София готви най-масовото изпълнение на Върви, народе възродени по повод 130 години от създаването на химна
На 24 май, в Деня на светите братя Кирил и Методий, на българската писменост, култура и просвета и на славянската словесност, София ще означи тържествено 130 години от написването на „ Върви, народе възродени “ от Стоян Михайловски.
„ Каним столичани и гостите на София да се включат в най-масовото осъществяване на българския всеучилищен химн по случай 130 години от написването на текста му от Стоян Михайловски, както и във връзка 50-годишнината от слагането на паметника на светите братя Кирил и Методий.
Сборен хор от софийските учебни заведения ще даде звук за ария и се надяваме да има доста хора, които дружно с нас да се включат в осъществяването на целия химн – нещо, което се прави за първи път! “, сподели заместник-кметът на София Мирослав Боршош и предложения всички на празника.
На церемонията пред Националната библиотека, която ще стартира в 11.00 часа, за първи път химнът ще прозвучи в целокупност – изпят от събирателен училищен хор от софийските учебни заведения с диригент маестро Славил Димитров и рецитиран от актрисата Силвия Лулчева.
Достъпът до паметника на светите братя Кирил и Методий ще бъде свободен като уредниците приканват всички присъстващи да се включат в осъществяването на химна. Пълният му текст ще бъде изписан на знаменцата, които ще бъдат раздавани на честването.
В празничната стратегия ще прозвучи стихотворението на Иван Вазов „ Аз съм българче “, изпълнено от най-малките участници в тържеството - първолаците Юрий Борисов и Боряна Бояджиева от Частно главно учебно заведение „ Питагор “. Официално слово ще произнесе поета Иван Ланджев. Ще бъде отслужен църковен водосвет и изпълнен гвардейски обред по поднасяне на венци.
Общоградско шествие ще стартира от площад „ Независимост “ в 10.30 часа и ще приключи пред паметника на светите братя Кирил и Методий пред Националната библиотека, където в 11.00 ч. стартира церемонията.
На 15 април 1892 година преподавателят по френски език в Русенската мъжка гимназия Стоян Михайловски приключва стихотворението „ Кирил и Методий “ с първи стих „ Върви, народе възродени “. Девет години по-късно – през 1901 година – на преподавателя по музика в ловешкото учебно заведение Панайот Пипков е предоставено да напише нова ария, която учениците да изпеят на наближаващия църковен празник на Кирил и Методий на 11 май. Той все не намира подобаващ текст и отсрочва. На 9 май Пипков вижда едно от момчетата концентрирано да чете стихотворение в неговия час, взима книжката му и се зачита. Преди да преполови стихотворението, в главата му към този момент се ражда музиката за поръчаната ученическа ария. С тебешир записва нотите върху дъската, за 15 минути съчинява мелодията, а до края тутакси учениците му я разучават и запяват.
На 11 май 1901 година песента „ Върви, народе възродени “ е изпълнена за първи път в Ловеч като празничен химн за прослава на делото на Кирил и Методий и на българската култура. През 1902 година на Деня на българската култура и просвета и на славянската книжовност песента се подема и запява от всички учебни заведения в страната.
По време на тоталитарната власт в текста на химна са нанесени идеологически корекции. Променени са някои стихове, отстранено е споменаването на Бог и апостолите, цели куплети са изцяло изтрити от читанките.
След демократичните промени в страната през 90-те години на XX век текстът на химна е възобновен изцяло в оригинал. На ученическите празници не престават да се извършват единствено първите шест от общо четиринайсетте куплета на стихотворението.
„ Каним столичани и гостите на София да се включат в най-масовото осъществяване на българския всеучилищен химн по случай 130 години от написването на текста му от Стоян Михайловски, както и във връзка 50-годишнината от слагането на паметника на светите братя Кирил и Методий.
Сборен хор от софийските учебни заведения ще даде звук за ария и се надяваме да има доста хора, които дружно с нас да се включат в осъществяването на целия химн – нещо, което се прави за първи път! “, сподели заместник-кметът на София Мирослав Боршош и предложения всички на празника.
На церемонията пред Националната библиотека, която ще стартира в 11.00 часа, за първи път химнът ще прозвучи в целокупност – изпят от събирателен училищен хор от софийските учебни заведения с диригент маестро Славил Димитров и рецитиран от актрисата Силвия Лулчева.
Достъпът до паметника на светите братя Кирил и Методий ще бъде свободен като уредниците приканват всички присъстващи да се включат в осъществяването на химна. Пълният му текст ще бъде изписан на знаменцата, които ще бъдат раздавани на честването.
В празничната стратегия ще прозвучи стихотворението на Иван Вазов „ Аз съм българче “, изпълнено от най-малките участници в тържеството - първолаците Юрий Борисов и Боряна Бояджиева от Частно главно учебно заведение „ Питагор “. Официално слово ще произнесе поета Иван Ланджев. Ще бъде отслужен църковен водосвет и изпълнен гвардейски обред по поднасяне на венци.
Общоградско шествие ще стартира от площад „ Независимост “ в 10.30 часа и ще приключи пред паметника на светите братя Кирил и Методий пред Националната библиотека, където в 11.00 ч. стартира церемонията.
На 15 април 1892 година преподавателят по френски език в Русенската мъжка гимназия Стоян Михайловски приключва стихотворението „ Кирил и Методий “ с първи стих „ Върви, народе възродени “. Девет години по-късно – през 1901 година – на преподавателя по музика в ловешкото учебно заведение Панайот Пипков е предоставено да напише нова ария, която учениците да изпеят на наближаващия църковен празник на Кирил и Методий на 11 май. Той все не намира подобаващ текст и отсрочва. На 9 май Пипков вижда едно от момчетата концентрирано да чете стихотворение в неговия час, взима книжката му и се зачита. Преди да преполови стихотворението, в главата му към този момент се ражда музиката за поръчаната ученическа ария. С тебешир записва нотите върху дъската, за 15 минути съчинява мелодията, а до края тутакси учениците му я разучават и запяват.
На 11 май 1901 година песента „ Върви, народе възродени “ е изпълнена за първи път в Ловеч като празничен химн за прослава на делото на Кирил и Методий и на българската култура. През 1902 година на Деня на българската култура и просвета и на славянската книжовност песента се подема и запява от всички учебни заведения в страната.
По време на тоталитарната власт в текста на химна са нанесени идеологически корекции. Променени са някои стихове, отстранено е споменаването на Бог и апостолите, цели куплети са изцяло изтрити от читанките.
След демократичните промени в страната през 90-те години на XX век текстът на химна е възобновен изцяло в оригинал. На ученическите празници не престават да се извършват единствено първите шест от общо четиринайсетте куплета на стихотворението.
Източник: skandal.bg
КОМЕНТАРИ