе си, където и да отиде. Това е българският език. От раждането си сме орисани да мислим и усещаме на прелестната, богата, звучна, нюансирана и изразителна родна тирада. Езикът ни въодушевява, езикът ни утешава. Езикът е наш дом и очакване в сложни и самотни моменти, изключително надалеч от Родината. В сложни години езикът е знаме на сатирата, протеста и свободата. Когато духът линее, езикът е най-точната епикриза: той страда от правописа ни, обеднява интензивният му речник, граматиката му се разпада. Дори произношението ни става безгрижно.
Но езикът на Вазов и Далчев, на Захари и Яворов, на Петър Увалиев и Валери Петров няма да загине. Той ще надживее всевъзможни мракобесни времена на нелепост, неучтивост и чуждопоклонство и опитите на „ неразумните юроди “, които боравят случайно с думите му. Българският език ще надживее интригите на своите отрицатели и на блудните си родственици, които не признават произхода или родството си с нашата тирада. Ще надживее и комплексите на тези, които позволяват да се откажем от кирилицата.
Времената се менят. Днес българите са навсякъде, а децата и внуците ни постоянно приказват по няколко езика. Но родната тирада, както и различен път съм имал мотив да кажа, е онази нишка, по която нашите сънародници по кръв постоянно могат да открият пътя до дома си.
Думите са наше притежание. Нека милеем за тях, така както милеем за здравето и дома си, тъй като нашият език ще продължава да ни сплотява като народ.
Честит празник, скъпи българи!
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ